начало arrow държавност arrow Селища, градове, резиденции arrow Енейa
Енейa PDF Печат Е-мейл

Aneia; Aene(i)a; Aineia, алтернативно - Енейади, Aineiadai.

Град в Тракия на Термейския залив, наречен на името на Еней, който се смята за негов основател. 

Вж. Галерия

Стефан Византийски [St. Byz. s. v. Aneia] сумира накратко тази традиция, привеждайки фрагмент от коментара на Теон [fr. 10 Guhl] към Ликофрон [ст. 1261]. Според него, след като напуснал Илион, Еней доплувал до Тракия, където основал града Енейади (така били наричани наследниците на Еней - б.м.), и там погребал баща си:

132 A‡neia: tÒpoj Qr®khj ... ¢pÕ A„ne…ou. Qšwn (fr. 10 Guhl) d' A„nei£daj taÚthn kale‹, Øpomnhmat…zwn tÕn LukÒfrona (v. 1261) A„ne…aj dS met¦ t¾n 'Il…ou pÒrqhsin e„j Qr®kh paregšneto kaˆ œktise pÒlin A„nei£daj, Ópou tÕn patšra œqaye”.

Някои изследвачи смятат, че формата Енейади възхожда към наименованието на жителите на града. Според Тит Ливий [Tit. Liv., 4, 10, 7] градът се намирал на 15 мили от Тесалоника, точно срещу Пидна, град в плодородна земя на Термейския залив [за местоположението на А. - вж. Hammond, 186ff.], на Халкидическия полуостров [Dion. Hal., 1, 49; Skymn., 627; Skyl., 66]; на върха на вдаващия се в Термейския залив северозападен нос [Cap Aineia или ¥kra Aneia: Skymn., 627]. Херодот [Hdt., 7, 123, 2]  го споменава на последно място сред осемте „съседни на Палене градове, граничещи с Термейския залив", в земята, наричана и по негово време все още Кросейа (cèrh Krossa…h). „От Айнеиа, продължава Херодот, с която свърших изреждането на градовете, флотата (на Ксеркс - б.м.) влязла в самия Термейски залив, който се намира в земята Мигдония (gÁ Mugdon…h)."

Градът Е. сече монети с изображения на мита за основаването му, сред които е и най-ранният пример за изображение на троянската легенда за Еней. Това е една тетрадрахма от 525 г. пр. Хр., която представя Еней с баща си на гръб, а до него - жена, която носи дете по същия начин [Baumeister, 937, Fig. 1015]. Монети на същия град от 5 в. пр. Хр. представят Еней като ойкист [Head, Poole, 41; Head, 214; Sallet, II, 33, Taf. III, 21].

Най-ранните варианти на традицията за основаването на Е. в контекста на мита за бягството на Еней от Троя след завладяването й от ахейците са фрагментарно съхранени в Римски древности на Дионисий Халикарнаски [Dion. Hal., 1,46-49]. На първо място той цитира един обширен фрагмент на Хеланик от неговата Троика [Dion. Hal., 1, 46-48 = FGrH I Fr. 127], който трудно би могъл да бъде отделен от собствения му разказ. „Еней със синовете си и своя баща, вземайки и изображенията на боговете (пенатите), отплувал с кораб през Хелеспонта и доплавал до най-близкия полуостров, който се намира пред Европа и се нарича Палене". Изразът е много странен, защото по-логично би било полуостровът, достигнат първом от Еней, да е Тракийският Херсонес, а не Халкидическият полуостров, а още повече - Палене! Тази земя обитавал тракийски народ, наричан крусаи, които били съюзници на троянците и им помагали по време на войната много повече от всички други:

...  œqnoj d' excen aÙt¾n Qr®kion sÚmmacon Krousa‹un kaloÚmenon ¡p£ntwn proqumÒtaton tîn sunaramšnwn aÙto‹j toà polšmou.

Тази версия относно бягството на Еней, според Дионисий Халикарнаски, е най-достоверната. Подир туй той цитира Кефалон от Гергис (фиктивен автор, под чието име Хегезианакс от Александрия публикувал някои свои творби и най-вече своята Троика [Athenaeus 9.393d; FGrH 45 F7] и Хегезипос (от Мекиберна на Халкидика, живял през 4 или 3 в.пр.Хр.). И двамата автори са писали за Палене, където бил локализиран традиционно градът Е. Според тези локални автори, Еней като достигнал Тракия, умрял там. Сам авторът на Римски древности твърди, че напускайки Троада, Еней и неговите съпътници най-напред достигнали Тракия и „спрели на полуостров Палене, населяван от варвари, наречени крусаи (Krousaoi), които му предложили прием. Тук те прекарали зимата и построили храм на Афродита на един от носовете и основал град, наречен Енейа (Aeneia), където оставили всички, които от умора не можели да продължат пътуването и всички, които избрали да останат там". Дионисий Халикарнаски уточнява, че градът съществувал чак до управлението на наследниците на Александър Македонски, но че бил разрушен по времето на управлението на Касандър, когато била основана Тесалоника. Жителите на Е. с много други били преселени в новопостроения град, въпреки че и към времето на Тит Ливий [Tit. Liv., 40. 4; 44,.10,7; 45,30] градът все още съществувал и пазел традициите си. Той свидетелства за ежегоден празник в чест на Еней като основател на града, който празнували с голяма тържественост [Tit. Liv., 40, 4, 9]. Ликофрон също познава тази традиция в началото на 3 в. пр. Хр. [Schol. Hom., Il., 13, 459; Schol. и Tztetz. on Lyc., 1236].

