начало arrow съкровища arrow съкровища arrow Златен обреден сервиз от с. Вълчетрън, Плевенско
Златен обреден сервиз от с. Вълчетрън, Плевенско PDF Печат Е-мейл

Материал: злато

Размери: тегло 12,500 кг

Местонахождение: с. Вълчетрън, Плевенско

Местонамиране: НАИМ при БАН

Датировка: 14-12 в. пр. Хр.

С Вълчетрънския златен сервиз е прието да се бележи началото на тракийското ôÝ÷íç.

Вълчетрънското съкровище е открито случайно през 1928 г.

Комплектът, достигнал до нас, се състои от 13 предмета, но едва ли някога ще се разбере точният брой на откритите предмети:

Ø      един голям кантарос

Ø      един голям киатос (чаша)

Ø      три малки киатоса (чаши)

Ø      един триделен съд

Ø      два големи диска

Ø      пет малки диска

Изработен от 22-каратово злато с общо тегло 12,500 кг., дискусиите около датировката му продължават от момента на влизането му в обсега на науката, а границите се колебаят в един много широк диапазон между последната фаза на Бронзовата епоха, определена за Тракия между 1600 и 1200 г. пр. Хр., и началото на Желязната, т. е. в  границите между 1600 и 600 г. пр. Хр. Най-сериозно за момента изглежда поставянето му в Късната бронзова епоха - ХІV-ХІІ в. пр. Хр. - времето, което се свързва с Троянската война и с Тракия на легендарните, персонифицирани в образи-идеи царе-жреци, певци и посветители-учители Орфей, Тамирис, Линос, Евмолп, Залмоксис, Терей, Финей, Ликург, Диомед, Резос.

Тази датировка е постигната чрез обстоен анализ на всеки отделен съд и на комплекта в неговата цялост. Трябва да се има предвид, че датата се отнася до времето на направата на сервиза. Допуска се обаче той да е бил в употреба няколко века, преди да бъде заровен (ритуално?) в земята.

С откриването си, Вълчетрънската находка поставя множество и много сложни въпроси. Сред тях едни от най-дискутираните са: къде е добивано златото; къде е изработен сервизът; от кого е изработен и др. Разбира се, основният въпрос ще си остане относно предназначението му, около който в научната литература има редица тези, както и около принадлежността и службата му.

Относно датата и мястото на направата, не помага особено обстоятелството, че ателието, в което е бил изработен, очевидно е разполагало с отлични майстори, които великолепно владеят техниката на коване, занитване, на леярство, на получаване на сребърен варак, смесването на сребро със сяра, познаването на сребърния припой и др. Така обаче се постига изводът, че съдовете са дело на ателие, разполагало с дълги традиции в това производство. Проблем е, че не са открити други съдове със същата форма и украса.

Особено внимание в литературата е отделено на използването на примитивния струг, с който са изработени дъната на киатосите/чашите и кантароса. Начинът на изработка е установен чрез откритите в Кавказ златни и сребърни чаши, датирани в средата на ІІ хил. пр. Хр. Явно е, че макар и кратко служил, признат за едно от най-големите технически постижения, примитивният струг е използван в торевтиката на един доста широк ареал, в който се забелязват два основни центъра за производство на изделия от благороден метал - Кавказ и Егейския свят с Крит и Микена. Изследователите отбелязват, че техниката на изчукване на дръжките на матрица и занитването им за тялото, е засвидетелствана в шахтовите гробници в Микена, като е отбелязано и вероятното й заимстване от там.

При украсата на големите дискове е използвана техниката на инкрустация на метал върху метал, добре позната в Егейския свят и Египет, и по-слабо засвидетелствана на север от р. Дунав. Но комбинацията при Вълчетрънските дискове - инкрустация на сребро върху злато до момента се знае само от един-единствен паметник от древността - трона на Тутанкхамун. Там с тази техника са изобразени дрехите на фараона и неговата съпруга Анкхсенпамун.

Един точен паралел на кантароса от Вълчетрън, макар и с по-малък размер, е откритата случайно чаша от Крыжовлин, северно от гр. Одеса. За съжаление находката не е документирана по времето на откриването й. Публикувана е едва през 1981 г. и не е известно нищо около археологиечския контекст, което, освен относно разпространението на формата и начина на изработка, не може да даде никаква допълнителна информация.

