начало arrow език и надписи arrow Език и култура arrow BIBLIA BESSICA
BIBLIA BESSICA PDF Печат Е-мейл

За съществуването на превод на Светото писание на тракийски език. разполагаме с едно единствено пряко сведение - това на Йоан Златоуст в проповедта му, произнесена в 398 г. пред готите в църквата „Св. Павел" в Константинопол, в която той казва:

„А къде са писанията на рибарите и изработвачите на шатри? Те блестят по-силно от слънцето не само в Юдея, но и в земите с варварски език, както днес сами чухте: и скити, и траки, и савромати, и маври, и индийци, и тия, които населяват краищата на света, са превели писанията им на своя език." (Ioann. Chrysost. Hom. 8, 1).

Не може да има съмнение в добрата осведоменост по този въпрос на една от най-значителните личности на ранното християнство -  константинополски патриарх и един от тримата църковни светители, поради което можем да смятаме, че имаме сигурен източник за тези данни.

Освен това има още няколко косвени сведения, които подкрепят становището, че такъв превод е съществувал. Павлин Нолански в поемата си, посветена на ремесианския епископ Никета, го възхвалява за това, че покръстил бесите (Paul. Nol. Carm. 17, 206-216; 222-224; 249-253). За покръстването на бесите говори и Йероним, а няколко църковни автори споменават манастири на бесите - на река Йордан, в Египет, в Йерусалим и в Константинопол, както и монаси-беси. В манастирите, обозначени като бески, службата и богослужебните книги са били на тракийски език: „на родния си език родът на бесите отправя молитвите си към всевишния" се казва в житието на монаха Теодосий, съставено от Теодор от Петра в 536 г. Сведението на Григорий от Ниса за различното звучене на думата „небе" на разни езици - скитски, тракийски, египетски - се тълкува от В. Бешевлиев като вероятност тя да е станала известна от тракийския превод на молитвата „Отче наш". В повечето от тези случаи под „беси" трябва да се разбират траките изобщо, тъй като в късната античност двата етнонима са равнозначни, а данните са ту за беси и език на бесите, ту за траки и тракийски език.

Тези данни убедително потвърждават сведението на Йоан Златоуст. Въпреки някои изказани съмнения в достоверността на думите му в по-старата литература (Г. Кацаров, В. Велков) в съвременните изследвания - както исторически, така и лингвистични - съществуването на тракийски превод на Писанието в късната античност, наричан Biblia Bessica, се смята за установено.

От особено значение за представянето на Biblia Bessica не само като доказателство за покръстването на траките и за съществуването на тракийския език до края на античността, но и като реален културно-исторически продукт на епохата, е статията на Тодор Тодоров, в която са изяснени изключително важни въпроси като тези за разпространението на християнството и неговата езикова политика, за сложната етнолингвистична картина на Балканите и в Мала Азия през римската епоха, за езиковата толерантност и езиковата бариера като условие и причина за възникването на преводите на Библията, засегнати са проблемите за билингвизма, за анонимния преводач на тракийски, за датата на превода и др. Т. Тодоров с основание посочва, че в поемата на Павлин Нолански се съдържат и някои неточности, дължащи се на прекомерната възхвала на Никета, при която авторът си е позволил някои поетични волности - например споменаването на гети и даки сред покръстените от ремесианския епископ, който всъщност не е имал право да извършва мисионерската си дейност извън своята епископия.

Няма съмнение обаче, че в периода ІІ-ІV век процесът на християнизация в северната част на Балканския полуостров бил значително напреднал. Знае се, че църковни центрове са били градовете Филипопол, Бероя, Одесос, Хераклея, Дебелт, Анхиало, Марцианопол, Дуросторум, Томи. Според известното сведение на Тертулиан, което се отнася за самото начало на ІІІ век, покръстени са били даки, сармати и скити (Tertull. Adv. Iud. 7, 4). Трябва само да се отбележи, че на това място сред многобройните християнизирани племена не се споменават гетите, както е посочено у някои автори (Т. Събев, Т. Тодоров), а гетулите, които са номадско племе в Северна Африка. Можем да предполагаме, че в тракийските земи е имало и много други християнски мисионери освен Никета, които са останали неизвестни за нас. Възторгът и голямата възхвала за него от страна на Павлин Нолански са продиктувани от факта на проникването на християнството сред упорито бранещите свободата и традициите си планинци. Покръстването на бесите било смятано за една от най-големите победи на християнската църква, както подчертават В. Велков и В. Тъпкова.

Най-вероятно след асимилирането на траките в края на античността и началото на средновековието едва започналата писмена традиция е била прекъсната, а екземплярите на тракийския превод не са оцелели по време на бурните политически, социални и етнически промени на Балканския полуостров и в Близкия изток.

