начало arrow религиозност arrow Боговете arrow Бендида (Bendis)
Бендида (Bendis) PDF Печат Е-мейл

Едно от имената-прозвища на Великата богиня-майка на траките.

bendispiraeus2_1299

За нея има най-много изворови данни от всякакво естество. Първо по време идва известието на Хипонакс от VІ в.пр.Хр., който говори за Б. като за Кибела [Hippon. fr. 120], а Хезихий, който повтаря поета, твърди, че тракийката е Кибела или Великата богиня, схваната като друг образ на Кибела [Hesych. s. v. Βενδ...ς; Κúβελα: μ»τηρ τîν τεîν[РП1] ]. Сравнението набляга на същностната ù характеристика на богиня-майка.

Във фрагменти от недостигналата до нас комедия на Аристофан "Лемноски" авторът направо нарича Б "мегале теа", т.е. Великата богиня. Сведението се отнася до острова, а съобщената "мегале теа" по всяка вероятност отговаря на богинята Лемнос в известието на Хекатей от VІ в.пр.Хр. [Hecat. fr. 138] Тя сама предполага качествената си определеност на всемогъща господарка там.

Когато Херодот говори за тракийските и за пеонските жени, които поднасят даровете си на Артемида[Hdt. 4, 33]. Тя е в пълно съответствие с идеята за плодородието, поради дадените ù, увити в пшенична слама, подаръци и явно отговаря за зърното - основната храна на хората и същевременно символ на изобилието. Страбон затвърждава представата за сърцевината на Б. в пасажите, в които разказва за празниците ù, защото ги сравнява не само с тези на Котито, но и с малоазийските тържества и с фригийските свещенодействия в чест на майката на боговете [Strabo. 10, 3, 16 и 18]. царица (или по-точно на Царицата, която в гръцки превод на тракийското си означение може да се назове Артемида), вероятно също има предвид една Велика богиня-майка на местното население

Съвкупните свидетелства в античната писмена литературна традиция най-общо локализират центъра на култа към Б. в зоната на Югозападна Тракия с някои от прилежащите непосредствено острови, какъвто е например Лемнос. Тази зона, която се концентрира по поречието на р. Стримон, е огнището на неговото процъфтяване, както и средището на разпространението му в източна и западна посока към реките Аксиос  и Нестос.

Констатацията не отменя съществуването на култа и в други райони южно от Стара планина. Според Тит Ливий, чието съобщение се отнася за ІІ в.пр.Хр., недалеч от долното течение на р. Хеброс "на открито място" се намира храм на Б. (Мендидеум темплум) [Tit. Liv. 38, 41, 1]. В диалога "Юпитер трагик" Лукиан също говори за светилище и за златна статуя на богинята и вероятно пак има предвид съобщеното от Тит Ливий култово място [Luc., Yupit. trag. 10].

Популярността на Б. извън ядрото на съсредоточието на култа ù намира подкрепа в епиграфските паметници, в които се споменава божеското име или някои от формите му, като например Бендипара, т.е. "село(то) на Б." върху надпис от с. Строево, Пловдивско, или Бендизета, върху надпис от с. Саладиново, Пазарджишко, и др.

Великата богиня-майка на областта на Югозападна Тракия и на съседните острови се нарича от Кратин в комедията "Тракийки" двукопийна, "понеже ù е определено по жребий два вида почит - небесна и земна", или защото има две светлини - собствената си, т.е. тази на Луната, и тази на Слънцето [Crat. fr. 8]. По този начин авторът набляга на дуалната соларно-хтонична природа на самата богиня. В античната традиция, най-обстойно сумирана у Хезихий, Б. се разбира още като Артемида, Хеката, Селена, Персефона.

Най-често е сравнението с Артемида, откъдето идва и инерцията да се говори за нея като за Артемида, съответно Диана-Б., а не поотделно за Артемида (Диана) и за Б.. В повечето случаи обаче древните автори, макар и да съпоставят двете богини и да навеждат на мисълта за смесеното им единство, държат да изтъкнат и различията помежду им, а не да ги премахнат. Сходствата с Артемида са възможни само дотолкова, доколкото се взема за аналогия персонификацията ù на владетелка на природата и на животинския свят - типична ловджийка.

С други думи Артемида фактически е уточнен гръцки превод на една от функциите на Б. като Велика майка. Тя идва да подскаже и виргиналния аспект на богинята, както стои този въпрос и с определението ù Адмету коре, т.е. девица, дъщеря - момиче на Хадес, което я отъждествява с Персефона и с ролята ù на девойка, готова за женитба. Същевременно самото име Б., чиято етимология произхожда от корена bhend, т.е. свързвам, съчетавам, набляга на качеството ù на покровителка на брака, за да разкрие и нейното матронално преображение. Тези две лица на единното цяло са съвсем естествени за полисемантичността на върховната сила.

Култът на тракийската богиня е особено популярен сред витините, които са голяма част от компактното тракийско население в Мала Азия. Те дори имат в календара си месец, който носи красноречивото название Бендидейос и през който честват Б. с големи и пищни празненства и церемонии. Преклонението пред нея е дотолкова голямо, че дори изображението ù стои върху монети на витинските царе, като например при емисиите на Никомед І от ІІІ в. пр. Хр. Върху тях тя е изобразена твърде войнствена - с две копия и с меч в ръце, и с щит, подпрян на скалата, на която седи - един същински боец, подчертаващ следващата страна от нейната многофункционалност.

