начало arrow религиозност arrow Боговете arrow Зеринтия
Зеринтия PDF Печат Е-мейл
Zhrinq…a. Едно от имената-прозвища на Великата богиня-майка.

З. е известна от Ликофрон, който я споменава като Хеката, но и като Афродита З. в Тракия [Lyc., Alex. 77-78; 449; 958;1178]. Локализацията на култа ù отвежда най-общо към Югозападна Тракия поради употребения само от Теопомп вариант на името като теоним и етноним, валиден за областта на Пангейското крайбрежие за 356 г.пр.Хр., с който се означава земята/града на зераниите [Theop. fr. 44 и 214]. Същото местоположение се поддържа и от Хезихий, за когото тя е богинята Афродита в Македония[Hesych. s. v. Zerynthia].

В късните лексикографи като Стефан Византийски [Steph. Byz. 296, 18-220], а и у лексикона Суда [Suidas. Z, 86, 1] З. се споменава като Афродита и като Хеката не само в Тракия, но и на о. Самотраки, където има и пещера със същото име - Зеринтийска. Там в нейна чест се принасят в жертва кучета и въобще почитането ù на острова е съпроводено от мистерии с оргиастичен характер и празникът е изключително колоритен.

За същността на богинята са показателни и бележките на схолиаста към Ликофрон, който дава на Хеката З. името на майката на боговете Рея. З. е същата, която често се отъждествява с Кибела, участва в тайнствата на Великите богове на о. Самотраки и заедно с Афродита и с Хеката спада към кръга на върховните анатолийски богини.

Възможно е да се мисли, че действително на острова Афродита и Хеката се сливат с една тракийска богиня, която се почита там преди тях, притежава характеристиката на всемогъща господарка и носи името-прозвище З. Допустимо е и да се приеме, че в случаите с Афродита и с Хеката З. в Тракия става въпрос за грешка, при която името на Артемида се подменя с вече изредените. При това положение изглежда достоверно да се търси идентификация на З. с тракийската богиня Бендида по линия на гръцкото виждане, според което тя е тъждествена на Артемида.

От особен интерес тук е епитетът на Аполон - Зеритийски. Той е съобщен от Тит Ливий  по повод на неговия храм по долното течение на р. Хеброс [Tit. Liv. 38, 41, 1], който пак е поставен във връзка с този на Бендида, за когото се говори малко преди това. Наречен по този начин от "местните жители", т.е. от траките, този върховен бог, споменат обяснително от древния автор, не е нищо друго освен соларна хипостаза (вариант) на собствената си майка - З. Съвсем естествено той взема името ù, за да обозначи по този начин, че е неин син - основен принцип в тракийския орфизъм.

 [Димитър Попов]

 Литература:

Попов, Д. 1981: Тракийската богиня Бендида. София, 126 с.