начало arrow държавност arrow Селища, градове, резиденции arrow ОДРИСКИ ВЛАДЕТЕЛСКИ РЕЗИДЕНЦИИ-КРЕПОСТИ
ОДРИСКИ ВЛАДЕТЕЛСКИ РЕЗИДЕНЦИИ-КРЕПОСТИ PDF Печат Е-мейл

Херодот като разказва за похода на Дарий І (522 - 486 г.пр.н.е.) срещу Елада през 492 г.пр.н.е. съобщава, че неговата флота напуснала Йония и отплавала към Хелеспонта, където завзела целия ляв бряг; той добавя, че в Европа на Хелеспонта се намират: Херсонес, където има много полиси, и Перинт, и крепостите на/при Тракия, и Селимбрия, и Бизантион  (Hdt. VI, 33, 1).  Кои са тези тракийски крепости и защо са отделени от елинските полиси? Ето какво пояснява Псевдо-Скилакс - той казва, че след Херсонес идват тракийските крепости Левке акте, Теристасис, Хераклея, Ганос, Гании, Неон тейхос (Ps.-Skylax, 67).

След откриването на тракийското съкровище от село Рогозен, Врачанско - Северозападна България през 1986 г., съдържащо 165 метални съда, свързани с обредите и политиката на царско-жреческата институция при траките, Александър Фол локализира в Тракийския Югоизток още 6 одриски резиденции, имената на които станаха известни от надписи, разчетени върху някои от същите тракийски владетелски метални съдове. Те са Апрос, Беос, Беос кенос, Гейстой/Гестос, Ергиске, Саютаба/Саюада. Към 6-те, локализирани по епиграфски данни от 1986 г., одриски царски резиденции, през 2000 г. Александър Фол добавя още 10, извлечени и от писмените извори. Те са Кабиле, Мастейра, Дронгилон, Мюртиске, Кипсела, Дорискос, Мокарсос, Ганос/Ганиада, Серейон тейхос, Хиерон орос. Към тях се добавят още 10-на, които са на или са свързани с Мраморно, Тракийско и Черно море. Всичките 25 резиденции, регистрирани в писмените извори, могат да бъдат групирани така.

На Мраморно море: Левке акте, Тиристасис, Хераклея, Орни, Ганос и Неон тейхос/Херайон тейхос. При крайбрежната свещена планина на одрисите Ганиада, между резиденцията Ганос и емпориона Серейон тейхос, са Ергиске и Мюртенон/Миргиске. Северно/северозападно от Хиерон орос/ГаниадаАпрос и Беос Кенос. Континентално, северно от Перинт, на около 10 км от морето, е Беос, а на около 20 км - е Онокарсис/Мокарсос/Мокасура. Очевидно изглежда, че присъствието на одриските владетели на Мраморно море е най-силно. Тук са 8 крайбрежни и 4 континентални резиденции, намиращи се не много далеко от морето. Тук на и над Пропонтида е и Ганиада - Свещената планина на одрисите, наричана от елините Хиерон орос. Общо те са 12. По този повод, издателите на Атинските данъчни листи категорично заявяват, че западната половина на  северномраморноморския бряг е била под прекия контрол на одриските царе (ATL, I, 482). са

На Тракийско морe: Източно от Маронея са Исмарос, Серион тейхос при едноименния нос, вдаден в морето между Исмарос и Дорискос, както и самият Дорискос на десния бряг на устието-делта на река Хеброс (Марица). Не много далеко на север от Дорискос, на ок. 20 км, на левия бряг на реката е Кипсела, още по-на север, на ок. 60 км срещу течението на реката, е Гейстой/Гестос Още малко по-на север, на ок. 20 км, при водосбора на реките Хеброс (Марица), Арда и Тонзос (Тунджа), е Одрюса/Одрюсия. На изток/югоизток от Дорискос е Саютаба/Сауада, която е на континента, над залива Мелас и Тракийския Херсонес. Така, на и над Тракийско море, Одриското царство има 3 крайбрежни и 4 континентални резиденции, от които 2 са разположени не много далеко от морето. Общо те са 7.

На Черно море: На Югозападното Черноморие е Салмидесос, чието континентално съответствие е Биза/Бизе. Тук, от Западното Черноморие, при Бургаския залив, се добавя, и укрепената резиденция-светилище, локализирана на връх Шилото, край Бургас, намиращата се между Бургаското, Мандренското езеро и Черно море, археологически засвидетелствана за цялата Античност, властваща над и контролираща поне три крайбрежни тракийски пристанища-тържища. При устието на Понта, в началото на Боспора/Босфора е Финеон-Финополис. Общо, резиденциите са 4.

