начало arrow държавност arrow Тракия и Рим arrow Тракийските земи през Римската епоха
Тракийските земи през Римската епоха PDF Печат Е-мейл

Началото на римското завоевание на Балканския полуостров започва през 20-те години на III в. пр. Хр. със завладяването на адриатическото крайбрежие и сломяването на съпротивата на илирите и предизвестява настъпването на трайни промени в тракийската политическа система и култура.

Приблизително половин век по-късно, в три последователни войни (168-148 г. пр. Хр.) римските легиони успяват да унищожат македонската държава и я обявяват за провинция.

Траките се превръщат в особено сериозна преграда за Рим едва през І в. пр. Хр. През 29-28 г. пр. Хр. Марк Лициний Крас завладява след тежка кампания Дунавската равнина, в резултат на което, през първите години на новия век, в долнодунавската област са настанени военни части, чието командване е независимо от Македония. Тази предпровинциална форма на управление, известна в литературата като военен протекторат, съществува поне до 12 г., когато в Мизия е назначен императорски наместник.

Под неговата власт през 15 г. преминават също провинциите Ахая и Македония. Вероятно при образуването на тази нова административна единица Мизия е превърната в провинция. След образуването й, към нея са придадени градовете по западния бряг на Понта, които дотогава принадлежат към Македония. В този първоначален етап територията на провинция Мизия обхваща земите от долината на р. Морава до реките Лом и Цибрица, т. е. днешна Сърбия, Северозападна България и Дунавската равнина, след което следва тясна ивица по брега на р. Дунав за връзка с черноморските колонии, които също са придадени към нея.

Останалата част от Дунавската равнина най-напред влиза в тракийското царство, но след убийството на владетеля му Реметалк, т. е. след 45 г. В провинция Тракия заедно със Стара планина и прилежащите й северни области, включително всичко между по-късно основаните от император Траян градове Никополис ад Иструм и Марцианополис заедно с обширните им землища. Превръщането на Тракия в прокураторска провинция променя характера и на останалите - Ахая и Македония стават отново сенатски провинции, тъй като вече не са гранични. Мизия обаче остава императорска под ръководството на управител с консулски ранг.

Постепенно през I в. нейната територия се разширява на изток и през 86 г. по стратегически съображения е разделена на Горна и Долна Мизия, с граница течението на р. Цибрица. Към територията на провинция Тракия са придадени Егейското крайбрежие на изток от р. Места с островите Тасос и Самотраки. Седалището на провинциалния управител е в Перинт на Мраморно море, но най-важен градски център е Филипополис. Официалният език в провинцията остава старогръцкият.

След покоряването на Дакийското царство и създаването на провинция Дакия през 107 г., политическата обстановка на Балканите се променя и предизвиква нови административни реформи: през 107-109 г. статутът на Тракия е сменен и тя става сенатска провинция, а Дакия е разделена от император Хадриан на три провинции - Горна, Долна и Поролисензис.

Ирина Шопова

Литература