начало arrow език и надписи arrow Език и култура arrow Тракийският език
Тракийският език PDF Печат Е-мейл

Граници и хронология

Езикът на траките принадлежи към индоевропейското семейство. На него са говорили тракийските племена в Югоизточна Европа в пространството от Карпатите до Егейско море и от Черно море до басейните на Морава и Вардар. На североизток по думите на Херодот Тракия достигала до Скития, като границата не е била постоянна, а се е колебаела. 

Сведението на Херодот, че река Ангрос (Западна Морава) извира от страната на илирите, а после тече през земите на тракийското племе трибали, е основанието за определянето на западната граница. На югозапад течението на р. Аксиос (дн. Вардар) се приема за граница между траки и македони, но тракийската територия в историческо време е била ограничена от македонската експанзия. Въпреки това траки живеели в Македония и дори на юг в Тесалия чак до римската епоха. Към тракийското езиково пространство освен европейската територия трябва да се причисли и северозападна Мала Азия (преди всичко Витиния) поради сведенията на античните автори за преминаването на тракийски племена от европейска Тракия в Мала Азия и наличието на ономастичен материал с тракийски произход от тази територия.

Хронологически съществуването на тракийския език се разполага в периода от настаняването на тракийски племена на Балканския полуостров до края на Античността. Тъй като няма идентифициран друг по-ранен индоевропейски пласт в пределите на очертаната по-горе територия, то най-вероятно настаняването на носителите на и.е. диалект, формирал познатия ни от историческата епоха тракийски език, се осъществява някъде през ранната бронзова епоха, т.е. през третото хилядолетие пр. Хр. Отмирането на тракийския език става след настаняването на славянските племена на полуострова и асимилирането на траките от тях, въпреки че е възможно отделни групи говорещи тракийски да са просъществували още известно време.

 

Източници

Тракийският езиков материал, с който разполагаме, е фрагментарен. Нямаме цялостни текстове на тракийски език. Съществува сведението на Йоан Златоуст, че Библията (вероятно става дума за Новия завет) е била преведена на тракийски (Ioann. Chrysost. Hom. 8, 1), но този превод не се е запазил или поне досега не е открит. Разпространяваните спекулации, твърдящи, че е намерена Biblia Bessica, са несъстоятелни. Това, което имаме, са тракийските езикови остатъци, съхранени в текстовете на повече от сто антични автори и в стотици надписи на старогръцки и латински език. Поради това наричаме тракийския реликтен език.

 

Тракийските надписи

Имаме няколко надписа на тракийски език с гръцки букви, писани без разстояния между отделните думи, както се е пишело през Античността. Това създава значителни затруднения за разчитането им, тъй като дори разделянето на думите е несигурно. Най-известен е надписът върху златния пръстен от с. Езерово, Първомайско от V в. пр.Хр. Текстът е следният:

ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ

ΕΡΕΝΕΑΤΙΛ

ΤΕΑΝΗΣΚΟΑ

PΑΖΕΑΔΟΜ

ΕΑΝΤΙΛΕΖΥ

ΠΤΑΜΙΗΕ

ΡΑΖ

HΛΤΑ

 

 Първите тълкувания, направени наскоро след откриването на пръстена през 1912 г., се опитват да отделят в текста лични, селищни и племенни имена, следвайки модела на известни гръцки и латински  надписи върху златни и сребърни предмети, които съобщават името и произхода на собственика и на майстора. Постепенно тълкуванията се усложняват. Около 20 от тях са събрани от Д. Дечев в “Тракийските езикови остатъци”, сред които и неговото. През следващите 50 години към тях се прибавят още десетина, като най-известното е това на Владимир Георгиев, а най-новото – на Малгожата Жондкевич, като никое не може да се смята за достоверно.

