начало arrow държавност arrow Етносите arrow Бриги
Бриги PDF Печат Е-мейл
BrÚgej, Bràgai, BrÚgoi, Bràgoi, Br…gej, Br…goi

Тракийско племе в югозападните тракийски земи, съседи на македоните. Най-ранното споменаване на б. е у киклическия поет Еугамон (VІ в. пр. Хр.) [Procl. Chrest. II]. Той разказва в стихове за борбата на б., подпомагани от Арес и Аполон, срещу теспротите, предвождани от Одисей.

Херодот разказва за тежкото поражение, което претърпяли персийците, начело с Мардониос от „траките бриги"(492 г. пр. Хр.) [Hdt. 6.45]. Дарий остава своя пълководец и зет Мардониос да покори северноегейското крайбрежие. Персиецът се отправя с флота от о-в Тасос на запад и със сухопътна войска по крайбрежието. Докато флотата пострадала от страшна буря край Атон, сухопътната армия, установила „се на лагер в Македония", била нападната през нощта от бригите. „Бригите избили голяма част от тях, а самия Мардониос ранили". Персийският пълководец не напуснал тези места, докато не подчинил тракийското племе.

Пак на  Херодот дължим разказа за преселението на фригите от Европа в Мала Азия, които се наричали б., „когато живеели в Европа заедно с македонците, но след като се преселили в Азия, заедно със страната сменили и името си на фриги" [Hdt. 7.73]. Това пояснение е вмъкнато при описанието на фригийския контингент, участващ в армията на Ксеркс (480 г. пр. Хр.). Херодот изрично отбелязва, че историята за преселването е според твърдението на македоните. При описанието на събраната от Ксеркс войска от Европа б. отново са споменати наред с траки, пеони, еорди, ботиаи, населението от Халкидика, пиери, македони и т.н. [Hdt. 7.185].

В подкрепа на твърдението, че фригите се изселили от Македония в Анатолия е и пасажът на Херодот, в който той споменава градините с шейсетлистни рози на фригийския цар Мидас, които „по ухание превъзхождали всички други видове" [Hdt. 8.138]. В тези градини бил хванат Силенът. Споменаването е включено в македонската династическа легенда, а мястото на градините е в Македония, в полите на пл. Бермион (дн. Докса).

Не случайно в Херодотовите пасажи б. са поставени в Македония, свързани са с територията на цар Мидас. Югозападните тракийски земи са една от зоните на пулсация на тракийския орфизъм, а цар Мидас е надарен с определени „орфически" характеристики от античната литературна традиция.

В запазен фрагмент на Хекатей се споменава тракийското племе брюкес, брюкаи [BrÚkej, BrÚkai, Brukej, Bruk»ioi,, St.Byz., 187. 11-12], което се възприема като дублетна форма на името б. Възможно е тази форма да е дала чрез редупликация името на тракийското племе бебрики в Мала Азия [Apollod. 1. 9. 20; 2. 5. 9]. Като се има пред вид, че единствените исторически споменавания на б. са в пасажите за Мардониос и за състава на Ксерксовата армия у Херодот, етнонимът на б. може да се причисли към заглъхващите през V в. пр. Хр. племенни имена.

По-късните автори, от елинистическата епоха насетне поставят б. в Илирия или ги обявават за илирийско племе. Псевдо-Скимнос говори за варвари б. между ез. Лихнида и енхелеите [Ps.-Scymn. 434, 437], а Страбон ги локализира край Епидамнос и Дирахион заедно с таулантите, линкестите и деуриопите [Strabo 7, 7, 7-8]. Географът споменава и бригийския град Кюдрай, [KÚdrai, Strabo 7, 7, 9]. Вероятно на циклическата традиция на Ностой, към която могат да се отнесат стиховете на Еугамон, се дължи западната локализация на б. и теспротите на два либурнийски острова. На континента срещу него имало храм на Артемида, издигнат от б. [Apoll. Rhod. 4, 330; 470].

Македонската експанзия довежда до изтласкването на множество тракийски племена на север и североизток. На нея вероятно се дължи и залезът на траките б., както и изчезването на името им след V в. пр. Хр. Заради това се появяват и брюгай като македонско племе, съседно на илирите [BrÚx /Bràgai, St.Byz., 187. 17-19]. От друга страна, политическото издигане на илирите през елинистическата епоха довежда до локализирането на племето в Илирия или обяваването му за илирийско.

Опитите да се свърже определена археологическа култура или обект с б. засега са неуспешни. Най-често като „б." се определя ранния некропол във Вергина (датиран между 1100 и 800 г. пр. Хр.). Не издържат на сериозна критика и теоретичните модели за придвижване на бригийски и фригийски племена от север на юг, а после - на запад към Мала Азия. Търсенето на остатъци от „б." език или на „б." имена е също така несъстоятелно.

Майя Василева

 

Литература:

Василева, М. 1995: Бриги - фриги и контекстът на една миграция. - Минало, № 1, 16-22.

Василева, М. 2005: Цар Мидас между Европа и Азия. С., с. 9, 18-19, 34, 39, 40, 43-50, 109.

Димитров,  П. 1990: Херодот. История /Част втора/. Превод от строгр.. С.,  с. 212.

Фол, Ал., Спиридонов, Т. 1983: Историческа география на тракийските племена до ІІІ в. пр. н.е. С., с. 29, 87-88, с. 105.

Fol, A., Hammond, N.G.L.1988: Persia in Europe, apart from Greece. - In:  The Cambridge Anceint History. Vol. IV. Persia, Greece and the Western Mediterranean c. 525 to 479 B.C. Cambridge, 236-253.

Georgieva, R. 1991: Les relations culturelles dans l'interfluve du Vardar et de la Struma au premier âge du fer. - In: 1. Iliro-tracki simpozijum. Paleobalkanska plemena izmedu jadranskog I crnog mora od eneolita do helenistickog dola. Sarajevo - Beograd, 169-177.

Hammond, N.G.L. 1972: A History of Macedonia. Vol. 1. Oxford.

Hammond, N.G.L. 1976: Migrations and Invasions in Greece and Adjacent Areas. Park Ridge, New Jersey.

Hammond, N. G. L. 1982: Illyris, Epirus and Macedonia in the Early Iron Age. - In: Cambridge Ancient History 3.1, 619-656.

Hammond, N.G.L., Griffith, G.T. 1979: A History of Macedonia. Vol. 2: 550-336 B.C. Oxford.