начало arrow държавност arrow Тракийски Херсонес arrow Сестос
Сестос PDF Печат Е-мейл

  ShstÒj

Град на югоизточния бряг на Тракийския Херсонес, с локализация на платообразния хълм, непосредствено югазападно от залива Акбашъ, Турция.

Той е най-старото известно селище на полуострова, за което писмените източници ни дават информация. Споменаването му в Омировия епос  позволява името да се определя като негръцко, вероятно тракийско [Hom., Il. 2, 836].

С. фигурира в съчиненията на почти всички антични историци и географи. Тази своя известност дължи на стратегическото си местоположение. Разположен е в най-тесния участък на Хелеспонта, което му дава възможност да контролира движението през протока и пътя между Европа и Азия [Theop. fr. 390]. По времето на гръцката колонизация, вероятно в края на VІІ - VІ в. пр. Хр., там се заселват преселници от о. Лесбос [Ps.-Skymn. 710].

С. е най-добре укрепеният град на полуострова - фортификационната му система включва бойни кули, а стената свързва града с пристанището [Hdt. 9, 115; 19, 118; Xen., Hell. 4, 8, 5; Theop. fr. 390=Strabo. 13, 1, 22]. По време на персийското присъствие той е важен опорен пункт и там се помещава управителят на Ксеркс [Hdt. 7, 33; 9, 116]. През 478 г. пр. Хр. атинянът Ксантип, бащата на Перикъл ги прогонва и след обсада го превзема.

Вероятно към 446/5 г. пр. Хр. С. влиза в Атинско-Делоския морски съюз със самостоятелни вноски. През 365 г. пр. Хр. тракийският цар Котис І неуспешно се опитва да го превземе и е отблъснат с помощта на персите. През 361 г. пр. Хр. той, заедно с Ификрат и в съюз с Абидос, овладяват С., а през 357 г. пр. Хр. атинянинът Харес го спечелва отново за Атина. По времето на Лизимах (ок. 301 до 281 г. пр. Хр.), в С. започва да функционира царска монетарница.

Множеството надписи, които произхождат от С. и от близкото съвременно с. Ялова, Турция, както и наличието на монетосечене почти за целия период от имп. Август (27 г. пр. Хр. - 14 г.) до имп. Хадриан (117 - 138 г.), свидетелстват за интензивността на живота в града и през римската епоха.

През късноантичната и ранновизантийската епоха той изгубва част от значението си като връзка между Европа и Азия главно поради появата на новата при Калиполис-Лампсак, но той продължава да функционира [Prok., De aedif. 4, 10].

 

 Юлия Цветкова