начало arrow религиозност arrow Тракия и траките в митологията arrow Клеопатра
Клеопатра PDF Печат Е-мейл
Kleop£tra, Kleopatra, Kleio-patra. Дъщеря на Борей и Орейтия [Diod. 4, 44]. У Софокъл [Sophocl., Ant. 983], сестра на Бореадите Зетес и Калаис, на Хионе и Хтония.

Тя е истинска дъщеря на Борей, която израства в далечна пещера сред вихрите на баща си и равна на него като Bore¦j ¤mippoj в бързината. Етимологията на името сочи към благородния й произход на девойка „с известен баща". Съпруга на Финей, тракийския цар-жрец на Салмидесос (на Понт Евксински), от когото има двама сина, Плексип (Plexippos) и Пандион. Според една версия тя умира, а според друга - Финей я отстранява и взема за втора съпруга Идая (в някои извори Ейдотея, или Еврития) [Diod. 4, 43, 3], дъщерята на „скитския цар" Дардан, която в някои извори е сестра на Кадъм и племенница на Финей. Поради интригите на мащехата, Финей или убива, или ослепява децата си, докато някои извори приписват престъплението на самата мащеха, която според Софоклевата трагедия „Антигона" избожда очите им с вретено [Sophocl., Ant. 976; Schol. Apoll. Rhod. 1, 211]. Самата К. била затворена в затвор, от който я освобождават аргонавтите - Бореадите и Херакъл - и предават царството в ръцете на синовете й. Според друга версия - те отстъпват царската власт.

В Софоклевата трагедия „Антигона" [944-987] К. не умира, а е зазидана от съпруга си в гробница, заради брака му с втората му жена. В прочутата хорова партия, където съдбата на Антигона е сравнена с тази на редица живи зазидани (в пещера, подземна камера и т.н.) митологични персонажи, децата на К. са характеризирани по един интригуващ маниер като matrÕj œcontej ¢nÚmfeuton gon£n.

Повечето изследователи схващат този израз като „деца от нещастния майчин брак", но някои с право предлагат ¢nÚmfeutoj да се разбира буквално, като „безбрачен": децата на К. са плод на безбрачна връзка, каквато е тази на менадите, служителки на Дионис: Прокна с Терей, Бутес (на когото Диодор Сицилийски приписва бащинството на Борей  [Diod. Sic. 5, 50, 2], или менадата Ино с Атамас [в загубената Еврипидова трагедия „Антигона"  [Hygin., Fab. 4].

Във фр. 637 от Софоклевата трагедия „Тимпанисти" дионисовият хор от тимпанисти разказва за освобождаването на К. от тракийската пещера-гробница, което ясно сочи за дионисовия характер на митодраматургичната интерпретация. Мотивът за преследването и пленничеството на дионисовите свещенослужителки е разширен и допълнен в митодраматургичното поетотворчество със семантически равнозначния акт на богоборството (асоциирано с профанирането на мистериите), противопоставяне и оскърбление на божеството, поради Ûbrij (надменност, високомерие, дързост, необузданост) и ¢sšbeia (безбожие, светотатство) на трагическия герой, подобно на (Бореадите) Бутес и Ликург, Пентей, Тамирис и др. тракийски митологични персонажи.

Някои автори назовават К. също и Клеобула (Kleobule) [Serv. Aen. 3,  209], а на мястото на Плексип и Пандион, поставят Орит (Orythus) и Камбрис (Cambris). Идая пък се преврътща в Диа [Schol. Apollon. 2, 178], Евритиа [Schol. Hom. Od. 12, 60], Даная [Serv. Aen. 8, 344] и т.н.

Нон в „Дионисиака" [Nonn., Dion. 2, 689] назовава К. (подобно на Хионе) съпруга на Борей и я характеризира с епитета filostšfanoj.

[Ваня Лозанова]

 Литература:

Seaford, R. 1990: The Imprisonment of Women in Greek Tragedy. - In: JHS, 110, 76-90.

Robert, C. 1920: Die Griechische Heldensage. Erstes Buch. Berlin, 813-821.