начало arrow език и надписи arrow Хидроними arrow Хеброс
Хеброс PDF Печат Е-мейл

“Ebroj

Най-голямата река в Тракия (дн. р. Марица) [Barrington Atlas 51].

Името  “Ebroj е известно през цялата античност. Най-ранно е свидетелството на Алкей (VІІ - VІ в. пр. Хр.), цитирано от схолиаста на Теокрит: “Ebre, k[£l]listoj potamîn. Еврипид нарича реката среброструйна [Eur., Her. Fur. 386]. Споменават я повечето историци: Херодот [Hdt. 4, 90; 7, 59], Тукидид [Thuc. 2, 96], Страбон [Strab. 13, 1, 21], Диодор, Амиан Марцелин, Плиний Стари, Йорданес, Прокопий и др. У поетите реката е символ на Тракия и тракийската зима [Theocr. 7, 111; Verg., Buc. 10, 65; Georg. 4, 463; Aen. 12, 331; Hor., Carm. 1, 25; 3, 25 и др.; Ovid., Heroid. 2, 114; Fast. 3, 737; Metam. 2, 257 и др.].

У латинските автори обичайната форма е Hebrus (Вергилий, Хораций, Овидий, Плиний Стари, Амиан Марцелин), а в късните извори се среща и Ebrus (Певтингеровата карта, Йорданес, Изидор). Реката присъства и в два надписа от римската епоха от Егейска Тракия - от Траянопол и от Корнофолеа. Името се намира и в надписи върху монети, а в надписи от Филипопол е известна филата Хебрейс ( `Ebrh…j), название производно от хидронима.

Същото име Х. носи и река в Илирия, спомената от Страбон, Диодор и Полиен. Според А. Майер, вероятно това е дн. р. Арзен, която се влива в Адриатическо море северно от Дирахиум.

За това много коментирано от изследователите на тракийския език название са предложени няколко различни етимологии. В. Томашек го извежда от  и. е. *sebh- със значение „събирам, общност". С. Младенов го смята за неиндоевропейско и идентично с името на испанската река Ебро (Ebro), което е производно от баскската дума ibarr със значение "голяма река, речище". Това становище стои във връзка с остарелия възглед за еднородност на прединдоевропейското население в цяла Европа и даже отвъд границите й.

А. Фик свързва названието с Хезихиевата глоса ›broj "козел", а Д. Дечев - с основата на ст.гр. глагол ¹b£skw "възмъжавам". Първоначално В. Георгиев приема мнението на А. Фик, което е възприето и от И. Дуриданов. По-късно обаче, предлага като „по-подходяща за толкова голяма река" етимология, свързана със ст. гр. eØrÚj "широк".

Най-приемлива остава свързването на хидронима с глосата ›broj, т. е. “Ebroj означава Козя река, като етимологията на самия апелатив е спорна. Споменаването им заедно от Хезихий определено навежда на мисълта, че значението на тази иначе неизвестна от други автори дума е посочено от някой лексикограф именно във връзка с обяснението на речното име. Поради редкостта на глосата е твърде невероятно предположението на Дечев, че между нея и хидронима няма нищо общо, т. е. че еднаквото им звучене се дължи на омонимия.

Наистина Хезихий не съобщава от кой език или диалект е думата, може би и в източника му не е имало такива данни. Гръцката етимология на Дечев обаче не е убедителна; по-вероятно е думата да произхожда от тези области на Балканския полуостров, където се намират двете реки с името “Ebroj.

Употребата на имена на животни като хидроними е нещо обичайно. В Елада и Мала Азия има названия като ”Elafoj "елен, сърна" - речно име в Аркадия, KriÒj "овен" - малка река в областта Ахая, ”Ofij "змия" - река при град Мантинея в Аркадия, TaÚroj "бик" - реки в Арголида и в Памфилия и др. Към тази група трябва да причислим и тракийското име “Ebroj. То е запазено до наши дни в названието на Ибър, десен приток в горното течение на Марица (средновековно Èáðú> Èáúð) и в селищното име Поибрене.

Трябва също да се обърне внимание на любопитния факт, че освен названието Ибър на  притока на Марица подобни  номинации носят още три съвременни реки: Ибр (с вариант Ибра), ляв приток на р. Тетерев в северна Украйна, чието название според О. Н. Трубачов е пренесено в Поднепровието от източната част на Балканския полуостров; Ibar, приток на р. Морава в Сърбия; Ibru, река в Карпатите (Румъния). Те нямат обяснение от славянски и изглежда произлизат също от по-древни названия “Ebroj, които обаче не са засвидетелствани.

 Светлана Янакиева

 Литература:

Георгиев, В. 1960: Българска етимология и ономастика. София, с. 26.

Георгиев, В. 1977: Траките и техният език. София, с. 246.

Дечев, Д. 1954: Тракийски названия на наши реки. - В: ИИБЕ 3, с. 273.

Дуриданов, И. 1976: Езикът на траките. София, 37-38.

Младенов, Ст. 1915: Имената на десет български реки. - Сп.БАН 10, с. 53.

Трубачев, О. Н. 1968: Названия рек правобережной Украины. Москва, с. 214.

Duridanov, I. 1987: Probleme der thrakischen Sprache I. -  In: LB 30/2, с. 75.

Janakiewa, S. 2006: Die Etymologien des thrakischen Hydronyms Hebros. - In: LB 45/ 3, 387-394.

Mayer, A. 1957: Die Sprache der alten Illyrer. Band I. Wien, с. 155.