начало arrow религиозност arrow Тракия и траките в митологията arrow Борей
Борей PDF Печат Е-мейл
Boršaj. Митологична персонификация на студения северен вятър.

Oще Омир не се съмнява, че Б. живее някъде в древна Тракия, земята на далечния Север, както и у Хезихий [Hes., Op. et dies, 506], където пирува със своите братя Зефир и Нот. За това той казва:

Както вълнуват морето дълбоко, богато със риба,

злият Борей и Зефир - ветровете тракийски студени,

дето внезапно връхлитат, и черни вълни се надигат,

шумно изхвърляйки куп водорасли от морското дъно,

тъй се вълнуваше бурно духът във гърдите ахейски. [Hom. Il. 9, 4-8].

Те се носят страховито през Тракийското море със свистене, когато по молба на Ахил, който им обещава ƒer¦ kall£ за помощта, пристигат под стените на непревземаемата Троя, за да разпалят погребалната клада на Патрокъл:

... Със свист страховит ветровете

в миг полетяха, пред себе си гонеха облаци черни,

веещи, стигнаха скоро морето и буря опасна

вдигна вълните...

А когато кладата почва да гасне и пламъкът секва:

В миг ветровете отново поеха дома да се върнат

пряко морето Тракийско, а то развилняло застена... [Hom. Il. 23, 192-211].

Още по-картинно е представен сблъсъкът между двете вражески войски на аргейци и троянци, сравнени с трясъка на вълната, която се удря в скалистата суша щом я подгони в морето свирепия северен вятър Б. [Hom., Il. 14, 394-395; срв. Hom., Od. 5, 295-296]. Мразовит и безпощаден, той преминава през „конехранна Тракия", разбунва морето и с тътен огласява лесовете и земята, поваляйки дъбове високи и борове снажни [Hes., Op. Et. dies, 504ff.]. В своя гняв Б. разрушава дори каменни крепости [Kallim., Hymn. Delph. 25; Ovid., Met. 6, 691ff; Quint. Smyrn. 8, 205].

Като северен вятър той е ледено студен [Xenoph., Anab. 4. 5, 3; Ovid., Met. 6, 711; Trist., 1, 2, 29], носи сняг и подгонва дъждовните облаци. Като суров, студен зимен вятър [Anth. Pal. 5, 167; 9, 754] той е свързан със снеговете [Hes., Op. 504 ff., 545 ff.; Euripid., Cyckl. 329; Kall., Hymn. Delph. 114 f.],  градушката [Hom., Il. 15, 170 ff., 19, 358; Hom. Od., 14, 475] и мълниите [Ibykos. fr. 1]. Но почти всички антични автори са единодушни, че Б. е „тракиец" [Hes., Op. 553ff.; Tyrt. 12, 4; Ibyc. frg. 1; Anth. Pal. 7, 303; 502; 9, 88; 11, 224; Apollon. Rhod. I, 214; 1300; 2, 426; Theocr. 25, 89 и др.].

Хезиод в своята „Теогония" [Hes., Theog. 378-380; Hyg. Fab.; Nonn., Dionys. 6, 18] интегрира Б. в божествена генеалогия като син на Астрей (Звезден), "бог на пророчествата" според Нон [Nonn., Dionys. 6, 18 ff.], и на богинята на зората Еос, заедно с братята му Зефир и Нот. Римският митограф от II в. сл. Хр. Псевдо-Хигин съобщава: „От Астрей и Аврора (Еос): Зефирос, Б., Нотос."