Друг проблем са появилите се в последните години абсолютно безпочвени спекулации на Ст. Гайд за намирането на Biblia Bessica (Гайд 2008: 103-117). Авторът на тази грандиозна манипулация за лековерни читатели (каквито са и другите три книги от поредицата) твърди, че именно на тракийски език е написан бохарският превод на Светото писание. Г-н Гайд или е пълен невежа, или смята за такива българските си читатели. Както е добре известно на езиковеди и историци, бохаирският (бохейрски) е диалект на коптския език, последния стадий от развитието на древноегипетския от около І-ІІ век насетне. Откровена нелепица са твърденията на Гайд, че се спорело за това към кое езиково семейство принадлежи коптският, че най-голямата част от специалистите го определяли като състоящ се от два компонента - семитски и индоевропейски - и че „по всичко личи, че индоевропейските компоненти преобладават в бохарския диалект", който бил тракийски диалект. Без съмнение древноегипетският (включително и коптският) принадлежи към хамитския клон на семито-хамитското езиково семейство.

Коптските преводи на Библията и други текстове се изучават от няколко века - класифицирани са ръкописите в различните библиотеки, добре проучен е и самият бохаирски диалект. Той никога не е имал нужда да бъде „декодиран", тъй като има дълга писмена традиция и до днес се употребява като литургичен език в коптската православна църква. Няма никакво съмнение, че евангелският текст, който психиатърът Гайд иска да ни представи като тракийски, е на коптски език и няма нищо общо с индоевропейския тракийски. Поради включването на Египет в елинистическия свят в бохаирския (северен коптски диалект) има доста голям брой гръцки заемки, но това не променя езиковата му принадлежност, така както английският не е станал френски поради многото френски заемки. Дори доста неопитно око би могло да различи множеството гръцки думи в речниковата подборка, която самият Ст. Гайд е дал в края на книгата си. Смехотворно е да се твърди, че в посочените текстове се срещат племенните названия траки и беси, както и името на Орфей. Това са преводи на различни части на Библията и те дори теоретично не биха могли да съдържат нещо, което не се съдържа в оригинала. Както целите текстове са на коптски, така и сочените за тракийски отделни думи са всъщност обичайни коптски думи, чиито значения са „горя", „отворен" и „храм" (сравни напр. Йоан 2: 19-21). Те имат само известно звуково сходство с посочените тракийските имена, но тълкуванията им като тракийски са напълно неоснователни. Тези думи се срещат и в други коптски текстове.

Още по-фантастични са неумелите опити на автора въз основа на тази мистификация да изгради втора - за сходството и дори идентичността между тракийския и съвременния български език, както и теологичните му импровизации.

Раздухването в публичното пространство на този печален пример на изопачаване на езикови и исторически факти би трябвало да накара медиите да бъдат по-внимателни, за да не представят на вниманието на публиката псевдонаучни тези като големи културни и научни открития. За огромно нещастие на езиковедите досега ръкопис на Biblia Bessica не е открит, въпреки че теоретично такава възможност не може да се изключи напълно за в бъдеще.

 

Литература

Бешевлиев, В. 1965: Проучвания върху личните имена у траките. София, с. 55, 62, 84.

Велков, В. 1958: Към въпроса за езика и бита на траките през ІV в. от н.е. - В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. София, с. 739.

Велков, В., Тъпкова, В. 1979: Етнически промени през ІV - V век до идването на славяните. - В: История на България, Т. 1, с. 415.

Гайд, С. 2008: Тракийското Писмо декодирано - ІV, 103-117, 173, 188-195.

Михайлов, Г. 1972: Траките. София, 284-285.

Снегаров, И. 1944: Кратка история на съвременните православни църкви, Т. 1. София, с. 362.

Събев, Т. 1966: Проникване на християнството в България до 855 г. - В: Годишник на духовната академия „Св. Климент Охридски" 15/ 1, с. 7.

Тодоров, Т. 1984: Библия Бесика (социолингвистична студия за тракийския език в късната античност). - В: Thracia 6, 259-275.

Янакиева, С. Още веднъж за Biblia Bessica. - История 2010, № 3, 54-58.

Crum, W. E. 1905: Catalogue of the Coptic Manuscripts in the British Museum. London.

Horner, G. 1898-1905: The Coptic Version of the New Testament in the Northern Dialect, otherwise called Memphitic or Bohairic. Oxford, New York.

Kasser, R. 1991: Coptic Language(s). - In: Coptic Encyclopaedia. New York, 145-151.

Kazarow, G. 1916: Beiträge zur Kulturgeschichte der Thraker. Sarajevo, p. 93.

Zoega, G. 1810: Catalogus codicum Copticorum manuscriptorum. Romae.

 

Светлана Янакиева