В Горнотракийската низина: към и на завоя на река Тонзос (Тунджа) са най-северните Дронгилон и Кабиле. На юг от тях, северозападно над водосбора на реките Хеброс (Марица), Арда и Тонзос (Тунджа), се намира Мастейра. Общо те са 3.

Местоположението на 26-те владетелски резиденции много добре очертава основните морски крайбрежия, над които одрисите могат и се налагат с дипломация или със сила. То потвърждава, че държаните крайбрежия са: западната и средната част на Северното Мраморноморие - най-вече при и около Хиерон орос/Ганиада, източната половина на крайбрежието на Тракийско море и Югозападното Черноморие със северната страна на Боспора. Видно е, че по тези морски крайбрежия на Одриското царство има не само елински полиси, фигуриращи в Атинските данъчни листи, но и достатъчно много  крайбрежни владетелски резиденции, в случая 14, които се допълват и от другите 12 - в недалечния тил на континента.

Така, чрез тези 26 резиденции, засвидетелствани предимно в писмените и отчасти в археологическите извори, а вероятно и чрез други неизвестни нам резиденции, одриските владетели управляват държавата си. В тези управленски пунктове на Одриското царство се генерира владетелска мощ, от тях могат да се налагат и да се събират данъците, както от подвластните траки, така и от елинските градове.

През втората половина на V в.пр.н.е. и град Бизанте несъмнено играе ролята на одриска царска резиденция, което е много добре видимо от писмените извори. Това е засвидетелствано от Херодот (Hdt.VII, 137) и Тукидид (Thuc. II, 67, 1-3), по времето на цар Ситалк (444 - 424 г.пр.Хр.), по повод пленяването на спартанския дипломат от царската администрация в Бизанте, тръгнал да отплава от този град за мисия в Персия. Засвидетелствано е при цар Медок/Амадок І (405/404 - 387/386 г.пр.Хр.), представен със своя парадинаст Севт (ІІ) (401/400 - 387/386 г.пр.Хр.), който държи като тракийски хубавите крайморски крепости Бизанте, Ганос и Неон тейхос, изрично казано от Ксенофонт (Xen. Anab.VII 5, 8). Подобно на Бизанте, въз основа на неплащанията към Атинската архе-империя, може да се предположи, че вероятно и емпорионът Серейон тейхос на Мраморно море е поставен в същото положение от Одриската базилея.

Резултатите от археологическите проучвания на полиса-емпорион Зоне-Месамбрия на Тракийско море представят не само силно присъствие на траки в него, но и наличие на голяма резиденциална сграда, най-вероятно свързана с тракийски владетели или по-скоро с техни представители. Ето го и най-логичното обяснение за неплащането на Зоне към Атинската архе-империя. Така, като се добавят поне Бизанте и Зоне-Месамбрия, крайбрежните резиденции на Одриската базилея нарастват на 16, а като се включат и континенталните - на 28.

Местоположението на тракийските резиденции, спрямо елинските полиси, дава основание за следните наблюдения.

Резиденцията на връх Шилото при Бургас вероятно се стреми да се налага над близките черноморски полиси Аполония и Месамбрия, намиращи се съответно на около 20  и 30 км от нея.

Крайбрежната територия на черноморския Салмидесос на югоизток достига, обхваща европейската страна на протока Босфор и цялата Тракийската делта, с което се оказва хинтерланд на Бизантион. Макар, че са на около 100-на км от този полис, Салмидесос и Биза/Виза са резиденциите, които могат да претендират за властване над него. Особено важна, в този случай, е резиденцията Финеон-Финополис, която се намира в началото на Боспора-устие на Понта, само на около 25 км, северно от полиса. Тук трябва да се имат пред вид и западно разположените, на около 80 км, резиденции Мокарсос/Онокарсис и Беос.

Резиденциите Онокарсис/Мокарсос и Беос се намират на около 35-40 км западно от Селимбрия. Този факт предполага тяхното по-силно влияние над Селимбрия отколкото над Бизантион. Същите две одриски резиденции са на 10 до 20 км от полиса Перинт и емпорионите Даунион/Дамнион тейхос и Дидюмон тейхос, което предпоставя възможности за властване от резиденциите не само над полиса, но особено и по-трайно, над емпорионите.

Херайон/Неон тейхос, който възниква като полис, става трайна одриска резиденция, е на 10-на км западно от емпориона Дидюмон тейхос и на 15-на км североизточно от полиса-емпорион Бизанте. Очевидно, и двата емпориона са в периметъра на властване на Херайон/Неон тейхос.

