начало arrow история arrow Тракия и Гръцката колонизация arrow Абдера (Abdera)
Абдера (Abdera) PDF Печат Е-мейл

Елинска колония, разположена източно от устието на р. Нестос [Hdt., I, 168].

А. е основана първоначално към средата на VІІ в. пр. Хр. от преселници от Клазомене на малък остров до южния бряг на дн. Измирски залив. Скоро след тази първа колонизация А. е разрушена от съседните трак. племена. Градът е основан отново към средата на VI в. пр. н. е. от колонисти от йонийския гр. Теос - на западния бряг на Мала Азия, северно от Ефес. Развалините му се намират днес на нос Булустра, на изток от устието на р. Места.

Според елинската митология А. получава името си от Абдер - приятел на Херакъл. Той го придружава при отвличането на знаменитите кобили на царя на бистоните Диомед, които се хранят с човешко месо, но е разкъсан от тях. В негова чест Херакъл основава града и учредява там ежегодни състезателни игри. Някои изследователи смятат името на А. за финикийско. Те се позовават на ранното присъствие на финикийски мореплаватели и търговци по тези места, както и на наличието на финикийска колония А. на южния бряг на Испания.

Важен извор за ранната история на А. е пеанът на Пиндар [Pind. Paean. ІІ, 1-37] за жителите на града, посветен на хероса Абдер. Там се говори, че опасностите за А. идват от околните племена на траки и пеони. В същата творба се съдържат и данни за религията на жителите на А. В началната част има обръщение към две божества: Аполон Дерайнос и Афродита. Епитетът Дерайнос е от трак. произход и показва, че гражданите на А. възприемат отрано В своя пантеон едно местно трак. божество, чийто култ постепенно се слива с култа към тяхното собствено божество Аполон. Важно място в пантеона заема и богинята Хеката, която тук носи епитета пурпуронога.

Известно е, че А. капитулира без бой пред огромното числено превъзходство на персите, когато те, преминавайки през Тракия на път за Елада, я покоряват през 480 г. пр. Хр. В града очевидно има също и влиятелни привърженици на персите, защото след разгрома на войската им при о. Саламин, не другаде, а именно в А. персийският цар Ксеркс успява да се преоблече за пръв път след битката и да намери топло гостоприемство.

За икономическия подем на А. от този период свидетелствува монетосеченето на този град -с едни от най-красивите и разнообразни сребърни емисии в елинския свят. Пускането им в обръщение е улеснено от близостта на богатите сребърни рудници в егейска Тракия. Сред населението на А. отрано възниква богата прослойка, която поддържа оживени търговски и други връзки с тракийското население и с неговите ръководни среди от хинтерланда. След идването на персите А. намира пътя за сближение с Атина. Това личи от промените, които се наблюдават в тегловно-монетната система на А. и на други елински полиси по егейското крайбрежие на Тракия, финансовите документи от периода 445 докъм 420 г. пр. Хр. показват, че през това бреме Атина прави значителни отстъпки на А. по отношение на нейните данъчни постъпления в касата на оглавявания от нея Първи морски съюз. Това се дължи на укрепването на царството на одрисите в Тракия и на необходимостта градът да откупва спокойствието си чрез ежегодни вноски В хазната на трак. владетели. Не случайно Тукидид [II, 97] като описва размерите и пределите на това царство, казва, че на югозапад то започва от А. Зависимостта на града обаче от голямата тогава тракийска държава не е нито продължителна, нито особено силна. През 375 г. пр. Хр. А. е сериозно заплашена от трибалите. При своето нападение те достигат чак до нейните околности, но са разбити и отблъснати от атинския военачалник Хабрий. След това А. членува известно време във Втория атински морски съюз.

Между трите най-значителни елински колонии по егейския бряг на Тракия от устието на Нестос до устието на Хеброс, а именно А., Маронея и Енос, А. продължава да бъде на първо място и запазва своята самостоятелност и демократична уредба, като проявява умение да лавира между противоречивите интереси на диадохите. През III в. пр. Хр. А., както и останалите полиси по Егейското крайбрежие, е сериозно засегната от социално-икономическата и от политическата криза, характерна за елинистическия свят по това време. През 170 г. пр. Хр., с помощта на местния предател Питон, А. е щурмувана и сурово наказана от римляните. През следващите години обаче, чрез гъвкавост и умелост, е намерен и пътят за помирение с Рим. През римската императорска епоха А. е свободен град, но завладяването на нейното землище, причинено от прииждащия Нестос и маларията, ускорява упадъка й.

Христо Данов†