В заника на епохата на паганизма Прокъл [In rempubl. 1, 152 Kroll; срв. In Tim. 3, 234, 26 Diehl], който коментира Омировата сцена с молитвата на Ахил около погребалната клада на Патрокъл, обяснява, че Ахил призовава ветровете не, за да разпалят пламъка на погребалната клада, а за да се погрижат за пътуването на душата на приятеля му към отвъдното, което се асоциира с далечния север и земята на блажените хипербореи. Така  още в тази най-ранна епоха на литературизация на миторитуалните представи в Югоизточна Европа Б. се превръща и в своеобразен митопоетичен индикатор на тези нравствено-естетически и култово-религиозни характеристики на древна Тракия, акцентирани от проф. Ал. Фол чрез израза „Борейски север". Той е своеобразен синтез на елинската представа за северния леден вятър, който вее от Тракия, с един мистичен кръг от есхатологични (за свършека на света) представи, възхождащи към евентуална доктрина за безсмъртието/обезсмъртяването, каквато може би функционира в орфическата традиция. Не случайно още „Одисея" [Hom., Od. 20, 65] отнася към вятъра определени погребални функции, с чиято помощ душите на мъртвите извършват своето мистично пътуване към отвъдното (подобно на психопомпоса - водача на душите, Хермес). Прекрасна е визията на поета [20, 65 ff.], в която Пенелопа отправя молба към Артемида, ураган да я отнесе до края на света, до устието на Океана, в страната на мъртвите:

...Или страховит ураган да ме грабне

И по мъгляви пътеки със себе си да ме отвее,

В гърлото на Океана, течащ в кръговрат, да ме хвърли!

Щерките на Пандарея отвеяха тъй урагани...

Към този комплекс от представи традиционно се привеждат стиховете от „Илиада" [5, 696-697], в които „свежият лъх на Б." вдъхва живот на ранения Сарпедон:

...Свяст Сарпедон бе изгубил и мрак му забули очите.

Скоро задиша отново и свежият лъх на Борея

вдъхна живот във гръдта, пресекливо и тежко пъхтяща...

Вятърът като носител на душите, т.е. като божество, което едновременно отнася или донася живот със своя дъх, полъх, е една древна представа, приписвана от Аристотел [Aristot., De anim. 1, 5, 13] на орфическите идеи. Не случайно в сбирката от Орфически химни [Orph. Hymn. 80] е запазена една молитва към Б. Затова, може би, и душите на мъртвите са визуализирани в представите на древните като крилати и сравнявани с вятъра. Възхитителна е орфическата алегория за преселването на душата, подобно на гмуркач, погълнат от реката, която след смъртта циклоните увличат в своите водовъртежи [Philon, De gigant., 6, 3, 13]. Порфирий коментира тези орфически идеи, поставяйки ветровете в същата връзка с душата [Porph., De antro nymph. 24].

Изглежда по тази причина - в хода на литературизацията на този кръг от есхатологични представи - царството на Б. се идентифицира с най-значителните сакрални (орфико-дионисови) центрове на древна Тракия и на първо място - на Пангей [Pind., Pyth. Od. 4, 180 ff.; Val. Flac., Arg. 1, 574], откъдето - и прозвището му „едонски" [Verg., Aen., 12, 365] или „стримонски" [ StrumÒnioj:  Kall., Hymn. Del., 26], като дори се превъплъщава в един от синовете на Стримон [Schol. ad Apoll. Rhod. 1, 211] (срв. Резос). Освен тези локализации, Б. е „ситонец" [Ovid., Heroid. 11, 13],  неговият дворец е на  Ûlh  BistÒnh    [Orph., Arg., 679], или при киконите [Ovid., Met. 6, 707ff.], или одрисите [Sil. Ital. 7, 570], гетски [Stat. Theb. 12, 631] и като по-далечна проекция на севера - скитски [Luc., Phars. 5, 603].

В повечето литературни интерпретации, едновременно с това, той е означаван като „цар на ветровете" [ basileÝj ¥nemwn: Pind., Pyth., 4, 181]. Нон [Nonn., Dion., 39, 195] го превръща в „цар на всички ветрове" и едновременно с това като "цар в Тракия" [ basileÝj Ãn Qr®khj: Eustath., ad Dionys. Perieg., 424]. Този маниер на географска локализация, породена изглежда от съответните културно-исторически характеристики на региона, съответства на представата, че Б. обитава един отвъден свят, отвъд морето, на края на света, където са „изворите на нощта" [Soph., fr. inc. 870 Nauck2], в земите на хипербореите, в древните градини на Феб (Аполон): p' œscata cqonÕj nuktÒj te phg¦j oÙranon t' ¢naptuc£j, Fo…bou palaiÕn kÁpon. Там Бореадите - неговите синове - са жреци на Аполон. Страбон (I в. пр. Хр. - I в. сл. Хр.) в своята „География" [Strab. 7, 3, 1] преразказва съдържанието на Софоклевата трагедия „Орейтия" [fr. 658], според което тя е отвлечена от Б. и отнесена отвъд морето до края на земята.

