начало arrow съкровища arrow съкровища arrow Рогозенско съкровище - фиали с надписи
Рогозенско съкровище - фиали с надписи PDF Печат Е-мейл

Част от съдовете с надписи от Рогозенското съкровище се интерпретират като ритуални и политически дарове от одриските царе на трибалските владетели, имената на двама от които - Халес и Сирм са известни от античните писмени извори.

 

 

Фиала

Края на 5 в. пр. Хр.

Сребро

Размери: височина 5, 4 см, диаметър 15,7 cм

РИМ Враца

Инв. № Б 480

Плитка фиала с ниско сферично тяло, без украса, с извит навън ръб на устието. Под ръба на устието е изписано с пунктир на старогръцки език УБФПК [ПЙ]/[ЩЙ] (SATOK[OI]).

Притежателят на фиалата Саток вероятно е синът на известния одриски цар Ситалк.

Литература:

Fol Al., Nikolov B., Mihailov G., Venedikov Iv., Marazov Iv. The  Rogozen Treasure. Sofia, 1989: 60;

Marazov Iv. The Rogozen Treasure. Sofia, 1996: N 27

 

Фиала

Първата половина на 4 в. пр. Хр.

Сребро

Размери: височина 4,8 см, диаметър 13,5 см. 

РИМ Враца

инв. № Б 475

Плитка фиала с ниско заоблено тяло и с извит навън ръб на устието. Около омфалоса (умбото) е декорирано с дорийски овули. Под ръба на устието от външната страна на съда е изчукан с пунктир на старогръцки език надпис ÊÏÔÕÏÓ ÅÃ ÃÅÉÓÔÙÍ (KOTYOS EG GEISTON).

Името в родителен падеж, изписано върху фиалата, познато и от други надписи върху изделия на тракийската торевтика, принадлежи на един от най-известните тракийски владетели - одриския цар Котис І (383-359 г. пр. Хр.). Падежното окончание го определя като притежател на сребърния съд, който вероятно е изработен в град Гейста - един от центровете на одриската династическа територия през първата половина на 4 в. пр. Хр., локализиран в Югоизточнотракийските земи.

Литература:

Fol Al., Nikolov B., Mihailov G., Venedikov Iv., Marazov Iv. The  Rogozen Treasure. Sofia, 1989: 152;

Marazov Iv. The Rogozen Treasure. Sofia, 1996: N 45

 

Фиала

4 в. пр. Хр.

Сребро

Размери: височина 3,5 cм, диаметър 14,1 cм.

РИМ Враца

инв. № Б 474

Плитка фиала с ниско заоблено тяло и с извит навън ръб на устието. Тялото около умбото е декорирано с дорийски овули и издължени листа с остри върхове между тях. Под ръба на устието от външната страна с пунктир на старогръцки език е изписано КЕСУЕВЛЕРФП ЕО ЕСГЙУКЗУ (KERSEBLEPTO EX ERGISKES).

От изписаното име се съди, че съдът е притежание на Керсеблепт, син на Котис І (359-341 г. пр. Хр.). Топонимът Ергиске=Аргиске е още един от резиденциалните центрове на одриския царски дом през 4 в. пр. Хр., разположен също в Югоизточната част на тракийската територия.  

Литература:

Fol Al., Nikolov B., Mihailov G., Venedikov Iv., Marazov Iv. The  Rogozen Treasure. Sofia, 1989: 541

Marazov Iv. The Rogozen Treasure. Sofia, 1996: N 44

 

Фиала

4 в. пр. Хр.

Сребро

Размери: диаметър 12 см, височина 3, 4 см, тегло 106, 8 г. 

РИМ Враца

инв. № Б 591

Фиала с изтеглен навън ръб на устието. Около умбото са изобразени радиално подредени канелюри. Под ръба на устието с пунктир на старогръцки език е изписано КПФХПУ ЕО ВЕП (KOTYOS EX BEO). Beos, селище, познато от надписи върху други изделия на тракийската торевтика, се локализира най-вероятно в басейна на долното течение на Хеброс (Марица) и източно от него. То представлява част от ядрото на одриската държава през първата половина на 4 в. пр. Хр. при царете Хебризелм, Котис І и Керсеблепт.

От външната страна на умбото с тънко острие е врязан надпис КБЙНП (KAINO). Kainos е единствено число от името на тракийския етнос, съседи на астите.