Малко повече може да се установи за съдържанието на другия по-голям надпис, този от с. Кьолмен, Шуменско:

EBAPZEΣAΣΝ HN ETEΣA IΓEKA

NBΛABAHΓN

NΥAΣNΛETEΔNYEΔNEINΔAKATΡΣ

Това е надпис върху каменна плоча от VІ в. пр.Хр. и се предполага, че е бил надгробен и е съдържал името на покойния, колко години е живял, както и някаква надгробна формула. Примерният превод (значително по-вероятен от тълкуванията на пръстена от Езерово) е:

„Ебар, син на Зесас, аз 58 години живях тук.

Не повреждай този (гроб).

Не осквернявай този самия покойник, за да не ти се причини това!”

 

По няколко думи, главно имена, се четат и върху един златен пръстен от с. Дуванли, Пловдивско, 

 arabadgiyskaprasten_312 върху множество сребърни съдове от различни места в България (Дуванли, Александрово, Браничево, Рогозен), както и върху монети. Някои от имената показват интересни особености, които са важни за изследването на фонетиката и морфологията на тракийския език. (вж. Царски надписи).

Глоси

Античните автори, главно лексикографите, са съхранили няколко десетки тракийски съществителни нарицателни (глоси). За някои от тях има колебания дали наистина са тракийски, други се смятат за сигурни, например argilos “мишка”, bolinthos “див бик”, bria „град”, briza „ръж”, brynchos „китара”, bryton „ечемичено пиво”, genton „месо”, pithye “съкровище”, poltyn „дървена кула”, rhomphaia „копие или голям меч”, skalme „меч”, skarke „сребърна монета”, zalmos „кожа”, zeira „наметало, ямурлук”, zelas „вино”, zetraia “гърне”, zibythides „истински траки” и др.  Любопитно е, че думата genton се среща и в един гръцки надпис от Пауталия (Кюстендил). От друг, латински надпис, научаваме думата midne „село”, която вероятно също е тракийска. Въпреки трудностите, които произтичат от предаването на тези думи от чужденци (възможност за неточно възприемане) и с чужда азбука (възможност гръцката и латинската азбуки да не са имали букви за някои характерни тракийски звуци), глосите са най-надеждният материал за изучаване на историческата фонетика на тракийския език, тъй като знаем значението им и това дава възможност да се търси етимологията им.

 

Ономастичен материал

В количествено отношение най-голям дял от тракийския езиков материал представлява тракийската ономастика. Около две хиляди селищни, речни, планински, лични, божески имена и названия на племена са засвидетелствани в два вида източници – в старогръцки и латински надписи и в произведенията на гръцки и латински автори от Омир до края на Античността, а в някои случаи – и от византийската епоха. Това са повече от сто автори от всички жанрове: епически и лирически поети (Омир, Хезиод, Алкей, Аполоний Родоски, Вергилий, Овидий), трагици и комици (Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан), историци и географи (Хекатей, Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Полибий, Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари, Тацит, Павзаний, Клавдий Птолемей, Йорданес, Прокопий), философи (Платон, Аристотел), оратори ( Цицерон), за да спомена само едни от най-известните. В Омировите поеми се срещат сравнително малък брой тракийски географски названия, разположени главно по егейския бряг на Тракия и в северозападна Мала Азия – речните имена Aisepos, Axios, Grenikos, Rhesos, Sangarios, селищните Ainos, Aisyme, Amydon, Arisbe, Zeleia, Ismaros, Kabesos, Maroneia, Perkote,  планината Athos, а също и племената Brygoi, Kikones, Mysoi, Paiones, Sinties, както и няколко лични имена на предводители на тракийските съюзници на троянците. След началото на гръцката колонизация по егейския и черноморския бряг с увеличаването не само на икономическите, но и на културните контакти между елини и траки гръцките историци и географи научават все повече за вътрешността на страната и предават в съчиненията си покрай другите сведения и много географски названия – имената на големите тракийски реки Istros, Hebros, Strymon, Nestos, Agrianes, на притоците на Истрос Atlas, Auras, Tibisis, Oskios, Athrys, Noes, Artanes, Brongos, планините Haimon (Haemus), Rhodope, Pangaion, Scombros, езерата Bolbe и Prasias  и названия на десетки селища: Kreston, Mekyberna, Galepsos, Kypasis, Maroneia, Sermylia, Mesambria, Kombria, Byzantion, Torone, Kabyle, Krobyle и много други.