Още от Софокъл е известно, че обиталището на Б. е планинска пещера [Scol. Apoll. Rhod., Arg. 1, 826: bÒqron ¢nšmwn o„kht»rion; Plin., Nat. Hist. 7, 10], в която създава своята дъщеря Клеопатра [Sophocl., Ant. 983] или сина си Калаис [Sil. Ital., Pun. 8, 513]. Неговото жилище е търсено и в една седемотворна пещера [ spšoj ˜pt£mucon Boršao: Kallim., Hymn. Del., 291] на планината Хемус в Тракия, чийто херос-епоним е един от приписваните на Б. синове от Орейтия [Callim. Hymn. in Del. 63]. За нея Агатон [Ps. Plut., De Fluv., 14, 5] казва, че е "най-студеното място на света". За пещера като обиталище на Б. говори и Плиний в „Естествена история" [Plin., Nat. Hist. 7, 10: ab ipso Aquilonis exortu specuque ejus dicto, quem locum gÁj kle‹qron appellant].

В този контекст на митологична локализация на Б., на границата със света отвъд,  е ясно доловима връзката му с кръга на хипербореите. Така „познаваемата непосредственост на митологическа Тракия се сближава със северната назованост" и „Борейския Север". Страната на хипербореите, както подсказва етимологията на тяхното име, се намира - според легендарните представи - „отвъд северния вятър Б.". Така Пиндар в своята „Олимпийска ода" [3, 31 сл.] (V в. пр. Хр.), разказвайки за пътуването на Херакъл към земите на хипербореите, в преследването на златорогата сърна, казва: „...Като я гонел, той видял онази земя зад вихрите на вледеняващия Б."

Според един от фрагментите на Есхиловата трагедия „Освободеният Прометей" [Aesch. fr. 109], запазен в коментарите на Гален към „Хипократ" [Hippocr., Epid. 6, 17, 1] Прометей насочва Херакъл към хипербореите в търсенето на златните ябълки на Хесперидите. Като следва този път, той трябва да достигне първо до Бореадите, където го очакват ревящи бури. Отвъд дома на Б. поставят земята на блажените хипербореи Павзаний и Сервий [Paus. 5, 7, 8; Serv. ad Aen. 10, 350; 12, 366]: in Hiperboreis montibus, unde est origo venti Boreae; a Плиний - на Рипейските планини [Plin., Nat. Hist. 4, 88; срв. 7, 10], зад които живее блаженият народ на хипербореите [Sen., Phaed. 935 ff; Val. Flacc, Arg. 2, 516].

Това съжителство на двете локализации в литературата подсказва за функционирането на представата за древна Тракия като преходен свят и път към отвъдното, към края на света, където са „изворите на нощта", към земите на блажените хипербореи, където Бореадите са жреци на Аполон... Б. се превръща в интегрален мито-ритуален израз на тази представа.

