начало arrow държавност arrow Селища, градове, резиденции arrow Дорискос
Дорискос PDF Печат Е-мейл
Според Д. Дечев името е тракийско със значение оградено място.

В Инвентарния свод на полисите Дорискос е пределинистическо селище, крепост, което не е засвидетелствано по никакви критерии като полис. Херодот (484-425 г. пр. Хр.) казва, че Дорискос се намира в Тракия и представлява крайбрежна ивица с голяма равнина, през която тече голямата река Хеброс; в тази равнина бил издигнат базилейон, който бил наречен Дорискос; в него се намирал персийски гарнизон, поставен от Дарий (522-486 г. пр. Хр.) по времето, когато тръгнал на поход срещу скитите (Hdt.VІІ, 59, 1).

Датировката на този поход е +- 513 г. пр. н. е. Терминът базилейон означава укрепена царска резиденция. През 480 г.пр.н.е. наследникът на Дарий І, Ксеркс (486-464 г. пр. Хр.), при похода си през Южна Тракия срещу Елада, акостира с корабите си при Дорискос, на пясъчната ивица към Сале, за да преброи войската си там (Hdt. VII, 59). Есхин (ок.389-314 г. пр. Хр.) изброява в района крепостта Сeрион и Дорискос (Aeschin. ІІІ, 82). Дорискос е крепост още, както у Псевдо-Скилакс (ІV в. пр. Хр.) (Ps.-Skyl. 67), така и у Тит Ливий (59 г. пр. Хр.-17 г.) (Liv. 31, 16, 4). Очевидно, мястото е стратегическо от гледна точка на връзката суша-река-море и не напразно персите са го държали около половин век. От 465 г.пр.н.е. насетне Дорискос вече не е персийски. В Реалната енциклопедия се отчита, че тази крепост никога не е принадлежала на атиняните и дори се казва, че след смъртта на персийския комендант Маскамес тя се връща обратно в ръцете на траките. Очевидно е, че след напускането ù от персите, крепостта Дорискос преминава във владение на траките. Най-логично е да се мисли, че тези траки са активизиралите се на политическата сцена одриси, чието първоначално етносно държавно ядро се намира съвсем близо - във водосбора на реките Марица, Арда и Тунджа и прилежащите им планински склонове на Родопите, Средна гора, Стара планина, Сакар и Странджа планина. През десетилетията, от края на VІ и първата половина на V в. пр. Хр., цар на одрисите е Терес І. Именно той започва първите, забелязани от елинските историци, успешни кампании за уголемяване на Одриското царство. Тези акции, в южна посока, могат да се датират към и в десетилетието между напускането на персите и преобразуването на Делоската симахия-съюз в Атинска архе-империя, тоест между 465-463 и 454/453 г. пр. Хр., годината в която се появява първият регистър на Атинските данъчни листи. Заемането на царската крепост Дорискос от царя на одрисите Терес І обяснява защо Дорискос не фигурира в Данъчните листи на Архета.

Топонимът Дорискос е запазен, или отново възпроизведен в съвремието, като име на село, което се намира на 4-5 км, северозападно от едноименната локализирана древна тракийска крепост. Тя се намира в източния край на Западна Тракия, дн. Североизточна Гърция, на 30-40 км, източно от гр. Александруполис и на 10-на км югозападно от гр. Ферес. В резултат от сондажни разкопки на това място е намерен декрет за проксения с датировка ІІІ-ІІ в.пр.н.е., който дава основание за идентификацията на обекта с древния Дорискос.  

Впечатляващият и внушителен хълм на Дорискос се издига рязко от и над долината на Малката Марица и Старата Марица, на височина около 30 метра. Поради височината си, той е естествено защитен от посоките изток, юг и запад. На обекта личи, че са правени сондажни разкопки. Купчините фрагментирана керамика сочат, че обектът е обитаван, най-общо през Античността. От към северната страна, макар че доминира над терена, високият хълм естествено преминава в континенталното плато. Но въпреки това, тук личи вал, вероятно останки от крепостна стена, която отграничава крепостта. На хълма-крепост могат да се видят, колкото и условно да е това, три вертикални части в неговата укрепителна система. Най-долната, която изглежда се огражда от първата крепостна стена, започва от ръба на стръмната южна страна на хълма, на около 30 м над долината на реката. Тук, на места, на повърхността на издигната и днес като вал част от укрепителната стена, се виждат обработени каменни квадри, несъмнено използвани в древния градеж. По-нагоре, във височина на хълма, се проследява от изток, юг и отчасти - запад, втора издигнатост над естествения терен, отрупана с  камъни, най-вероятно от същия градеж, а така също и от нискорасли дървета маркиращи, намираща се под земята крепостна стена. И тук, на повърхността,  се виждат квадри. Това се отнася и за най-високата част, акропола, който вероятно е представлявал самата резиденция, тюрзиса-дворец, на персийските и на тракийските царе.

Долу, на реката, тази резиденция е имала свое пристанище, или по-скоро - няколко пристанища. Излазът на морето, което е сега на 7-8 км, в югозападна посока, е възможен само чрез изключително разширената делта на реката, с нейните многобройни ръкави и рекички, между оформящите се и променящи се островчета. В древността, тези води и земи, несъмнено са се знаели много добре от местните траки, обитаващи и плаващи в този район. Позицията на Дорискос е толкова стратегическа, че всъщност позволява тази крепост безусловно да контролира преминаването на всички плавателни съдове, от Тракийско море, през  делтата на реката Хеброс (Марица), както навътре към Тракия, така и от вътрешността на Тракия към морето. Несъмнено чрез Дорискос Одриският царски двор контролира търговския трафик от морето по реката на горе и обратно.

Не случайно, само на 12-13 км на юг от крепостта, от източната страна на делтата на реката, която, в следствие на наносите сега е на около 10-на км навътре в морето, се намира големият и важен древен елински полис Енос. Този град определено е свързан, във взаимоотношенията си през V до средата на ІV в.пр.н.е., с историята и политиката на най-голямата държава в Европа по това време - Одриското царство на траките, чрез едно от най-важните им владетелски седалища Дорискос.

Литература:

Порожанов К. 2010: Порожанов К. Двадесет  резиденции на одриските царе. - Научни известия, г. VІ, кн. 1-2, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски", Университетско издателство „Неофит Рилски". Благоевград, 2010, 17-29.

Detschew D. 1976: Detschev D. Die Thrakishen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 15.

Inventory 2004: An Inventory of Archaic and Classical Poleis. An Investigation Conducted by The Copenhagen Polis Centre for the Danish National Research Fondation. (Eds. M. H. Hansen and Th. H. Nielsen). Oxford University Press, 2004, p. 913.

McGregor M. F. 1993: McGregor M. F. The Athenians and their Empire. University of British Columbia Press. Vancouver, 1987 (1993), 38, 45.

Paulys Real-Encyclopädie der classischen Altertumswiessenschaft. Neue Bearbeitung von Georg Wissowa, Kroll u.a.. Stuttgart , 1905, V B, X HB,  1566-1567

Porozhanov K. 2009: Porozhanov K. The Residences of the Odrysian Rulers. - Thracia, 18, In Memory of Alexander Fol. Professor Alexander Fol Centre of Thracology, Eyes Advertising Agency. Sofia, 2009, 255-270.

 

Калин Порожанов