Сведенията за тракийските селищни имена се увеличават още повече през римската епоха във връзка с урбанизацията, строителството на пътища и засиления интерес към изработване на географски карти и пътеводители. През тази епоха са засвидетелствани стотици нови, неизвестни от по-ранни автори названия наред с известните от по-ранни периоди. Най-много са те у Птолемей и в римските пътеводители, като сега вече значително се увеличават названията от вътрешността на страната и от областите отвъд Дунав. Селищни имена се съдържат и в много старогръцки и латински надписи от цялата тракийска територия. В тях селищата се споменават като родни места на посветители (в посветителните надписи), на починали и техни роднини (в надгробните надписи) или на участници в някакво общо начинание (например основаването на тържището Pizus, в което взели участие жителите на девет тракийски села).

Отдавна е забелязано, че част от тракийските селищни имена са двуосновни, при което втората част на името представлява нарицателно, означаващо някакъв вид селище. Най-често срещаните втори съставки са -bria, -diza, -para и -dava/-deva със значения „град”, „село” и „укрепление”, напр. Bolbabria, Maskiobria, Poltymbria, Selymbria, Skedabria, Burtudizos, Orudiza, Tyrodiza, Bazopara, Bessapara, Dardapara, Skaptopara, Capidava, Desudava, Piroboridava, Pulpudeva, Sucidava, Ziridava и др. (общо около 100 названия с тези съставки). Правени са опити въз основа на разпространението им да се очертаят диалектни и даже езикови области. Такава е тезата на В. Георгиев, която не се приема от всички изследователи, тъй като от една страна тези области не са строго очертани, а от друга ареалите на разпространение на отделни думи не съвпадат с ареалите на диалекти и езици и има и други причини за формирането им – природо-географски (видът на терена) и социално-политически. 

 Надписите са особено ценен източник за познанията ни за тракийските лични и божески имена. Към известните от античните автори тракийски имена на божества Bendis, Sabazios, Zalmoxis посветителните надписи прибавят многобройни епитети (над 160), които придружават имената на известни богове. Част от тях са образувани от селищни имена, т. е. трябва да разбираме, че посвещението е направено на почитаното в определено селище божество, напр. Athyparenos – епитет на Сабазий, почитан в селището Athypara, Buaiparene – епитет на Хера, почитана в Buaipara, Alaaibrienoi – епитет на Зевс и Хера в Alaaibria. Други изглежда означават качество или функция на божеството: Zbelsurdos, епитет на Зевс, вероятно свързан с функцията му на гръмовержец, Pyrmerulas, епитет на тракийския Херос, Zymydrenos, епитет на Асклепий и много други.

Известни са ни над 700 тракийски лични имена. В произведенията на гръцките и латинските автори се споменават главно имена на царе и техни приближени: Teres, Sitalkas, Kotys, Seuthes, Medokos, Byrebistas, Dromihaites, Rhoimetalkas, Rhaiskuporis и др. Имена на царе намираме и в надписи върху монети и в епиграфски паметници. Освен това в надписите срещаме и голям брой имена на обикновени траки. Някои от тях са често употребявани, например Bithys, за което имаме над 100 примера. По структура личните имена биват едноосновни (Bithys, Byzas, Dizas, Kotys, Mestas, Sissa, Titha) или двуосновни (Auluzenis, Auluporis, Mukaporis, Mukatralis, Bithykenthos, Eptakenthos, Mestypaibes, Decebalus, Dizazelmis, Dentusucu). Както се вижда от примерите, една и съща втора съставка може да се съчетава с различни първи, както и към една и съща първа – да се прибавят различни втори, както това е и в други индоевропейски езици, например в гръцки (Diogenes, Diodoros, Apollodoros).