Най-вероятно през V в. пр. Хр. Б. е включен в староатическата митологична традиция на древните атински царе като съпруг на отвлечената от него Орейтия, дъщеря на цар Ерехтей, от която му се родили синовете Зетес, Калаис, Хемус [Callim. hymn. in Del. 63], дъщерите Хионе, Хтония и Клеопатра, съпругата на Финей [Ov., Met. 6, 683ff..; Apollon. Rhod. 1, 211; Apollod. 3, 15, 2; Paus. 1, 19, 5]. Обикновено в центъра на тази специфично атическа традиция се поставят описаните от Херодот[Hdt. 7, 189; Paus., 1, 19, 5; 8, 27, 4; Ael., De nat, anim. 7, 27; Plat., Phaidr. 229 C] исторически събития от Гръко-персийските войни, когато в битката при нос Артемизион през 479 г. пр. Хр. персите губят 400 кораба от една внезапно разразила се страшна буря, приписана от атиняните на техния „роднина" (буквално зет - gambrÒj) от Тракия, Б. Така се обяснява учредяването на свещен участък ( ƒerÒn) с олтар на Илисос (при Агра), посветен на Б., където с песни и пиршество се чества един празник бореасми [Hesych. s. Boreasmo; Ael., Var. Hist., 12, 61; Nonnus, Dion., 34, 174 ff.]. По този повод Павзаний [Paus. 1, 19, 5] разказва:

„...А през (града на) атиняните текат реките Илисос и едноименната с келтската река Еридан, която се влива в Илисос. Илисос е същата река, където, разправят, играещата си Орейтия била похитена от вятъра Б. Б. се оженил за Орейтия и поради родството си с тях им помогнал, като унищожил голямото количество варварски триери..."

Според Хезихий, в Атина има и един род, наречен Боресмиди ( Boreasmo), който организира посветен на Б. празник и празнично пиршество с жертвоприношения.

Като предава един неестествено рационализиращ мита разказ, Платоновият Сократ [Plat., Phaidr. 229 C] уточнява, че там, където атиняни пресичат река Илисос към светилището на Агра (Деметра - б.м.), е жертвеникът на Б. Малко по-долу той разказва една от версиите на мита за отвличането на атическата принцеса Орейтия:

„...Не би било странно, ако също като учените хора не му повярвам. После бих могъл да си дам учен вид и да измисля, че тя си играела с Фармакия на една от близките скали. Духнал северния вятър, блъснал я и понеже загинала така, започнало да се говори, че била грабната от Б. ..."

Освен другите богове, на които тук са посветени свещени участъци, Павзаний споменава и олтар на Музите, а от другата страна на реката, в местността Агра, се намира и храмът на Артемида Агротера („обичащата дивото"). В най-тясно отношение, обаче, като че ли Б. стои тук с Малките мистерии, чийто орфически характер поставя въпроси пред изследователите от края на ХІХ в. до днес.

Б. помага и на Мегалополис срещу спартанците, за което е честван там с ежегоден празник [Paus. 8, 36, 6]:

„Вдясно от пътя, разказва Павзаний, в стари времена е бил устроен свещен участък на Б. и мегалополитяните му поднасят жертвоприношения всяка година, твърдейки, че никой от боговете не е почитан повече от Б., защото той се оказал техният спасител от лакедемоните на Агис...".

Той спасява по същия начин град Турии от флотата на тирана на Сиракуза Дионисий [Ael., Var. Hist. 12, 61], която наброява 300 кораба, натоварени с хоплити. Поради това турийци му определят дом и земен парцел и му принасят ежегодна жертва като техен почетен съгражданин.

Според Павзаний, в Титане на възвишението, на което е построено светилище на Атина, има „олтар на ветровете, на което жрецът принася ежегодно в една нощ жертва [Pausan., 2, 12, 1]. Той извършва и други тайни служби при четири ями, за да укроти дивостта на ветровете, като наред с това, както разправят, пее и еподи на Медея".

В Хераклея има една фила, наименована на името на Б. ( ful¾ Boreij), което подсказва за евентуален култ към Б. там.

В изобразителното изкуство, и особено - във вазописта Б. е крилат мъж с диво развени коси и брада. Атическата вазопис от V в. пр. Хр. често го представя не само с крила на гърба, но и на краката, сближавайки го иконографски с изобразителните типове на Хермес и Ерос. В по-късните изображения от елинистическата епоха нататък, получава криле и на челото, особено върху надгробни паметници. Неговите синове, Бореадите, подобно на своя баща, често са описвани от поетите като притежаващи пурпурни крила [Pindar, Pythian Ode 4. 180 ff.]. Борей е крилат още и у Пиндар [Pyth. 4, 182 f.; Apoll. Rhod. 1, 219 ff.; 2, 188 ff.; Apolod. 1, 9, 21; 3, 15, 2; Orph., Arg., 221; Ovid., Met. 6, 6, 713 ff.; Hygin., Fab., 14; Serv., Aen. 3, 209 = Myth. Vat. 1, 27; 2, 142].

