начало arrow речник arrow А-бг arrow Алани (Alanoi, Alani)
Алани (Alanoi, Alani) PDF Печат Е-мейл

Племена от сарматски произход, които говорят на ирански наречия.

В античните литературни извори са известни от II в. пр. Хр. като роксолани, а от І в. нататък като А.

Те населяват обширните степни пространства от р. Танаис (дн. Дон) до Аралското езеро, и от Кавказ до Уралските предпланини.

Йосиф Флавий описва подробно А. в съчиненията си Еврейски древности [XVIII, 4, 6] и Еврейската Война[VII, 7, 4]. Според него А. живеят в земите между р. Дон и ез. Меотида (дн. Азовско море). През II в. е най-значителното разселване на А. в южна посока. Йосиф Флавий споменава за военни походи на А. в Мидия, в Мала Азия и в пределите на Римската империя.

При своето напредване на юг А. достигат тракийските предели на Римската империя и при набезите си през 242 г. се озовават пред Филипополис [SHА,Gord. 34, 4].

Описанията на А. у Амиан Марцелин [Amm. Marcel. XXX, 20, 3] и у Йордан [Get. 24] показват, че по външния си вид те наподобяват останалите ирански племена. Въоръжението им е сходно с това на сарматите. Основа на тяхното стопанство са животновъдството и земеделието. По-късно у тях се развиват грънчарството, златарското изкуство, металообработването.

Характерно за обществения строй на А. е рязкото отделяне на племенните вождове от племенната маса и образуването на племенни съюзи. През IV в. А. нанасят поражение на хуните, а по-късно и на аварите. Част от тях достигат до Западна Европа и до Северна Африка, където заедно с вандалите основават държава, просъществувала до средата на VI в.

†Христо Данов