начало arrow държавност arrow Селища, градове, резиденции arrow Ганос/Ганиада
Ганос/Ганиада PDF Печат Е-мейл

У Д. Дечев името е тракийско. В Реалната енциклопедия се казва, че Ганос е тракийски град в Северна Пропонтида. Според Инвентарния свод на полисите, Ганос се определя като пределинистическо селище, незасвидетелствано като полис, а по-скоро като крепост, която може да се идентифицира със Серейон тейхос; в същото време, Ганиада е определен като топоним, свързан с Ганос.

Според Ксенофонт (вер. 430-354 г.пр.н.е.) Бизанте, наред с Ганос и Неон тейхос, е едно от сигурно държаните укрепени места с пристанище от Севт (ІІ) (401/400-387/386 г.пр.н.е.) - парадинаст на одриския цар Медок/Амадок І (405/404-387/386 г.пр.н.е.) в края на V и началото на ІV в.пр.н.е. (Xen. Anab.VІІ, 5, 6-8). Представянето у Ксенофонт не целù стриктна географска подредба, а изтъкването на предимствата на Бизанте като хубава крепост с пристанище на Севт (ІІ). Полисът Бизанте отсъства като име у Псевдо-Скилакс (ІV в.пр.н.е.). Но по неговата географска подредба (Ps.-Skylax, 67) с посока запад/югозапад - изток/североизток, от Хераклея насетне следват Ганос, Ганиада, Неон тейос. И у двамата автори се повтарят Ганос и Неон тейхос, различията са в третото име. Бизанте от Ксенофонт се оказва на мястото на Ганиада при Псевдо-Скилакс. Така, Бизанте, който е пропуснат у Псевдо-Скилакс, поради принадлежността му към областта Ганиада, се локализира североизточно от крепостта-резиденция Ганос, тоест в североизточната част на областта Ганиада, в която централна е крепостта Ганос.

Съществува мнение, че Ганос не е гръцки град. Това становище има своите сериозни аргументи, защото Ганос е град дотолкова, доколкото е укрепено място, най-точно казано от Ксенофонт. Той е тракийска крепост-резиденция, на Пропонтийското крайбрежие, несъмнено владяна от одриските царе. От тази крепост (и днес е запазено името Ганос при турското селище Газикьой) произлиза надпис, в който не само, че се открива одриското царско име Севт, добре известно от този район на Тракия, но неговият син Аполониос е свързан чрез оброк/клетва с богинята Ганеа, чието име несъмнено е местното тракийско название на Великата богиня-майка. Тази Велика богиня-майка Ганеа има своето място именно тук, където е владетелската резиденция Ганос, в средата на крайбрежието на Хиерон орос - Свещената планина на траките. Така, идентификацията на Хиерон орос с Ганиада - областта на Божествеността - е пълна. Тя се потвърждава и от Страбон (64 г.пр.н.е.- 21 г.от н.е.), който казва, че Хиерон орос е почитан от всички местни и е нещо като акропол на страната (Strab. VII, 55). Това несъмнено са местните траки, които и по времето на Страбон извършват своите сакрални действия и обреди. У Демостен (384-322 г.пр.н.е.), в Северна Пропонтида се изброяват топонимите: Серейон тейхос и Ергиске и Хиерон орос (Demosthen. VІІ, 36-37). При Есхин (ок. 389-314 г.пр.н.е.) те са Ергиске и Миргиске и Ганос и Ганиада (Aeschyn. ІІІ, 82). Миргиске се идентифицира с Мюртенон и е очевидно при Ергиске. При това положение Ергиске и Хиерон орос от първия случай се оказват дублирани с Ергиске и Ганос и Ганиада от втория. Така, Ганиада се оказва местното тракийско название на Свещената планина на траките, наречена от елините Хиерон орос.

Градът Бизанте се локализира в Европейска Турция, при днешния гр. Текирдаг (с по-старо име Райдесто/Родосто), който е в северната крайбрежна част на планината на Северното Мраморноморие, носеща днес името Текир даг. Това е същата древна крайбрежна планина, наричана на гръцки Хиерон орос, а на тракийски Ганиада.

В подредбата на Псевдо-Скилакс (Ps.-Skylax, 67) името Серейон тейхос отсъства. Подобно на случая с Бизанте, приблизително, там се назовава тракийската крепост Ганос и областта Ганиада.

Така се оказва, че Серейон тейхос е в южната част на областта Ганиада. Но Ганос е на крайбрежието на Хиерон орос, където е Серейон тейхос заедно с Ергиске. Очевидно е, че Ганос е тракийска крепост на Мраморно море, а не е елински полис. С нея се свързва областта на Свещената планина на одрисите Ганиада, която е едно от местата на Великата богиня-майка. Неслучайно, именно тук се намира и царската хазна - съкровищницата на одрисите (Demosthen. XXIII, 104), което ще рече, че областта на Хиерон орос/Свещената планина/Ганиада, е царска крайбрежна собственост, а не е обикновена парадинастична област.

Стратегическото разположение на крайбрежната одриска царска резиденция Ганос, приблизително по средата на Северна Пропонтида, е едно от най-вероятните обяснения за успешно взимане на данъци от полисите в този район от Одриския царски двор. Тук, одриските царе разполагат с внушителни свои собствени резиденциални владения на Мраморно море, поради което могат да поставят едни от полисите като Бизанте и Серейон тейхос в пълна, а други като Бизантион, Селимбрия, Даунион тейхос, Перинт, Дидюмон тейхос и Неон тейхос/Херайон тейхос, в частична зависимост.

 

Попов Д. 2007: Попов Д. Тракийските царе. Поведение и превъплъщения. Издателска къща ЛИК. София, 2007, 203-205

Порожанов К.  2010: Порожанов К. Двадесет  резиденции на одриските царе. - Научни известия, г. VІ, кн. 1-2, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски", Университетско издателство „Неофит Рилски". Благоевград, 2010, 17-29.

Фол Ал. 1987: Фол Ал. Опит за локализация на селищата от Рогозенските надписи. - Археология, 1987, 3, 2.

Detschew D. 1976: Detschev D. Die Thrakishen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 99.

Inventory 2004: An Inventory of Archaic and Classical Poleis. An Investigation Conducted by The Copenhagen Polis Centre for the Danish National Research Fondation. (Eds. M. H. Hansen and Th. H. Nielsen). Oxford University Press, 2004, p. 913.

Isaac B. 1986: Isaac B. The Greek Settlements in Thrace until Macedonian Conquest. -  Studies of the Dutch Archaeological and Historical Society, Vol. X, Edited by B.H.Isaac and J.G.P.Best. E.J.Brill. Leiden, 1986, 202.

Paulys Real-Encyclopädie der classischen Altertumswiessenschaft. Neue Bearbeitung von Georg Wissowa, Kroll u.a.. Stuttgart,  XIII HB, 708.

Porozhanov K. 2009: Porozhanov K. The Residences of the Odrysian Rulers. - Thracia, 18, In Memory of Alexander Fol. Professor Alexander Fol Centre of Thracology, Eyes Advertising Agency. Sofia, 2009, 255-270.

 

Калин Порожанов