Тракийският епизод от легендата за бягството на Еней от Троя, изглежда, е бил много популярен, защото дори и Вергилий не го пропуска в ІІІ песен [Virgil., Aeneid., 13-70] на своята Енеида. Той следва много по-близко митологичната версия на Еврипидовата трагедия Хекуба, в която фигурата на най-малкия син на Приам и Хекуба, Полидорос е тясно обвързана с мита за основаването на Енеевия град в Тракия. Според Вергилий, Еней достига след бягството си първо далечната земя, посветена на Марс, която траките обработват, а нявга била владяна от Ликург. Тя била сред съюзниците на троянци. Мястото на новооснования град Енеади (Aeneadas) не е уточнено, въпреки че много изследвачи смятат, че поетът е имал предвид Енос на устието на Хеброс. Споменато е само, че събитията се случват на залив, край брега на морето. Там Еней принесъл жертва на своята майка (Афродита) и на боговете, които го закриляли. За да застели олтаря свещен с миртови клонки, той се опитал да изтръгне няколко стебла от наблизо стърчащата могила и станало чудо: от тях закапала черна кръв, която опръскала земята. От хълма той дочул плачевни вопли и Еней научил страшната история на най-малкия син на Хекуба и Приам, Полидорос. Изпратен от баща си с много злато при царя на траките (името на Полиместор тук не е споменато), с падането на Троя той бил убит от него и всичкото злато заграбил. Появата на духа на Полидор е едно от първите пророчества, с които Еней трябва да бъде насочен от боговете ("бързо от тази престъпна земя да се махнем и този/край да напуснем, с убийство на гост осквернено....") към Алба Лонга:

.... Бягай от тази проклета земя и от този

                                                     алчен бряг.......

Преди да отплуват, героят и неговите съпътници извършват погребалния ритуал над тялото на Полидорос, натрупвайки много пръст на могилата, преливат гроба и въвеждат в гроба душата.

Друга версия идентифицира град Е. с Енос на брега на р. Хеброс [Plin., NH, 4, 11, 18; Pomp. Mela, 2, 28; Amm. Marc., 27, 4, 13; Serv., VA., 3.16], което, навярно, става под влияние на сходството между легендата за основаването на града и мита за убийството на Полидорос от тракийския цар Полиместор, обясняващ навярно възникването на хероон с прорицаващ от гроба си херой [Gruppe, p. 209, Anm. 5]. Плиний [Plin., NH, 4, 11, 18] привежда и двете традиции. Имало място, казва той, наречено Енос, на устието на Хеброс, с гроб на Полидорос; но тъй като градът е споменат от Омир [Hom., Il., 4, 520] като съществуващо по време на Троянската война, трудно обяснима би била традицията, че е основан от Еней. От друга страна, казва Плиний, имало друг град Енеа на Халкидика, при Термейския залив, чиито жители смятат Еней за техен основател. Името „Енеади" било, вероятно, дадено на населението, а не на мястото.  

Помпоний Мела само споменава, че Еней основал Енос при Хеброс, в земите на киконите [2, 28: eximia est/Aenos ab Aenea profugo condita. Circa Hebrum/Cicones...], което може да се съотнесе с индиректната локализация на мита за Полидорос в Метаморфози на Овидий [ст. 530: has datus Ismario regi Polydorus in oras]: там убиецът на „най-невръстния от синовете" на Хекуба е идентифициран като цар на Исмарос. Цецес в коментара си върху поемата Александра на Ликофрон [1232] разказва, че Райкелон, град в Македония, бил наречен Енос, заради посещението на Еней там, което също е усилие за преодоляване на противоречията в легендата за основаването на града на Еней и неговата идентификация.