Античните автори съобщават и названията на около сто тракийски племена. Някои от тях, които са имали значителна историческа роля, се срещат многократно и в гръцки, и в латински текстове: одриси (Odrysai), беси (Bessoi), гети (Getai), трибали (Triballoi), витини (Bithynoi), даки (Daci), други се споменават у някои ранни автори и после изчезват: апсинти (Apsinthioi), тилатеи (Tilataioi), а трети се появяват едва в римската епоха: серди (Serdoi), койлалети (Coelaletae) и др.

 

Характеристика на тракийския език

Въз основа на този наличен материал е трудно да се направи цялостна характеристика на тракийския език. Някои от сигурните черти на фонетичната му система са наличието на дълги и кратки вокали a, e, i, o, u, дифтонги ai, ei, oi, au, полувокал Ì, запазване на спиранта s във всички позиции. Изглежда също сигурно, че тракийският е бил satem език. Един от най-спорните фонологични проблеми е този за развитието на и.е. експлозивни съгласни. Според една част от изследователите  (Д. Дечев, В. Георгиев, И. Дуриданов, К. Влахов, Ч. Погирк, Ж. Велкова и др.) в тракийски е имало изместване на съгласните (Lautverschiebung) като в германските езици. Според други такова изместване е трудно доказуемо от наличния езиков материал (Е. Поломе, К. Брикс и А. Панайоту), а според трети изместване не е имало (Й. Русу, Г. Михайлов, М.-М. Радулеску, С. Янакиева и др.).

Липсата на цялостни текстове затруднява изключително много каквито и да било заключения в сферата на морфологията. Могат да се предположат три рода и три склонения, но наличните в текстовете падежни форми са подведени по гръцките и латинските склонения. Могат да бъдат идентифицирани голям брой суфиксални елементи.

Обилният ономастичен материал позволява да се правят съпоставки с лексиката (особено топонимията) на други езици. Най-много са паралелите с предгръцкия субстрат (индоевропейски език, говорен в южната част на Балканския полуостров преди идването на гърците) и с топонимията на западна Мала Азия, но има също с илирийската топонимия в западната част на полуострова и с балтийските езици. Най-близки са  родствените отношения на тракийския именно с предгръцкия субстрат, наричан от някои учени пелазгийски, а на второ място – най-вероятно – с фригийски. Сигурните черти на тракийския засега не са достатъчни, за да се определи степента на родство с другите и.е. езици и езикови групи.

 

Тракийският субстрат в съвременните балкански езици

В съвременната топонимия на Балканския полуостров са запазени много тракийски названия. Такива са имената на доста от големите реки: Искър (трак. Oiskos), Осъм (Asamus), Вит (Utus), Лом (Almus), Янтра (Iatrus), Струма (Strymon), Тимок (Timacus), Места (Nestos/ Mestos), Стряма (Sermes), Тунджа (Tonzos), Ибър (от Хеброс), с производно от речното име селищно име Поибрене, Олт (Alutas), Прут (Pyretos), Тимеш (Tibiskos/ Timesis), Муреш/ Марош (Marisos), Ергене (Agrianes/ Erginos) и др.; имена на планини: Карпати (Karpates), Родопа (Rhodope); на градове: Пловдив (Pulpudeva), Несебър (Mesаmbria), Ниш (Naisos), Скопие (Scupi) и др.

В съвременния български език за наследници на тракийски апелативи се смятат само няколко думи като:  грив „сив, пъстър” – за птици, очи; рофея, руфя „мълния” (диал.), от трак. rhomphaia „широк меч“; евър “опак, упорит, проклет” (диал.), от трак. hebros „козел” и др. Малко повече такива субстратни думи има в румънски и албански – според някои учени – до 100, според други – около  петнадесетина сигурни, напр. рум. argea „землянка”алб. ragal „кучешка колиба”; рум. bască, алб. bashkë „овча вълна”; рум. mal, алб. mal „възвишение, бряг”; рум. mînz, алб. mëz „жребче” и др.

Всички тези субстратни елементи са част от културното наследство на траките.