Същият размер кантарос, като този от Украйна, е открит и в Ръдени, Румънска Молдова. Находката от Ръдени за съжаление не е много ясна поради силната фрагментираност на съда.

Формата на киатосите/чашите намира аналози единствено и само в глинени образци. При разкопките на т. нар. Дворец на Нестор в Пилос са открити глинени чаши, които са абсолютно еднакви по форма с тези от Вълчетрън.

Част от изследователите, въз основа именно на Вълчетрънския сервиз, обръщат особено внимание на родството (не на тъждеството!) с Микена. Кръстосаните лабриси, които някои от тях виждат в бронзовите подложки на дисковете, украсата на големите дискове, както и дръжките им се разглеждат като комбинация от елементи, типични за Егейската цивилизация в нейния критски, и най-вече микенски вариант. Но трябва да бъде отбелязано, че в Микена предметите се изработват от тънки златни листове. На практика от там е непозната направата на масивни златни екземпляри, подобни на тези от Вълчетрън. Затова и не може да се говори смело и категорично за производство на предмети от благороден метал в определен Егейски център. В същото време, в чисто техническо отношение, аналози има в двата други водещи центрове на Стария свят - Египет и Кавказ. Така на този етап може да се обобщи, че съкровището е изработено в район, където егейското влияние е не само силно, но и продължително.

Този извод съвсем естествено довежда до въпроса относно формите и начините, по които са се осъществявали културните контакти на ранните траки с по-близките или по-далечни техни съседи, т. е. относно движението на идеите и концепциите в етно-културните общности. Погледнато в този аспект, кавказките или египетските елементи като присъствие не бива да са изненадващи. Вероятно майсторите-торевти са познавали най-добрите постижения на водещите ателиета, но в същото време са работели по местна поръчка. И така постепенно стигнахме отново до началото - на кого е принадлежал и за какво е служел Вълчетрънският сервиз.

Счита се, че златното съкровище от Вълчетрън е едно от най-сигурните свидетелства за наличието в Тракия през Бронзовата епоха, т.е. към средата на ІІ хил. пр. Хр., на институцията на царете-жреци, чиито функции са били ако не идентични, то сходни с на тези от Минойския Крит (от където можем да си припомним събирателния образ на митичния цар-жрец Минос) или Микена. Сигурно е, че златният сервиз е поръчан от владетел, притежаващ власт, огромна икономическа мощ и необходимите средства, за да си разреши както поръчката, така и притежанието на този комплект предмети, достигнал до нас в 12,5 кг. злато. Общият вид на сервиза и неговият характер не оставят никакво съмнение в ритуалното му предназначение в един религиозно-политически център, подобен на критски или микенски.

Очевидно е, че сервизът е бил в употреба дълго време, преди полагането му в земята. Едно от доказателствата за това е фактът, че киатоси/чаши тип Вълчетрън са копирани дълго време от майстори-грънчари. Според археолозите, те са един сериозен процент от керамичния инвентар на Ранножелязната епоха (след 1200 г. пр. Хр.) в Северозападна Тракия, където са открити екземпляри, идентични по форма и размер.

Златното съкровище от Вълчетрън е паметник-свидетелство на една цяла епоха от формирането и развитието на тракийската култура. От момента на влизането на сервиза в полезрението на науката, неговото определяне като ритуален се дължи изключително на триделния съд. Той се състои от три успоредни капковидни съдчета, съединени с тръбички от електрон. По този начин течността свободно преминава от едното съдче в другото на принципа на скачените съдове. Може да се каже, че триделният съд е центърът на сервиза. Позицията му в комплекта е определена и от факта, че чрез него от една страна се формулират проблеми, а от друга се правят опити за изясняването им. Този съд без аналог до момента, възбужда множество спорове в научната литература, където са представени и опити за възстановяването на капачетата му във формата на водоплаващи птици. Много скоро след това тази иконография е свързана с представата за северния Аполон, който се явява в страната на Хипербореите в образа на лебед - символ на захождащото слънце преди да се скрие във водата.