Конон в своя разказ за Еней [Konon, Diêgêsis 46] комбинира двете версии, въвеждайки интересни и никому неизвестни детайли. Когато Илион бил превзет, Еней, синът на Анхизес и Афродита, избягал от ахейците и се заселил първо на Ида... После взел със себе си своя баща и колкото могъл от своите привърженици и поел на изток, следвайки напътствията на Афродита. Преминал Хелеспонта и достигнал до Термейския залив, където погребал мъртвия Анхиз. Той, обаче, не приел предложението на местното население да им стане цар. Продължил към Брузийската земя (не е ясно, дали не е грешно изписване на Крузийската земя, където античните автори локализират град Е.) На онова място, където една крава, която го следвала от Ида (Афродита била повелила това), той приел властта над земята, предложена му от местното население, жертвопринесъл кравата на Афродита и основал град, който от тогава бил наречен Е. по името на своя основател. По-късно, обаче, името било променено на Енос (не е ясно, дали това сведение принадлежи на самия Конон или е интерполирано от патриарх Фотий, автор на епитомето на съчинението на Конон). Това, заключава Конон, е едно от многото сведения, които гърците предават, докато други извеждат римския народ от него и го правят основател на Алба.

Въпреки че Конон е живял в края на І в.пр.Хр. и началото на І в. сл.Хр., има достатъчно основания да се допуска, че неговият разказ е доста по-стар и възхожда към гръцки митографски източници. Фотий също споменава за неговите много древни първоизточници. Някои изрази и ситуации в този разказ се отклоняват от представата, че Еней е напуснал Троя и извършил своите пътувания с кораб. Налага се по-скоро внушението, че в този ранен вариант на мита, гравитиращ към основаването на града с неговото име до мястото, където е надгробната могила-хероон на Полидорос, Еней е извършил пътуването си по суша. Това се засилва от традиционния за основаването митологичен образ на следващата го крава [крава води Илос към мястото на бъдещия Илион: Apollod., 3, 12, 3; крава води Кадъм към мястото на бъдещата Тива: Pausan., 9, 12, 1ff], която трябва да бъде пренесена в жертва на мястото, предопределено за основаването на Е. от Афродита, една Велика богиня-майка - бъдещата Тихе на града. Очевидно сме пред фрагменти от устойчиво митологично ядро и ритуален комплекс около основаването на нов град, вписан в най-ранните литературни редакции на мита за Еней и съпроводен от необходимия за това гроб-хероон на херой, с чието препогребване [„въвеждане на душата в гроба", по думите на Вергилий, Vergil., Aeneid., 3. 66-67: animamque sepulchro condimus] са били свързани те. Това може да се долови и в ситуацията при основаването на Амфиполис и препогребването на Резос, когото Хипонакс в един свой фрагмент [Hipponax, fr. 41, p. 598 Brg; Tzetz. аd Posthom. P. 65 Schirach] представя като цар на Е.:

'Ep' ¢rm£twn te kaˆ Qrhúk…wn pèlwn

leukîn „ën kat' ™ggÝj 'Il…ou pÚrgwn

¢phnar…sqh `RÁsoj, A„neiîn p£lmuj

 

Цецес, коментирайки тези стихове, които цитира, също допълва, че Резос е бил цар на Е.

`O dS  `RÁsoj Aneiîn Qr®khj ºn basileÚj, uƒÕj StrÚmonoj À 'Hionšoj kaˆ TeryicÒrhj...

Тази идентификация на култа на Полидорос и Резос е забележителна, защото индикира типологически идентични легенди, свързани с основаването на нов град в древна Тракия.

Литература:

Baumeister A. 1887: Baumeister A. Denkmäler des klassischen Altertums (zur Erläuterung des Lebens der Griechen und mer in Religiom, Kunst und Sitte). München and Leipzig, Bd. 2, 1887, 937, Fig. 1015

Egan R. B. 1974: Egan R. B. Aeneas at Aineia and Vergil's Aeneid. - Pacific Coast Philology, Vol. 9, 1974, 37-47

Gruppe O. 1906: Gruppe O. Griechische Mythologie und Religionsgeschichte. München, 1906, Bd. II

Hammond N. G. L. 1972: Hammond N. G. L. A History of Macedonia. Vol. I, Oxford, 1972, 186ff.

Head B. V. 19112: Head B. V. Historia Numorum. A Manual of Greek numismatics. Oxford, 19112, 214

Head B. V., Poole R. S. 1879: Head B. V., Poole R. S. Catalogue of the Greek Coins in the British Museum: Macedonia etc., London, 1879, 41 f.

Hirschfeld G. 1894: Hirschfeld G. Aineia. - RE I, Stuttgart, 1894, 1009-1010

Malten L. 1931: Malten L. Aineas. - Archiv für Religionswissenschaft (ARW) 29, 1931, 33-59

Sallet A. von 1889: Sallet A. von. Beschreibung der antiken Münzen. Bd. II: Paeonien, Macedonien, die macedonischen Könige bis Perdiccas II, Berlin, 1889, 33, Taf. III. 21

Ancient coins of Macedon: http://www.snible.org/coins/hn/macedon.html#d

British Museum: Collection database search: Minted in Aeneia:

http://www.britishmuseum.org/research/search_the_collection_database/search_results.aspx

 

Ваня Лозанова