От житието на Калиник за св. Хипатий се разбира, че споменът за Б. традиционно съществува, за да разказва с подробности авторът, че когато светецът пътува през Витиния по време на празника на Артемида, на пътя му се изпречва богинята, висока колкото десет мъже, като едновременно преде и пасе свине [Kallinik. 97 и 130]. Именно под формата на Артемида Б. се съхранява през вековете и в текста на житието като Велика богиня. От една страна, това се подчертава от свинята - нейното жертвено животно, символ на плодовитостта, а от друга, от преденето защото и човешкият живот е нишка, зависима от капризите на съдбата, с каквато мисия този път е натоварено божеството, за да преобразува хаоса в ред.

Текстът на Калиник е в отличен паралелизъм с историята, предадена от Херодот, за едрата и хубава девойка от пеоните, облечена изящно в богато украсени празнични дрехи [Hdt. 5, 12-13]. Тя не само носи съд за вода на главата си и води кон, за да го напои, но и преде лен и върти вретено в ръце. Вариант на същата приказка се намира в Николай от Дамаск, предаден чрез Константин Порфирогенет [Const. Porph. De Them. 1, 3]. Там колоритно охарактеризираната пеонка вероятно олицетворява земната персонификация на Великата богиня-майка, която в този географски ареал носи името Б. и съчетава в един момент достатъчно дейности, за да изяви неограничените си възможности. В това отношение традицията възхожда към VІ в.пр.Хр., когато може да се датира съобщението на Херодот.

От 430/429 г. пр. Хр. култът към тракийската богиня се приема за държавен в Атина [IG I2, 310]. Изглежда, проникването му в полиса започва много преди това, по-точно още през VІ в. пр. Хр., когато датират стабилните интереси на атиняните към областта на Югозападна Тракия със зоната на златоносната планина Пангей и на долното течение на р. Стримон, откъдето идва и дървеният материал за техните кораби. Възможно е дори да се допусне, че той е пренесен там от тракийските наемници, които използва Пизистрат.

Декретът за приемането на Б. в редицата на атинските държавни божества се издава от оракула в Додона в обстановката на започващите Пелопонески войни (431 - 404 г. пр. Хр.), когато делфийските среди са приятелски настроени към Спарта и е излишно да се разчита на арбитража и помощта на светилището. Именно в напрежението на първите години на стълкновението, в търсенето на съюзници, враждуващите групировки плетат политиката си и чрез компромиси в сферата на религиозния живот.

Този е пътят, по който Б. се превръща в държавна атинска богиня, най-вероятно, за да се спечели династическия дом на траките едони, начело с Питак и с жена му Брауро - още едно от имената-прозвища на тракийската Велика майка от района на Югозападна Тракия и същевременно нейна пълна персонификация.

От Пирей и Атина се знаят и редица паметници на изкуството, върху които може да се види изображението на Б. Богинята е представена най-добре върху Британския и върху т.нар. Копенхагенски релеф - и двата от ІV в.пр.Хр. Там тя е права, с леко склонена глава, подпряна е с лявата ръка на копие, докато с дясната държи протегната напред фиала. Облечена е в двойно препасан хитон, с преметната на кръста небрида (наметка от животинска кожа) и с високи ловджийски ботуши. Има и широко наметало - зейра (ямурлук, както гласи тази дума на тракийски език), която се спуска надолу, а на главата си фригийска шапка.

Този иконографски тип напълно отговаря на описанията на Херодот и на Ксенофонт за облеклото на траките, валиден е за статуарното изкуство и за изображенията върху вази, но не е дело на тракийски майстори, а на елинските ателиета и най-напред на тези от Атина, откъдето се разпространява и в другите области на Гърция [Hdt. 7, 75; Xen. Anab. 7, 4, 4].

Известието на Ксенофонт, което се отнася за зимата на 404/403 г.пр.Хр., съобщава за храм на Б. - Бендидейон, на хълма Мунихия в Пирей [Xen. Hell. 2р 4р 11]. Друг неин храм е известен през ІІІ в.пр.Хр. в самата Атина [IG II2, 1283]. Въобще в полиса култът към богинята е дълбоко внедрен, обединява цялата тракийска колония в областта и се радва на популярност, включително и през късния ІІ в. пр. Хр.

При разпространението си Б. достига и до Египет. В долината на р. Нил, и то в делтата, съществува и неин храм. От Синезий се знае, че той се намира до едно от пристанищата на Александрия, защото според писмата му оттам св. Марко пристига с лодка от Киренайка [Synes. Epist. 4]. Вероятно богинята добива популярност по тези места едва през елинистическата епоха, когато траките участват като наемници в елинистическите армии и достигат до Египет. Това означава, че почитта към Б. там не е по-ранна от последната четвърт на ІV в.пр.Хр.

Комплексът от изворови данни показва, че богинята достига и до Южна Италия и до о. Сицилия, при това още през първите десетилетия на V в.пр.Хр. Тук тя е популярна главно сред дорийските колонии, като например Тарент, обстоятелство, което отвежда да политическите отстъпки в областта на религиозния живот в навечерието на Пелопонеските войни. Множество нейни теракотови статуетки са известни от областта Санта Мария д'Англона в Южна Италия. Те произхождат от светилище на Деметра и за сетен път потвърждават същността на Б. като тракийска Велика богиня-майка в цялата ù многоликост.

 [Димитър Попов]

 Литература:

Попов, Д. 1981: Тракийската богиня Бендида. София, 126 с.


 [РП1]Пишше се в Greek!!!!!!!!!!