И Бизанте, който възниква като полис, също изпълнява функциите на одриска резиденция. Това не изглежда странно като се има пред вид, че от североизток е полисът-резиденция Херайон/Неон тейхос, на 10-на, 20 до 30 км в посока юг/югозапад са резиденциите Орни, Ганос, Ергиске и Мюртенон/Мюртиске/Мюргиске, а континентално на около 30 км в посока запад са резиденциите Апрос и Беос Кенос. В този контекст не е без значение и фактът, че Бизанте се намира в северния/североизточнен край на свещената планина на одрисите Хиерон орос/Ганиада.

Така, както одриските резиденции Ганос, Ергиске и Мюртенон/Мюртиске/Мюргиске се разполагат на североизток от полиса-емпорион Серейон тейхос, така на югозапад от него са резиденциите Хераклея, Тиристасис и Левке акте. Впрочем и Серейон тейхос е на крайбрежието на свещената планина на одрисите Ганиада. Така, съвсем ясно изглежда, че вероятността за автономия на този полис-емпорион е повече от съмнителна.

Резиденцията Саютаба/Сауада над залива Мелас е на около 40 км източно от полиса-емпорион Дейре, а на около 25 и 30 км северно от него са резиденциите Дорискос и Кипсела. Възможността за властване на одрисите от тези 3 резиденции над Дейре, тоест за отнемане до голяма степен на неговата автономия, изглежда съвсем реална.

Дорискос и Кипсела са, съответно на 20 и 40 км североизточно от големия полис Енос, а Серион тейхос на 20-25 км северозападно от него. Наличието на тези най-близки 3 одриски резиденции е основание да се предполага сериозен опит за налагането им над полиса и за частично отнемане на неговата автономия.

Серион тейхос се намира на няколко км от източната страна на полиса-емпорион Сале. Западно от Сале, на съседния нос, се намира полисът-емпорион Зоне-Месамбрия, който, обаче, е и тракийска владетелска резиденция. Тези факти внушават допускането, че доминацията на двете резиденции лишава напълно или до голяма степен полиса-емпорион Сале от неговата автономия.

Владетелската резиденция-полис Зоне-Месамбрия е разположена източно от полиса-емпорион Дрюс, а западно от него е тракийската резиденция Исмарос. Очевидно, че и в този случай, подобно на Сале, и спрямо Дрюс може да се допусне, че доминацията на тези 2 резиденции лишава напълно или до голяма степен полиса-емпорион от неговата автономия.

Резиденцията Исмарос е на няколко км източно от големия полис Маронея. Изглежда именно тази близост дава възможност за влияние в някаква степен върху проявите на автономност на полиса.

Исмарос и Серион тейхос (плюс Зоне-Месамбрия) са резиденциите, от които може би се правят опити за налагане над западно разположените полиси Дикая и Абдера. Исмарос е на 30 км източно от Дикая и на 40-50 от Абдера. Този факт подсказва по-голяма възможност за частично отнемане на автономията на Дикая и по-малка възможност за отнемане на автономията на Абдера от Одриския царски двор. Подобно на Абдера стои и въпросът с автономността на островния полис Самотраки.

Тук, относно поддържането на военно-политическата активност на владетелските резиденции, точно на място идват думите на Псевдо-Аристотел, казани по повод отношенията на одриския цар Котис І с полиса Перинт, от които става ясно, че владетелят поддържа свои гарнизони с войници в тези хориони  като е очевидно, че значението на термина хорион и за Псевдо-Аристотел е укрепено място, крепост ([Pseudo]-Aristot. Oeconom. 1351 A 22-27). Несъмнено, поддържането на военни гарнизони в резиденциите, е правило, валидно не само за Котис І, но и за всички останали одриски царе. Именно чрез военните гарнизони, пребиваващи в тези укрепени места с войници, резиденциите успешно могат да контролират подвластните на Одриското царство територии и крайбрежия.

Какво представляват тези одриски владетелски резиденции ни съобщава Атеней (Athen. 12, 531e), който предава, че Теопомп разказва в първата книга на своята История на Филип как на третия ден Филип (ІІ) пристигнал в Онокарсис, място в Тракия с голяма гора... То било и едно от местата, предпочитани от Котис, който от всички тракийски царе се отдавал най-много на удоволствия и разкош. Той обхождал страната си и, гдето виждал места сенчести с дървета и богати с води, построявал зали за пиршества. И като посещавал всяко едно от тия места, колкото пъти му се удавало, принасял жертви на боговете и общувал със сановниците си и се чувствал блажен и щастлив, докато най-сетне дръзвал да богохулства и да оскърбява Атина.

