начало arrow държавност arrow Селища, градове, резиденции arrow Неон тейхос/Херайон тейхос
Неон тейхос/Херайон тейхос PDF Печат Е-мейл

В Инвентарния свод на полисите Неон тейхос е определено като пределинистическо селище, неидентифицирано като полис, а по-скоро като крепост.

Според Корнелий Непот (100-32 г.пр.н.е.) (Nepos. Alcibiad. VII, 4) Неон тейхос е част от домена на Алкивиад (450-404 г.пр.н.е.). В края на V - началото на ІV в.пр.н.е., тази крепост е владяна от един от парадинастите на  одриския цар Медок/Меток/Амадок І (405/404-387/386 г.пр.н.е.), Севт (ІІ) (401/400-387/386 г.пр.н.е.), заедно с Бизанте, Ганос и други крепости (Xen. Anab.VІІ, 5, 6-8), неназовани от Ксенофонт (вер. 430-354 г.пр.н.е.).  Неон тейхос не фигурира в Атинските данъчни листи, защото не е елински полис, а е тракийска крепост-резиденция. Допуска се, че Неон тейхос е друго име на Дидюмон тейхос, което фигурира в листите. Тук, обаче се поставя и името Херайон тейхос, което също не фигурира в Атинските данъчни листи. Херайон тейхос се споменава за пръв път у Херодот (484-425 г.пр.Хр.), където е наречен полис Херайон близо до Перинт, който отстои на еднакво разстояние с Аполония от изворите на река Теар (Hdt. IV, 90). Демостен (384-322 г.пр.н.е.) казва, че през 352 г.пр.н.е. Херайон тейхос е обсаждан от македонския цар Филип ІІ (359-336 г.пр.н.е.), когато в тази крепост резидира одриският цар Керсеблепт  (359-341 г.пр.н.е.) (Demosthen. III, 4). Приема се, че е възможно Херайон тейхос да е независима апойкия на Самос или че е вторична колония, основана от самоски колонисти от Перинт, като крепост срещу варварските нападения.

Разкопките недвусмислено локализират, включително и чрез монети на одриските царе от Хебризелм (387/386-383/382 г.пр.н.е.) до Ройметалк (16 г.пр.н.е.-12 г.от н.е.), извадени от обекта, Херайон тейхос като крайбрежно селище с пристанище на около 15 км източно от Бизанте (дн. гр. Текирдаг в Европейска Турция), което възниква като елински емпорион на изключително удобно и преспективно за търговия място. Интересно е, че в Херайон тейхос, траките са не само много видимо активно присъстващи, но тази крепост се оказва един значителен пристанищен град на Одриската династия през V и ІV в.пр.н.е. Това селище несъмнено се оказва сигурна крайбрежна резиденциална столица на одриските царе. В светлината на данните за трайно присъствие на одриски царе тук, изглежда съвсем неслучайно, че дори през І в.пр.н.е., от Херайон тейхос произлиза един от най-важните стратези на тракийския цар Садал ІІ (48-42 г.пр.н.е.), защото в надпис от Одесос се казва, че ...Меноген, син на Асклепид, Хераит (от Херайон тейхос) е поставен (на длъжност), под (властта на) царя на траките Садал, като стратег на съседната на хóрата (на Одесос) област (IGBulg. I, 43). В такъв контекст много добре стои и става лесно разбираемо сведението на Полиен (ІІ в.) за траките от този район, с етноними кебрени и сикабои/скаибои, наричани скаи у Хекатей (VІ в.пр.н.е.) (Hecat. Fr.182) и Страбон (64 г.пр.н.е.-21 г.от н.е.) (Strab. XIII 1, 21), чиито владетели били жреци на Хера (Polyaen. VII 22). Несъмнено, Хера е гръцкото име, под което траките възприемат своята Велика богиня майка, която в Северното Мраморноморие на тракийски се нарича Ганеа. Ето защо, за тях, Херайон тейхос ще бъде възприеман като Крепостта на Великата богиня майка, където е и мястото на владетеля, тоест неговата резиденция.

Тъй като и двете имена, Неон тейхос и Херайон тейхос и производните им политоними, липсват от Атинските данъчни листи, идентификацията на Неон тейхос с Херайон тейхос, като полис, който е и крайбрежна резиденция на одриските владетели изглежда напълно приемлива.

 

Попов Д. 1989: Попов Д. Залмоксис. Религия и общество на траките. Университетсксо издателство „Климент Охридски". София, 1989, 51.

Порожанов К.  2010: Порожанов К. Двадесет  резиденции на одриските царе. - Научни известия, г. VІ, кн. 1-2, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски", Университетско издателство „Неофит Рилски". Благоевград, 2010, 17-29.

Atik, N. 2007: Atik, N. Eine thrakische Stadt an der Propontis: Heraion Teichos. - In: Thrace in the Graeco-Roman World. Proceedings of the 10th International Congress of Thracology, Komotini - Alexandroupoli 18-23 October 2005. Athens, 2007, 13-23.

ATL: Meritt B.D., H.T. Wade-Gery, M.F.McGregor. The Athenian Tribute Lists. Harvard University Press. Cambridge, Massachusetts, 1939-1953, Vol. I-ІV, Vol. I, 262-263, 481-482.

Inventory 2004: An Inventory of Archaic and Classical Poleis. An Investigation Conducted by The Copenhagen Polis Centre for the Danish National Research Fondation. (Eds. M. H. Hansen and Th. H. Nielsen). Oxford University Press, 2004, p. 913, 919.

Isaac B. 1986: Isaac B. The Greek Settlements in Thrace until Macedonian Conquest. -  Studies of the Dutch Archaeological and Historical Society, Vol. X, Edited by B.H.Isaac and J.G.P.Best. E.J.Brill. Leiden, 1986, 203.

Porozhanov K. 2009: Porozhanov K. The Residences of the Odrysian Rulers. - Thracia, 18, In Memory of Alexander Fol. Professor Alexander Fol Centre of Thracology, Eyes Advertising Agency. Sofia, 2009, 255-270.

Yağız O. 2007: Yağız O. Anses d'amphores timbrées trouvées a Tekirdağ-Karaevlialti (ancien Héraion Teichos). - In: Thrace in the Graeco-Roman World. Proceedings of the 10th International Congress of Thracology, Komotini - Alexandroupoli 18-23 October 2005. Athens, 2007, 702.

Yağız O. 2008: Yağız O. Les monnaies d'Heraion teichos. - Anatolia Antiqua, XVI (2008), 107-117.

 

Калин Порожанов