начало arrow религиозност arrow Боговете arrow Тотоес
Тотоес PDF Печат Е-мейл

Totoēs, TotÒhj

Интерпретиран като подобен на гръцкия Хипнос тракийски бог или демон. Появява се един единствен път в посветителен надпис върху странен релеф, запазен в църквата на съвременното селище на мястото на античния Амфиполис [P. Perdrizet в BCH 22, 1898, 350; срв. BCH 19, 1895, 532]:

 

ƒerhteÚontoj Zwlou toà Kass£ndrou TotÒhti QeodamoniUpnwi PÒplioj Klèdioj Sšleukoj t¾n eÙc»n.

 

Върху релефа е изобразено магаре в ход на ляво. Краката му са с хищни нокти, а от гърба му излиза женска глава, декорирана, според П. Пердризе, с едно перо. В предните крака на магарето се извива една змия, друга – около тялото му; опашката му също прераства в змийска глава. На нивото на земята са изобразени подредени изправени нагоре кинжали, скорпиони и пламтящ огън (?). П. Пердризе [P. Perdrizet в BCH 22, 1898, 353] предполага, че Т. е един неясен, подобен на гръцкия Хипнос тракийски бог или демон, свързан със съня. Затова той смята, че може би посветителят Селевкт е страдал от ужасни кошмари и с вотивния релеф се е надявал да се избави от тях, за да възстанови нормалния си сън. П. Пердризе мисли и за евентуално влияние на гностицизма или митраизма, но същевременно отнася релефа към по-ранна епоха от тяхното разпространение.

 


 

Рисунка на откривателя на релефа Кузинери

 

Името на Т. се свързва от лингвистите с малоазийските имена TÒthj, Tot‹j, Tottaion или и с появяващите се в египетските папируси TotÁj, Toto»j, TotoÁtij. От последните имена някои специалисти заключават, че тракийски преселници са донесли теофорното име в Египет. Г. Кацаров поставя такава хипотеза под съмнение, защото – според него засега тракийският произход на Т. е недоказуем. Обстоятелството, че релефът е намерен в тракийска област, не означава, че Амфиполис е останал недосегаем от чужди религиозни влияния. Там са намерени епиграфски паметници с посвещения на египетски и други чужди божества. Хьофер предполага, че изображението върху релефа възхожда към египетските религиозни представи, тъй като магарето е било свещено животно на бог Сет, изобразяван като зъл демон с магарешка глава до костенурка, змия и крокодил. Предполага се също, че Зоилос от надписа вероятно е бил жрец на Т.

 

Към този компаративен кръг от теоними би могло да се добави сведението у Херодиан [Choerob., p. 354, 21; B. Anecd. 3, 1192, 24], според което името на Tot‹j е сред имената на „демоните, почитани от траките” (ÑnÒmata daimÒnwn timwmšnwn par¦ Qrvx…n). Тотис тук е очевидно женско божество, поставено сред женски източни божества като Атаргатис ('Atargatj) и Молис (Mol‹j), интерпретирана като вавилонската Афродита или Múlita ¹ OÙran…a [Nic. Dam., fr. 40]. В. Томашек предполага, че е навлязла от семитския Ориент във Фригия богиня, асоциирайки името с фригийското лично име TÒtthj [Nic. Dam., fr. 54]. Не е изключено надписът и релефът да принадлежат към групата на т.нар. сатирични паметници, което не изключва и П. Пердризе.

 

Ваня Лозанова

 

 

Kazarow, G. Totoēs.RE 6 A. Stuttgart, 1937, 1838-1839

Perdrizet, P. Dédicace au dieu Totoès. – In: Perdrizet, P. Voyage dans la Macédoine première (1). – BCH 22, 1898, 350-353