Съкровището от Вълчетрън без съмнение е обвързано с орфическата доктрина, чийто абсолютен център е изповядваният култ към Великата богиня и нейния Син-Слънце. Тройният съд е служел вероятно за възлияния със свещена течност, които извършвал орфическият цар в качеството си на главен жрец, обслужващ култа. Като такъв той трябва да е притежавал онези инсигнии на властта, които са разпознаваеми още от инвентара на Варненския некропол. Не случайно се смята, че тройният съд от сервиза от гледна точка на културната история обвързва създателите си, както и онези, които са си служили с него, със създателите и притежателите на царско-жреческите знаци (атрибути) на властта от Варненския некропол от една страна и с тракийските орфически царе поне до VІІ-V в. пр. Хр.

Прилика в знаците на царската власт се установява и между Вилчитрънския сервиз и калъпите за изливане на парадно и ритуално въоръжение от Побит камък, Разградско. Открити случайно, те са датирани най-общо в Късната бронзова епоха (ХVІ-ХІV в. пр. Хр.). Матриците дават почти пълна представа за начина на отливане на различни типове бронзови изделия: брадви, мечове и върхове на скиптри.

Скиптрите, отливани с намерените край Разград калъпи, са украсени с канелюри, които към петата образуват рибена опашка. Върховете им са спирално извити. Тези скиптри, които се различават съществено от по-късните символични брадви и брадви-амулети, са имали значението на атрибути на религиозна и политическа власт. В своето изследване върху Вълчетрънското съкровище И. Венедиков прави връзка между украсата на скиптрите и на дръжките на кантароса и на киатосите, между калъпите за отливане на  върхове и дръжките на дисковете от сервиза. Основно внимание заслужава калъпът за отливане на връх с луковична форма, аналогична на тази на дръжките на дисковете от Вълчетрънския сервиз.

Към същата епоха се отнася и група изолирани до момента паметници - каменните плочи от Разлог. Открити случайно, те иконографски стоят много близо до микенските надгробни плочи, но на практика нямат паралели в Тракия.

Вълчетрънският царски култов сервиз, калъпите за изработване на бронзови царско-жречески инсигнии от Разград и плочите от Разлог са част от културата, с която ранна Тракия влиза като пълноправен участник в Егейския културен кръг. Те показват наличието на контакти между Тракия и Егеида, но и запазването на един самостоятелен и оригинален облик в раннотракийската култура, наситена с идеите на орфизма. Много е важно да се отбележи, че Вълчетрънският сервиз представя запазване на традиции от Късната бронзова епоха  в торевтиката и в изработката на изделия от благороден метал и през І хил. пр. Хр. в земите между Стара планина (др. Хем) и р. Дунав. В този район са открити емблематичните за тракийската култура от V-ІV в. пр. Хр. съкровища от Борово, Русенско, Летница и Луковит, Рогозен, Врачанско, Якимово, Монтанско. Вероятно не става дума за случайни съвпадения, а преди всичко за продължение на една традиция от епохата на златния сервиз.

От гледна точка на историята на изкуството съкровището от Вълчетрън  има още едно огромно достойнство - неговата орнаментална украса предизвестява появата на Геометричния стил в Тракия. Геометризацията има дълбоки корени в Ранна Тракия още от къснобронзовата епоха (ХVІ-ХІІ в. пр. Хр.). На тази основа се развива и геометризмът през желязната епоха, който се отличава със свои характерни особености.

 

Литература:

Миков В. 1958. Златното Вълчетрънско съкровище. София: 9

Blegen C., M. Rawson. 1966. The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia. Vol. 1, part II. Cincinati - Princeton: fig. 328, 340, 357, 358

Венедиков И., Т. Герасимов. 1973. Тракийското изкуство. София: № 34, 35, 39

Дзис-Райко Г. А., И. Т. Черняков. 1981. Золотая чаша Вылчетрынского типа из северо-западного Причерноморья. - СА, 1: 151-162

Venedikov Iv. 1987. The Vulchitrun Treasure. Sofia: 60-65

Бонев А. 1988. Тракия и Егейският свят през втората половина на ІІ хилядолетие пр. н. е. (=  Разкопки и проучвания, ХХ). София: 29-36

Фол В. 1993. Скалата, конят, огънят. София: 79-82

Бонев А. 2003. Ранна Тракия: формиране на тракийската култура - краят на второто-началото на първото хилядолетие пр. Хр. (= Разкопки и проучвания, ХХХІ). София: 26-29