начало arrow държавност arrow Селища, градове, резиденции arrow Амфиполис - Пелопонеските войни
Амфиполис - Пелопонеските войни PDF Печат Е-мейл

Amphipolis, 'Amf…polij

Пелопонеските войни и битката за Амфиполис

През 424 г. пр. Хр. спартанският военачалник Бразидас, заедно със своите съюзници от крайбрежието на Тракия, предприема експедиция срещу Амфиполис [Thuc. ІV. 102-108], поемайки от гр. Арни на Халкидическия полуостров. Времето било лошо и валяло сняг, но въпреки това той продължил своя марш през нощта, за да достигне тайно от амфиполци (с изключение на заговорниците) до подстъпите на града. „Между жителите на Амфиполис, разказва Тукидид [ІV. 103. 3], имало наистина хора от Аргилос, както и други, които в този заговор действали в негова полза; едни от тези последователи били привърженици на Пердика, а други – на халкидците. Най-дейни били обаче аргилците; те живеели съвсем наблизо, към атиняните изпитвали от край време недоверие, а пък те имали свои кроежи спрямо Амфиполис. При първа възможност и с пристигането на Бразидас те започнали да преговарят с тези от своите съграждани, които се били установили в Амфиполис, за да им предадат града.”

 

Бразидас е приет през същата нощ в Аргилос, който отпаднал от Атина. Аргилците превели армията му още преди зазоряване до моста на Стримон. Тогава крепостните стени не достигали до там, а само малоброен пост, с който Бразидас се справил лесно и като завладял околностите на Амфиполис, останало му да се справи само с града. Междувременно стратегът Евклес, изпратент там от Атина, за да охранява този район, проводил пратеник с молба за помощ при другия стратег Тукидид, син на Олор, натоварен с командването на крайбрежието на Тракия. „Тогава Тукидид се намирал близо до о. Тасос (този остров е колония на Парос), отдалечен от Амфиполис на около половин ден път с кораб. Като получил това известие, той потеглил бързо със седемте кораба, които се намирали там” [вж. още Скапте Хюле]. Уплашен от авторитета и широкото влияние сред местната тракийска аристокрация на Тукидид, който можел „да повика помощ по море и да мобилизира съюзни контингенти в Тракия, които да спасят положението”, Бразидас побързал да предложи умерено споразумение на амфиполци, гарантирайки им имуществото и равноправието. Атиняните в града получили правото да напуснат града с имуществото си в петдневен срок. Споразумението било сключено и Бразидас влязъл в града, изпреварвайки Тукидид и неговите кораби, които късно същия ден пристигнали в Ейон и така предотвратили завземането му от Бразидас, планирано за призори на другия ден. Там Тукидид приел напусналите Амфиполис. Своевременното убийство на едонския цар Питакос от „синовете на Гоаксий и от своята жена Брауро” [Thuc. ІV. 107. 2] отключило отпадането на редица селища в района от Атинския морски съюз. Миркин, град на едоните, се присъединил към Бразидас, а малко след това  последвало и присъединяването на Галепсос и Ойсиме, колонии на Тасос. Пердика, който пристигнал веднага след превземането на Амфиполис, съдействал на Бразидас.

 

Поради нарастващата популярност на спартанския военачалник, който се обявил за освободител на Елада, и опасността от отпадане на много полиси от Атинския морски съюз, атиняни изпратили охраняващи отряди в отделните градове. Въпреки това редица полиси в региона отпаднали от Атинския морски съюз.

 

Две години по-късно, през лятото на 422 г. пр. Хр. [Thuc. V. 6-11], атиняни изпратили военачалника си Клеон да атакува отново Амфиполис. Той избрал за своя база Ейон, откъдето атакувал неуспешно Стагира, но превзел Галепсос, колония на Тасос. Бразидас повикал на помощ „1500 тракийски наемници и всички едони, пелтасти и конници. Освен войските си в Амфиполис, той имал хиляда пелтасти от Миркин, както и халкидци”. Клеон разчитал на помощта на Пердика „съобразно с техния съюзен договор” и на Полес, царя на одомантите. В разгорещената битка за Амфиполис спартанците победили атиняни в спора за контрол над града, но по време на битката и атинският военачалник Клеон, и спартанският военачалник Бразидас били смъртоносно ранени. Амфиполис останал в ръцете на спартанци.

Ваня Лозанова