начало arrow държавност arrow Политическа и социално-икономическа структура arrow Царска икономика
Царска икономика PDF Печат Е-мейл

Единовластието, пълното господство и сливането на прерогативите на управлението са засвидетелствувани в античната литературна традиция не само по отношение на тракийските царе, но и за парадинастите, и за локалните повелители, както и за техните приближени, които притежават обширни територии, села, крепости, земя, добитък и т. н. Всички те са господари на стопанствата си и са върховни собственици върху средствата за производство, но само там, където присъствието им се налага с военно-политическа сила. По този начин местните династи изпъкват като ръководители на т. нар. от Аристотел царска икономика (Ц. и.) [Arist. Oec. 2, 2, 1351a, 18-32].


Трактатът на Аристотел е съставен приблизително в края на ІV или в начлото на ІІІ в. пр. Хр. В него авторът прави отчетлива разлика между четири вида икономика, характерни за епохата. Те са царска - сатрапска и полисна - частна, като съответно сатрапската и частната икономики са в подчинено положение на царската и на полисната. Тази схема разкрива идеята за противопоставянето на обществената организация по етноси и на общесвена организация по полиси, и прави разграничение между варвари и елини, присъщо на елинската теоретична мисъл.

В тракийската действителност Ц. и. включва формално цялата страна, а владетелят материализира единството ù в качеството си на притежател върху земления фонд - основното средство за производство. Най-изчистени са случаите с Котис І. Според същото известие на Аристотел, той има неограничената власт да заповядат на поданиците си да засеят нивите си с жито. След като те събират реколтата, царят я продава и прибира приходите от нея, т. е. той я използва за себе си, както намери за добре. В разисквания пасаж се говори още, че друг път, когато Котис иска назаем пари от жителите на Перинт, а те му отказват, той успява да вземе от тях заложници, а после да ги размени срещу първоначално исканата сума.

Подобни лични права имат и парадинастите, и местните суверени, които са пълни господари в именията си, и се разпореждат с всичко по своя воля. Явно сатрапската икономика е в съ-подчинение само в случаите, когато военно-административните функционери на царя - парадинастите и локалните вождове, доброволно признават върховенството на централната власт. В противен случай в контролираните от тях територии влиза в действие Ц. и., т. е. те самите се превръщат в повелители с неограничени прерогативи. Така става със Севт ІІ, който дава ред обещания на Ксенофонт и дори го уверява, че ще му отстъпи укрепените места около морето, и по-точно Бисанте, Ганос и Неон тейхос, които се намират в съседство [Xen. Anab. 7, 2, 38; 7, 5, 8]. Същите пунктове са предмет на дарение малко преди това и за племенника на Перикъл - Алкивиад, в сложната политическа обстановка и в дипломатическата игра в края на Пелопонеските войни. Компенсациите в ответ на търсената помощ са внушителни и отговарят на владетелските достойнства.

За племенната аристокрация държавата се персонифицира от фигурата на царя, независимо че особено след ІV в. пр. Хр. разстоянията между тези царства не са големи. Те са без значение, защото ръководството се упражнява само там, където монархът има свобода за изява и там, където се намира в сила Ц. и.  и не може да бъде иначе в обстановката, при която управлението и престолът, дори в одриския дом, са обект на непрестанни борби, междуособици и апетити всред самия аристократичен елит. Не бива да се пропускат и непрестанните тенденции към сепаратизъм на отделните парадинасти и на местните големци, които ускоряват процесите на децентрализация.

Голямата териториална държавна организация, особено след Котис І (след средата на ІV в. пр. Хр.), се разделя на множество царства  и никога не възстановява предходните си мащаби. Отделните и независими владетели остават върховни собственици на контролираните от тях области, а принципите на действие на Ц. и. намират простор на реализацията си. В този смисъл базисните процеси и явления в древна Тракия след ІV в. пр. Хр. се отличават с абсолютното господство на царския икономически сектор над обществения. 

Димитър Попов

 Литература

Фол, Ал. Демографска и социална структура на древна Тракия. І хилядолетие преди новата ера. София, 1970.

Фол, Ал. Елинизмът в Тракия. - ИПр, 1984, № 5, 47-52.

 


 [RP1]отговор?

 [F2]Само тази литература ли?