начало arrow история arrow Тракия и Македония arrow Аминта
Аминта PDF Печат Е-мейл

(Amyntas)

1. А. I, македонски цар (ок. 540-498 г. пр. Хр.), син на Алкет, баща на Александър І (ок. 495-ок. 450/40 г. пр. Хр.) и на Аридей.

Поддържа добри отношения с рода на Пизистрат и дори предлага на изгонения от Атина Хипий като подарък областта Антемунт [Hdt. V, 84]. На север границите на държавата му се простират до планината Дисорон [Hdt. V, 17-21; Just. VII, 3].

А. I е принуден да признае Върховната власт на Персия и остава персийски васал до края на живота си.

2. Син на Филип, брат на Пердика II (ок. 450/40-413 г. пр. Хр.), претендент за македонския престол. Тракийско протеже, което през есента на 429 г. пр. Хр. Ситалк се опитва да Възкачи на макед. престол, на мястото на Пердика;

3. А. II. малкият син на Архелай (413 - 399 г. пр. Хр.). Ок. 393 г. пр. н. е., чрез дворцов преврат се обявява за цар на Македония. Скоро след това е убит от любимеца си, линкестийския благородник Дерда [Aristot. Ath. pol. 1311; Diod. XIV, 89, 2];

4. А. III - македонски цар (ок. 392-370 г. пр. Хр.), син на Аридей и баща на Филип II Македонски. Сключва петдесетгодишен отбранителен съюз с Халкидската лига [Diod. XIV, 92, 3; XV, 19; Xen. Hell., V, 12 sqq.; Isocr., 6, 46; Just. VII, 4, 6] като предоставя редица изгодни търговски отстъпки. Двете страни се договарят да се съюзят поотделно с Амфиполис.

А. III е свален временно от престола от илирите и ок. 385 г. пр. Хр. За македонски цар е провъзгласен Аргей, поддържан и от Халкидската лига. Узурпаторът е изгонен през 383 г. пр. Хр., вероятно не без решаващата помощ на Котис I и на Ификрат, които действуват в съгласие с трако-атинския договор.

След основаването на Втория атински морски съюз през 375 г. пр. Хр. пълководецът Хабрий е изпратен в Тракия и А. III сключва съюз с Атина. Оттук насетне А. III се стреми да поддържа приятелски отношения с повечето елински полиси. Той дори участвува в общоелинския конгрес, свикан в Спарта през 371 г. пр. Хр. и признава правото на Атина да владее Амфиполис [Isokr. V, 106; Aeschin. ІІ, 32].

Атанас Орачев