начало arrow държавност arrow Селища, градове, резиденции arrow Левке акте-Бели нос/бряг
Левке акте-Бели нос/бряг PDF Печат Е-мейл

Левке акте на старогръцки или Бели бряг/нос на български се споменава като място в Тракия още у Херодот (484-425 г.пр.Хр.), по повод похода на персийския цар Ксеркс (485-465 г.пр.н.е.) през 480 г.пр.н.е. срещу Елада и се локализира на едноименния Бели бряг/нос на северозападното крайбрежие на Пропонтида. Той казва, че царят първо се осведомил за местата, в които после заповядал да се струпат храни; и пояснява, че там, където било най-подходящо докарвали храни с товарни и други кораби от цяла Азия, а по-голяма част от храната за войската закарали в така наречения Левке акте в Тракия (Hdt. VІІ 25, 2).

За да бъде избрано като най-подходящо място за съхраняване на по-голямата част от храната за огромната войска на Ксеркс, Левке акте-Бели бряг/нос в Тракия, със сигурност не е пусто място - обикновен нос сред морето, а това несъмнено е името на белязано от активно присъствие селище, или по-скоро - резиденция с подходящи места за приставане на кораби и с многобройни и добре защитени складове.

След изреждане на гръцките градове на Тракийския херсонес Псевдо-Скилакс (ІV в.пр.н.е.) изброява тракийските крепости: Левке акте, Тиристасис, Хераклея, Ганос... (Ps.-Skylax, 67) Като тракийска крепост у Псевдо-Скилакс, през ІV в.пр.н.е. Левке акте най-вероятно е спомената като една от приморските резиденции на тракийски владетели, за което има повод да се мисли от по-старата информация на Херодот, още от V в. пр.н.е. Левке акте-Бели бряг/нос без никакъв коментар, е поставено като крайбрежно название от Страбон (64/63 г.пр.н.е.-20 г.от н.е.) пак на същото място, между Дългата стена, която прегражда Тракийския херсонес от север, и Хиерон орос - Свещената планина на местните траки (Strab. VII, 55) в Северна Пропонтида на североизток. Изглежда, топонимът трайно продължава да присъства в културното пространство на района и през І в. пр.н.е. - І в. от н.е. Тракийският херсонес днес се нарича Галиполски полуостров, а Хиерон орос - Текир даг, и се намират в Източна Тракия, Европейска Турция.

 

Порожанов К.  2010: Порожанов К. Двадесет  резиденции на одриските царе. - Научни известия, г. VІ, кн. 1-2, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски", Университетско издателство „Неофит Рилски". Благоевград, 2010, 17-29.

Porozhanov K. 2009: Porozhanov K. The Residences of the Odrysian Rulers. - Thracia, 18, In Memory of Alexander Fol. Professor Alexander Fol Centre of Thracology, Eyes Advertising Agency. Sofia, 2009, 255-270.

 

Калин Порожанов