***

Поради фрагментарността на данните и липсата на цялостни текстове изследването на езика на траките, както и на другите древни реликтни езици, познати предимно от запазения ономастичен материал, е по-различно от изследването на езици, от които имаме цялостни текстове. То обаче може да даде резултати и има съществено значение както за лингвистиката, така и за историята. Богатата тракийска ономастика, с която разполагаме, в редица случаи допринася за решаването на заплетени проблеми от историята на индоевропейските езици, например теорията за т.нар. древноевропейска хидронимия като част от въпроса за индоевропейската прародина и най-ранните етапи на разпространението на и.е. езици. Същевременно в областта на историята на траките знанията ни за тракийския език са много важни, когато се дискутират сложните въпроси за етногенезиса на траките и за етническата им съдба през римската епоха и в края на Античността. Тракийските субстратни елементи в съвременните балкански езици са свидетелство за сравнително дълъг период на съжителство между траки и славяни преди асимилирането на траките.

Светлана Янакиева 

ЛИТЕРАТУРА

 

Beševliev 1966: Beševliev, V. Inschrift in unbekannter Sprache aus Bulgarien.Linguistique Balkanique 11/ 1, 1966, 5-8.

Boïadjiev 2000: Boïadjiev, D. Les relations ethno-linguistiques en Thrace et en Mésie pendent l’époque romaine. Sofia, 2000.

Brixhe, Panayotou 1994: Brixhe, Cl., A. Panayotou. Le thrace. – In: Langues indo-européennes. Paris, 1994, 179- 203.

Detschew 1957: Detschew, D. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 1957 (2. Aufl. 1976).

Detschew 1960: Detschew, D. Charakteristik der thrakischen Sprache.Linguistique Balkanique 2, 1960, 146-213.

Georgiev 1983: Georgiev, V. Thrakisch und Dakisch. - In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt II 29.2. Berlin, New York, 1983, 1148-1194.

Mihailov 1986: Mihailov, G. On the character of the Thracian language. Onomastic problems. - In: Fourth International Thracian Conference (Boston 7-10 June 1984). Milan, 1986, 379-388.

Poghirc 1976: Poghirc, C. Thrace et daco-mésien: langues ou dialectes?In: Thraco-Dacica. Bucureşti, 1976, 335-347.

Polomé 1982: Polomé, E. Balkan Languages (Illyrian, Thracian and Daco-Moesian). – In: Cambridge Ancient History III, 1, 1982, 866-888.

Rãdulescu 1987: Rãdulescu, M.-M. The Indo-European position of Illyrian, Daco-Mysian and Thracian: a historico-methodological approach. Journal of Indo-European Studies 15, 1987, N 3-4, 239-271.

Russu 1969: Russu, I. Die Sprache der Thrako-Daker. Bucureçti 1969.

Rządkiewicz, M. The thracian inscription from Ezerovo: an attempt to a new interpretation. – Linguistique Balkanique 45/ 3, 2006, 455-464.

Velkova 1986: Velkova, Ž. The Thracian Glosses. Contribution to the Study of the Thracian Vocabulary. Amsterdam, 1986.

Yanakieva 2013: Yanakieva, S. Thrakisch und DakischSprachen oder Dialekte? – Proceedings of the 12th international congress of thracology ”The Thracians and their Neighbors in the Bronze and Iron Ages”- Volume I – Târgoviște, 2013, 407- 417.

                           

Влахов 1976: Влахов, К. Тракийски лични имена. Фонетико-морфологични проучвания. София, 1976.

Георгиев 1977: Георгиев, В. Траките и техният език. София, 1977.

Гиндин 1981: Гиндин Л. А. Древнейшая ономастика Восточных Балкан. София, 1981.

Димитров 1994: Димитров, П. Палеобалканският вокализъм. София, 1994.

Дуриданов 1976: Дуриданов, И. Езикът на траките. София, 1976.

Калужская 2001: Калужская, И. Палеобалканские реликты в современных балканских языках. Москва, 2001.

Славова 2007: Славова, М. <I> диграфите в тракийските имена. София, 2007.

Янакиева 2009: Янакиева, С. Тракийската хидронимия. София, 2009.