Според Павзаний, Б. надарил Музей с умението да лети [Pausan., I, 22, 7]: „Четох някакви епически стихове, в които се говори за Музей, че лети, дарен от Б., но ми се струва, че тях ги е съчинил Ономакрит..." Крилата на Б. и на неговите мултиплицирани хипостази Бореадите, индикират връзката им с въздушното пространство, през което се осъществява мистичното пътуване към отвъдното и функциите им на медиатор между света на живите и света на мъртвите, сближавайки ги така с Хермес и Ерос. Върху бронзовите погребални хидрии митът за Б. и Орития стои в непосредствен погребален контекст. Една неповторима ситуация ни предлага находката при Фарсал в Тесалия, където в бронзов съд с кремираните останки на погребания там, наред с погребалните дарове е намерена орфическа златна табличка със забележителната декларация на мъртвия, че е дете на Гея (майката земя) и звездния Уран (бащата-небе), а неговто име е Астрей (т. е. Звезден):

... GÁj paj emi kaˆ OÙranoà ¢st<erÒentoj>:

'Astšrioj Ônoma:

Освен асоциацията на името на мъртвия с името на бащата на Б. (според версиите на Нон и псевдо-Хигин), върху брозновия атически съд е представена сцената на отвличането на Орейтия от Б.

Хтоничната природа на северния тракийски вятър се долавя ясно и от специфичните жертвоприношения: нощна кървава жертва, животно или дори човешко жертвоприношение, която жертва  бива напълно изгаряна, както и характерните за погребалните практики възлияния.

В елинската вазопис Б. е изобразяван в забързан ход, като крилато божество. В късната класика той задължително е брадат. Понякога неговите коси и брада са с остри върхове, покрити сякаш с лед. В мозайките често е представян като духаща сред облаци глава с издути бузи. Този образ се съхранява дори и в посткласическия свят и особено често в старите карти. Странно изключение прави описанието на образа на Б., отвличащ Орейтия, върху т. нар. сандъче на Кипсел, където той е показан със змийска опашка, вместо крака [Paus. 5, 19, 1].

 [Ваня Лозанова]

 Литература:

Фол, Ал. 2002: Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и вяра. С.,  28, 38, 88, 183, 298.

Димитров,  П. 1990: Херодот. История /Част втора/. Превод от строгр.. С.,  с. 212.

Hiller von Gärtringen, F. 1886: De graecorum fabulis ad Thraces pertinentibus. Berlin.

Jacquemin, A. ...: Boršaj Ð QoÚrioj. - BCH 103, 1979, 189-193.

Kaempf-Dimitriadou, S. ...: Boreas - LIMC III. 1, 133-142.

Lobeck, A. 1828-1829: Aglaophamus sive de theologiae mysticae graecorum causis libri tres. Regimonti, 753-764.

Rapp, A. ...: Boreas. - RE, 803-814.

Robert, C. 1920: Die Griechische Heldensage. Erstes Buch. Berlin, 167-171.

Schefold, K. ...: Boreadai - LIMC III.1, 126-133.

Simon, E. 1967: Boreas und Oreithyia auf dem silbernen Rhyton in Triest. - Antike und Abendland, Bd. XIII, 101-126.

Stengel, P. 1890: Die griechischen Sakralaltertümer. München, 87-89.

Stephani, L. 1871: Booreas und die Boreaden. - Mémoires de l'Académie des sciences de St. Petersbourg, 7e sér. 16, No13.

Wenicke, K. 1897: Boreas. - RE IV. 2, 720-730.