начало arrow история arrow Тракия преди траките arrow Метали, металургия и майсторството
Метали, металургия и майсторството PDF Печат Е-мейл

Територията на Древна Тракия в зората на европейската цивилизация

Ако за миг се опитаме да си представим нашето ежедневие без металите, лесно ще си дадем сметка за значението им. Без съмнение знанията за добиването и обработката им са сред най-важните открития в историята на човечеството. Именно поради това повече от век изследователите си задават въпроса къде и кога древният човек открива металите, кои са първите метали, как са използвани, каква е ролята на металургията за развитието на древните общества?

Търсейки отговорите на тези въпроси, погледът на учените - историци и археолози - първо се обръща към района на ранните цивилизации на Стария свят - Междуречието и Египет. В периода до Втората световна война малцина се съмняват, че знанията за металите, наред с други открития, идват в Европа от района на Близкия и Средния Изток. Археологическите изследвания от 50-те и 60-те години на ХХ в. и постепенното осъзнаване на древността на европейската праистория, поставят под съмнение редица от тези готови истини за посоките на обмен на културни идеи.

През последните десетилетия съществено значение за обективния напредък на знанията за ранните метали има развитието на интердисциплинарните изследвания. Проучени са редица древни рудници, реализирани са мащабни проекти за физикохимически анализи на минерали и на метални находки, постигнат е съществен напредък по отношение на древните леярски и ковашки технологии. Така натрупаните данни поставят Балканския полуостров във фокуса на археометалургичните изследванията и показват, че традиционните виждания за раждането на металургията и откриването на първите метали трябва основно да се преразгледат.

Анатолия или Балканите? Сравнителният анализ на балканската медна металургия и на тази от Анатолия през периода VІІІ-V хил. пр. Хр. доказа, че това са две явления, характеризиращи се със собствена суровинна база, специфични технологии, различна социална среда на практикуване и собствен исторически път.

Противно на широко разпространеното мнение новите изследвания показват, че генезисът на балканската медна металургия не може да се проследи до Анатолия. През V хил. пр. Хр. по времето когато балканските майстори с виртуозна лекота прилагат сложни техники на леене в затворени калъпи и произвеждат масово разнообразни масивни оръдия, включително такива с отвор за дръжката, подобни находки въобще липсват сред анатолийските археологически комплекси. Очевидно и необходимото "know-how" не е налице извън Балканите.

Обобщената картина сочи, че в края на V хил. пр. Хр. в Източна Европа и преди всичко на територията на древна Тракия се наблюдава "метален бум", характеризиращ се с решителен технологичен приоритет и непознато отдругаде количество метал. Този блестящ меднометалургичен етап прекъсва развитието си с угасването на енеолитните култури в началото на ІV хил. пр. Хр., когато се появяват и първите предмети от медно-арсенови сплави.

Първите метали от древна Тракия - медта и златото. Днес безспорно е установено, че на територията на древна Тракия още преди средата на V хил. пр. Хр. се развива пълноценна металургия, като обитателите на тези земи добиват и обработват систематично два метала - мед и злато. Обстоятелствата, които благоприятстват развитието на тази най-ранна за Европа металообработка именно тук, могат да се сведат до две по-важни: на Балканите са локализирани множество достъпни и богати медни находища, а повечето реки са златоносни дори в днешно време.

От тази добра суровинна база има и кой да се възползва, тъй като по тези земи още от средата на VІІ хил. пр. Хр. устойчиво се развиват многобройни неолитни селища. Трайният уседнал начин на живот на това население му позволява да опознае наличните природни ресурси, а разнообразната неолитна керамика свидетелства, че към края на VІ хил. пр. Хр. вече има натрупан богат опит в пиротехнологиите.

Началото на металургията на територията на днешните български земи се отнасят към първата половина на V хил. пр. Хр. и се маркира от няколко вида медни находки: украшения (медни и малахитови мъниста), оръдия (шила, длета и плоски брадви), следи от металургична дейност. От този район и от същото време са и първите предмети от злато.

През 1972 г. е открит голям къснохалколитен погребален комплекс, който поради богатството си скоро след това става известен като "златния некропол".

Непознатото от другаде богатството на определените археологически комплекси очертава контурите на общество с развита социална структура, в която ясно се долавя групата на раждащата се аристокрация. Усложнените религиозни практики, чиито следи личат в некрополите и селищата през каменномедната епохата, предполагат съществуването и на обособена жреческа група. Така в края на V и началото на ІV хил. пр. Хр. обитателите на днешните български земи достигат степен на социално развитие и богатство, които превъзхождат познатото ни от територия на Стария свят.

Този исторически потенциал за създаване на държава и цивилизация обаче не се реализира. През ІV хил. пр. Хр. Балканският полуостров е засегнат от продължителна и дълбока криза, вероятно екологична и климатична, която довежда до изчезването на халколитните култури и до загубване на голяма част от техните достижения и открития. В много отношения металургията на бронзовата епоха, която се развива от ІІІ хил. пр. Хр. насетне, тръгва по собствени пътища.

Калин Димитров

Литература