начало arrow държавност arrow Етносите arrow Македони
Македони PDF Печат Е-мейл

Makedonioi. 

 

Омировият епос не познава население с етносно име М. Името Македон се появява за пръв път у Хезиод в VІІ в.пр.н.е. (fr. 5, 2). Македон и брат му Магнес живели в земите на областта към Пиерия и Олимп и били известни като страстни конеукротители. Характеристиката конеукротители, още от Омирово време, се дава на тракийските първенци.

Съгласно разказа на Херодот в Македония обитавали траките бриги (Hdt. VI, 45), които разбили персийската войска, предвождана от Мардоний, в похода срещу Елада през 492 г.пр.Хр. Той казва, че навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като  именно те - бригите, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги (Hdt. VII, 73). Така се оказва, че именно траките бриги са едни от дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните.

В подкрепа на историка Херодот е и езиковедското обяснение на названието македони. Името е образувано аналогично на севернобалканските тракийски форми от типа мигдони, едони с отделяне на елемента - дон, което отговаря на фригийското - дан. Като се сравнят тези елементи със старогръцкото -хтон, със значение земя, може да се допусне палеобалканска тракийска връзка на етносното име на македоните.

Македонес и мюгдонес са тракийски езикови форми, но македнос е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното значение на името македонес, древните елини го оприличили със своята дума македнос, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия.

Запазените остатъци от езика на македоните са изключително малко. Те се отнасят към един сравнително късен период от историята на страната и в развитието на езика. През този период езикът на македоните се гърцизира, особено в политическата и културната област. Безспорно е обаче, че македонският език е бил индоевропейски език, тъй като се причислява към групата на палеобалканските езици, най-голямо пространство измежду които заемат тракийските диалекти, говорени в Югоизточна Европа и Северозападна/Западна Мала Азия.

Едното становище приема, въз основа на гръцките елементи в езика, че това е етнос, говорил на северногръцки диалект. Най-сериозният аргумент в него са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит, този довод става не особено съществен.

Другото становище приема, че македоните са говорели негръцки език. Основанията на тази теза са в някои сведения на антични автори, които казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници не на гръцки, а на македонски, и че македонските воини поздравявали един от своите пълководци на македонски език, че прощаването на македонските войници с техния цар Александър III Велики (336 - 323 г. пр. Хр.) било на македонски ...

Според третото становище произходът на древния македонски език трябва да се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, който до такава степен се обособил, че се явявал оригинален език от централнобалканската зона, достатъчно разграничен от другите древни езици на Балканския полуостров, включително и от гръцкия.

Въпреки оживените научни спорове, етническата принадлежност на македоните не е достатъчно ясна. Сигурно е това, че елините не разбират говора им, считат ги за варвари, а и те самите дълго време стоят настрана от елинския свят.

Македоните се разполагат между три големи етнокултурни масива. От юг този на елините. От югоизток и изток - този на траките. От север и северозапад - на илирите. От културно-историческа гледна точка, има основания да се приеме, че това е вътрешна контактна зона между палеобалкански етноси и езици, най-изявен и най-самостоятелен измежду които е елинският заради неговата писмовност, а най-многолюден е тракийският.

Чрез името на държавата си древните македони налагат името на държавата си Македония предимно над тракийски и илирийски етноси. До създаването на империята на Александър ІІІ Велики в Македония живеят различни балкански етноси, сред които преобладават тракийските,  присъстват и илирийски. По това време елините не са включени в границите на Македония, ако не се броят полисите от северозападното Егейско крайбрежие. Етнически разнородното население се оформя компактно поради засилване на държавата Македония.

След античността от древните македони реално остават, освен названието на областта Македония, много палеобалкански тракийски елементи, наблюдавани като реликти в народната традиция на населението на съвременните България, Македония и Северна Гърция.

Калин Порожанов 

Литература:

Гиндин 1987: Гиндин Л. А. К вопросу о статусе  языка древних македонцев. – В: Античная балканистика, Москва, 1987.

Порожанов 1992: Порожанов K. Македони. – В: Кратка енциклопедия Тракийска древност. Издателство „Аргес”. София, 1992, 166.

Порожанов 2005: Порожанов К. Македония и македоните през Античността (културно-исторически бележки). – Известия по история/Review of History, бр.3 за 2005 г. Култура и революция: българската идея – исторически и съвременни аспекти. Сборник в чест на доц. Йордан Ванчев. http://www.history.swu.bg/PDF/1-5pdf, Електронно списание на специалност История в ЮЗУ-Благоевград, последна актуализация на 14.11.2005 г.

Порожанов 2012: Порожанов К. Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета (в десет етюда). Издателство Рал-Колобър. София, 2012, 75-80 (= Thracia Antiqua, 11).

Проева 1997: Проева Н. Студии за античките македонци. – Historia Antiqua Macedonica, Книга 5. Скопje. 1997.

Фол, Спиридонов 1983: Фол Ал, Т. Спиридонов. Историческа география на тракийските племена до ІІІ в.пр.н.е. Атлас. Издателство на Българската академия на науките. София, 1983, 1.2, 70-71.

 

Hammond 1972: Hammond, N.G.L. A History of Macedonien. Oxford, 1972.