начало arrow история arrow Археология arrow Земеделие
Земеделие PDF Печат Е-мейл

Практикува се в тракийските земи още от новокаменната епоха, когато се поставя началото на втория етап на произвеждащата икономика – етап на производство и възпроизводство на оръдия на труда и на хранителни продукти. Земеделието в Тракия се развива върху добри почви, но валежите не винаги са достатъчни, а и през 2-3 години настъпва засушаване. Това определя земеделско-животновъден тип стопанство, но с водеща роля на животновъдството.

Резултатите от разкопки на селища показват, че от култивираните растения най-разпространените са лимецът и ечемикът. Пшеницата не е от особено значение за изхранването на населението до класическата Античност. Отглеждат са също леща, грах, фий, бакла, лук и чесън. За битови нужди се сее коноп. Тук е засвидетелствано използването на лозата поне от ІІІ хил.пр.Хр. и насетне.

Най-ефективното разкопаване на земята се извършва с дървен кол. Използват се и „мотики” от камък и рог.

Въпросът кога се е появило орното земеделие остава открит, но е безспорно, че то става достатъчно ефективно едва с въвеждането на желязото през І хил.пр.Хр. През всички епохи се използва сърпът – първоначално от кремъчни острия, закрепени върху дърво, рог или кост, а по-късно – от бронз и желязо.

Античните автори дават важни сведения за характера на земеделието в Тракия. Още Омир говори за отглеждане на ечемик и на пшеница. Той, обаче, казва, че земята ражда, когато има валежи (Hom. Od. 9, 282-284, 357-385). Аполоний Родоски нарича Тракия орна земя (Apoll. Rhod. 1, 824-826). Теофраст счита, че тракийското жито има много люспи и никне късно, поради студовете (Theophr. Hist. Pl. 4, 115). Полибий, като дава пояснения за житото в страните около Черно море казва, че положението се мени – ту се ражда повече, ту – по-малко (Polyb. 4, 38).

За тракийското земеделие е характерен добивът не само на житни зърнени храни, но и на интензивни култури. За тяхното нормално развитие дъждовете в този географски район са достатъчни.

Влиянието на земеделието върху социално-икономическото разслоение на обществото в Тракия е слабо, за сметка на определящата роля на животновъдството.

  Калин Порожанов

 

Литература:

Порожанов 1992: Порожанов, K. Земеделие. В: Кратка енциклопедия Тракийска древност. Издателство „Аргес”. София, 1992, 113.

Порожанов 1998: Порожанов, K. Общество и държавност у траките, средата на ІІ – началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалкано-западномалоазийската общност). Институт по тракология при БАН. София, 1998 (=Studia Thracica, 6), 149-152