Литература:

Fol Al., Nicolov B., Mihailov G., Venedicov Iv., Marazov Iv. The Rogozen Treasure. Sofia, 1989: 150;

Marazov Iv. The Rogozen Treasure. Sofia, 1996: N 40

Михайлов Г.  

 

Фиала

4 в. пр. Хр.

Сребро

Размери: диаметър 14, 2 см, височина 4, 6 см, тегло 140, 9 г.

РИМ Враца

инв. № Б 476

Фиалата е със слабо изтеглен ръб навън. Около умбото е изобразен релефен пръстен с насечки, а около него радиално подредени канелюри. Под ръба на устието е гравирано с пунктир надпис КПФХПУ ЕО УБХИБВБУ (KOTYOS EX SAUTHABA). Sauthaba е тракийски топоним, а селището се локализира в крайния югоизток на одриската държава. Съставката Sau- (Sab-) се съдържа в теонима Sauadios/Sabadios/Sabazios.  

Литература:

Fol Al., Nicolov B., Mihailov G., Venedicov Iv., Marazov Iv. The Rogozen Treasure. Sofia, 1989: 150-151;

Marazov Iv. The Rogozen Treasure. Sofia, 1996: N 41

Михайлов Г. 

 

Фиала

4 в. пр. Хр.

Сребро

Размери: диаметър 13, 5 см, височина 4, 2 см, тегло 110 г.

РИМ Враца

инв. № Б 472

Ръбът на устието е слабо изтеглен навън. Под него с пунктир е гравиран надпис КПФХПУ ЕО БРСП (KOTYOS EX APRO). Селището Apros, добре засвидетелствано в античната писмена традиция, се локализира по територията на одриската държава около Южна Марица, недалеч от Мраморно море.

Литература:

Fol Al., Nicolov B., Mihailov G., Venedicov Iv., Marazov Iv. The Rogozen Treasure. Sofia, 1989: 149;

Marazov Iv. The Rogozen Treasure. Sofia, 1996: N 47

 

Фиала  augeheracles_354

Първата половина на 4 в. пр. Хр.

Сребро с позлата

Размери: височина 2 см, диаметър 13,6 см, тегло 184 г. 4 в. пр. Хр.

РИМ Враца

инв. № Б 464

Кръгло блюдо с неукрасена крайна ивица с вложен подвижен медальон на дъното. Гледано отдолу, на дъното на фиалата е гравирана красива палмета. Медальонът е украсен със сцена във висок релеф, инспирирана от митологичния цикъл за Херакъл. Сцената е пищно изработена, а дрехите, предметите и части от фигурите са в позлата. Композицията се състои от две фигури: Херакъл с разрошена коса и брада, седнал върху кожата на Немейския лъв, разстлана върху скала, вляво от него е боздуганът му, а вдясно - колчанът със стрелите. Срещу него е представена гола женска фигура на фона на разперена, падаща на дипли до земята, дреха. Младата жена е с разпусната коса, с диадема на главата, с един сандал на десния крак и с гривни на дясната ръка и десния глезен. Обхванала с ръката си десницата на Херакъл, цялото й същество излъчва енергия и устрем. Над главата й е гравирано (в ателието, където е произведена фиалата) с двойни успоредни линии на гръцки името БХГЗ (AUGE). До главата на Херакъл, също с гръцки букви, е изписана думата ДЗЛБДЗ (DELADE - едно от значенията на думата от гръцки е очевидно, което може да се преведе като очевидно [това е] Ауге) . Композицията представя принцесата-жрица от град Тегея (в областта Аркадия, Пелопонес), обречена на богинята Атина - Ауге (думата ауге на гръцки означава слънчева светлина), която според мита била прелъстена край извор от Херакъл. 

Върху обикалящия широк пояс на блюдото с пунктир, от ръка, различна от гравиралата надписите върху медальона, е изчукано на гръцки името в родителен падеж - DIDYKAIMO. Didykaimos без съмнение е име на тракийски владетел, а падежната форма показва, че именно той е притежател на фиалата.

Литература:

Михайлов Г. Надписите на Рогозенското съкровище. - Археология, 3, 1987: 28 

Fol Al., Nikolov B., Mihailov G., Venedikov Iv., Marazov Iv. The  Rogozen Treasure. Sofia, 1989: 141;

Marazov Iv. The Rogozen Treasure. Sofia, 1996: N 4