След този текст, представящ екзотиката и странностите на одриския владетел Котис І, съзнателно описвани като такива по политически и морализаторски причини през Античността, са нужни следните пояснения. Първото от тях е, че гръцкият  термин хорион, тоест  място в Тракия, през ІV в.пр.н.е., когато е времето на Теопомп, се използва по-скоро със значението си крепост. Така е и у Ксенофонт, така е у Псевдо-Аристотел. Второто е, че гръцката дума халсос, освен просто гора, означава още дъбрава, свещено място, светилище. Третото е, че глагълът ехо означава не само имам, предпочитам..., но и още държа здраво, покровителствам, властвам и отнесен към крепостите със светилища на Котис І е съвсем на мястото си в цитирания текст. Четвъртото е, че зали за пиршества (хестиаториони) произлиза от съществителното хестия, от което произлиза и хестиатор (уредник на празненство), и означава не само огнище, но така също и олтар, светилище, религиозно средище. Така става ясно защо Котис І принасял жертви на боговете в своите крепости, където са и светилищата. Тоест, както Онокарсис, така и другите одриски хориони са владетелски резиденции-крепости и едновременно с това религиозни центрове-светилища за изповядване на тракийската вяра от царя. 

Особено важно е, че Одриската базилея има и поддържа собствени резиденции на самите крайбрежия на Тракийско, Мраморно и Черно море, чрез които контактува и ще се опитва да се налага, както над близките, така и над сравнително отдалечените елински полиси и емпориони, не само и толкова за облагането им с данъци, колкото и за ползването на техните пазари. Това са и крайбрежните райони на Одриската империя, които при прегледа на Атинските данъчни листи, се оказват неплащащи или редуцирано плащащи данъците си към Атинската архе-империя градове. Поради присъствието на съседните владетелски резиденции, обаче, неплащанията и разликите в редуцираните плащания на елинските градове към Атина, естествено се насочват към хазната на Одриското царство.

           

Гюзелев М. 2009: Гюзелев М. Западният Понт между Емине и Босфора през първото хилядолетие пр.Хр. Бургас, 2009, 95, 98-101, 228

Карайотов Ив. 2004: Карайотов Ив. Бургас - пристанището на тракийските царе. - Море, Национално маринистично списание. Бургас, година ХІІ, 9-10, 2004, 10-12

Кияшкина П. 2000: Кияшкина П. За един неизследван археологически обект от територията на Бургас. - ИНМБ, 3, Studia in memoriam Ivani Galabov. Археологически музей - Бургас, Бургас, 2000, 106-116;

Кияшкина П., Ив. Карайотов. 2000: Кияшкина П., Ив. Карайотов. Светилище на върха. - В: Бургас - вечното пристанище. Бургас, 2000 58-61;

Николов Б., Сп. Машов, Пл. Иванов. 1986: Николов Б., Сп. Машов, Пл. Иванов. Уникално тракийско съкровище от Рогозен. - Музеи и паметници на културата, 1, 1986, 38-47.

Попов Д.  2010: Попов Д. Тракийска религия. ЛИК. София, 2010,  189.

Порожанов К.  2010:      Порожанов К. Двадесет  резиденции на одриските царе. - Научни известия, г. VІ, кн. 1-2, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски", Университетско издателство „Неофит Рилски". Благоевград, 2010, 17-29.

Фол Ал. 1987: Фол Ал. Опит за локализация на селищата от Рогозенските надписи. - Археология, 1987, 3, 2.

ATL = Meritt B.D., H.T. Wade-Gery, M.F.McGregor. 1939-1953:  Meritt B.D., H.T. Wade-Gery, M.F.McGregor. The Athenian Tribute Lists. Harvard University Press. Cambridge, Massachusetts, 1939-1953, Vol. I-ІV, Vol. I, 482.

Fol Al. 2000: Fol Al. Odrysische Siedlungsorte unter Kotys I und Kersebleptes. - Thracia, 13, Studia in memoriam Velizari Velkov. Serdicae, 2000, 91-99.

Porozhanov K. 2009: Porozhanov K. The Residences of the Odrysian Rulers. - Thracia, 18, In Memory of Alexander Fol. Professor Alexander Fol Centre of Thracology, Eyes Advertising Agency. Sofia, 2009, 255-270.

Калин Порожанов