начало arrow държавност arrow Етносите arrow Прианти
Прианти PDF Печат Е-мейл

Priantae. 

Тракийски етнос, споменат с това си име прианти/Priantae за първи път през І в.сл.Хр., от Плиний Стари (Plin. NH 4. 41). 

Преди това Тит Ливий (59 г.пр.Хр.–17 г.сл.Хр.) говори за Приатското поле/ Priaticus campus (Liv. 38. 41.8) при Маронея и Сале, което може да се определи и като полето/страната на приантите.

В един недатиран античен надпис от Одрин пише: Ебризелмис, син на Севт, Прианес. Името Ебризелмис насочва към името на одриския цар Хебризелмис (387–383/382 г.пр.Хр.), който като син на Севт, може да е син на одриския цар Севт І (424/423–405/404 г.пр.Хр.) или на парадинаста на цар Медок/Аматок І (405/404–387/386 г.пр.Хр.), наричан от Ксенофонт Владетелят на Приморието Севт (ІІ).

Прианес изглежда е прозвище, което може да е свързано с името на областта Бриантика (Приантика), но така също и с етноним прианти.

Топоним, свързан с това име и място, е известен най-рано у Херодот (484–425 г.пр.Хр.), който казва, че ... Ксеркс най-напред минал покрай самотракийските крепости, от които последен на запад се намира град, чието име е Месамбрия. Съседен на този град е градът на тасосците Стрюме... някога тази страна се наричала Галаика, а сега Бриантика, най-точно казано тя също принадлежи на киконите (Hdt. 7. 108-109).

Походът на персийския цар Ксеркс (486–464 г.пр.Хр.) към Елада е в 480 г.пр.Хр., към което време се отнася споменатата страна Галаика/Бриантика на киконите. Тук имаме един топоним Бриантика и различен от него друг етноним – този на киконите.

Киконите се разполагат още от Омир между реките Хеброс и Нестос и после изчезват като етноним. Изглежда в случая Херодот съзнателно архаизира, за да подчертае отколешно тракийско присъствие и властване в този район. Подобен извод се подкрепя от цитирания по-горе надпис, както и от  тракийската съставка за царски град бри/а- в Бриантика, но и в Месамбриа.

Така прианти е тракийски етнос, чието име е свързано с името на областта Бриантика, разположена между Месамбрия на Егейско море и Маронея.

Калин Порожанов

 

Литература:

Фол, Спиридонов 1983: Фол, Ал., Т. Спиридонов. Историческа география на тракийските племена до ІІІ в.пр.н.е. Атлас. Издателство на Българската академия на науките. София, 1983, 1.1., 50; 1.2, 72.

Порожанов 1992: Порожанов K. Прианти. – В: Кратка енциклопедия Тракийска древност. Издателство „Аргес”. София, 1992, 222.

Detschew 19762: Detschew, D. Die Thrakischen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 2-3, 87.