начало arrow държавност arrow Селища, градове, резиденции arrow Амфиполис - Религиозни и култови традиции
Амфиполис - Религиозни и култови традиции PDF Печат Е-мейл

Amphipolis, 'Amf…polij

Както се вижда от стратегемата на Полиен, култът към Резос в Амфиполис е имал особени функции и значение като обединяващ не само апойкията, но и местното население с Атина. В центъра на града имало mnhme‹on на Резос, както и светилище на Клио, една от деветте музи [Marsyas FGrHist 135 F7 = Schol. Eurip. Rhes. 347]. Този монумент вероятно е бил издигнат към времето на Хагнон, защото култът изглежда е бил преустановен след като гражданите на Амфиполис прехвърлили титлата на ойкист върху падналия в битката с атиняни през 422 г. пр. Хр. военачалник Бразидас. Поставянето на мистичната и неясна по отношение на хронологията си и авторството трагедия Резос, приписвана на Еврипид, понякога се обяснява с религиозно-политическия контекст на основаването на Амфиполис. В нея злочестата муза, майка на Резос, обвинява богинята Атина за смъртта на своя син, въпреки благоденствията, които закриляният от нея град е получил от сродниците му [Ps. Eurip. Rhes. 938-949]:

 

“… Ти ги уби, о, Атино, само ти си виновница за цялото нещастие, а не Тидеевия син или Одисей, който го извърши, без да го е извършил: недей мисли, че това е останало скрито. И все пак ние, сестрите-музи, много почитаме твоя град и се отбиваме там, а Орфей, първи братовчед на мъртвия, когото ти уби, показа там тайната на мистериите с факелни шествия; и Музей, твоя славен гражданин, който нямаше равен и се прочу надалеч, го обучихме Феб и ние сестрите. И за награда за всичко това оплаквам в обятията си своя мъртъв син...”

 

Към това време античните поети може би са извършили и генеалогичното съотнасяне на фигурата на Резос с р. Стримон и град Ейон, възхождащо към коментаторската традиция на (интерполираната?) Долония или X песен на Омировата Илиада.

 

Описаната от Тукидид [5. 11. 1] ситуация на прехвърлянето на почитането на Хагнон като ойкист върху загиналия през 422 г. пр. Хр. Бразидас разкрива интересни религиозно-политически аспекти от специфичния култ към хероса/resp. ойкиста в Амфиполис:

 

„След това съюзниците извършили официалното тържествено погребение на Бразидас, в което те всички участвали с оръжие и което станало на държавни разноски; те го погребали в града, на входа на сегашната агора (prÕ tÁj nàn ¢gor©j oÜshj). От този ден насетне, след като издигнали ограда около неговата гробница (mnhme‹on), гражданите на Амфиполис му принасят жертва (™ntšmnousi) като на херос. Освен това всяка година амфиполците организират в негова чест състезателни игри и ежегодни жертвоприношения (kaˆ thsouj qusaj). Те също така му посветили и града като го обявили за основател (ойкист) на тази апойкия, след като разрушили всички паметници в чест на Хагнон (буквално `Agnèneia o„kodom¾mata) и премахнали всичко, което би могло да запази спомена за това, че той е основател на града. Те смятали Бразидас за свой спасител, а едновременно с това при тогавашните обстоятелства вследствие на страха, който те изпитвали от атиняните, проявявали особени предпочитания към своя съюз с лакедемонците. Що се отнася пък до Хагнон, тъй като амфиполците се намирали в положение на война с Атина, те смятали, че вече нито имат интерес, нито пък изпитвали някаква наслада да му оказват почести...”

 

Почитането на двамата ойкисти показва известни различия, които биха могли да се обяснят с обстоятелството, че Бразидас е получил почитта на херос след смъртта си, докато Хагнон е бил почитан като ойкист приживе, макар и напуснал града, за да служи на своя роден полис като стратег. Няма достатъчно основания да се търси в т.нар. Хагнонейа (`Agnèneia o„kodom¾mata) намек за хероон на Хагнон и множественото число на тези „постройки” (?) контрастира с мемориала (mnhme‹on), издигнат в чест на Бразидас в града, на входа на по-късната агора.

 

Градът се славел с храмовете си на Херакъл, Асклепий, божествените близнаци, Атина, Клио (една от деветте музи), Кибела, египетските божества. Много от светилищата на града от елинистическата и римската епохи са се съхранили. В църквата на съвременното селище е запазен релеф на Тотоес (TotÒhj), интерпретиран от П. Пердризе като неясен тракийски еквивалент на Хипнос [BCH 22, 1898, 350; срв. BCH 19, 1895, 532], с посветителен надпис:

 

ƒerhteÚontoj Zwlou toà Kass£ndrou TotÒhti QeodamoniUpnwi PÒplioj Klèdioj Sšleukoj t¾n eÙc»n.

Ваня Лозанова