начало arrow религиозност arrow Тракия и траките в митологията arrow Аргантона
Аргантона PDF Печат Е-мейл

1) 'Arganqènh, Arganthone

Приказна девойка или планинска нимфа от Витиния, пристрастена към лова в усамотение, чиято съдба се преплита тясно с митологичния образ на тракийския цар Резос.

Историята на А. и Р. е предадена от поета-елегист Партений в единствения му изцяло запазен труд За любовните страдания ('Erwtik¦ Paq»mata) §36, посветен на римския поет и политик Гай Корнелий Гал (между 52 и 26 г.пр.Хр.). Партений от Никея или Мирлеа бил граматик и поет, живял през I в.пр.Хр. - I в.сл.Хр. в Рим, където попаднал през 72 г.пр.Хр. след като бил пленен от Цина по време на Митридатовите войни. Макробий [Saturn., V. 17. 8] съобщава, че Партений преподавал гръцки на Вергилий. Има сведения, че все още е бил жив по времето, когато Тиберий поел управлението на Рим (14 г.сл.Хр.). Източник на историята за А. у Партений е Първа книга от Витиниака (Витински истории) на Асклепиадес от Мирлеа [FGrHist III, 300 F1], което свързва произхода на легендарната история с местните фолклорни традиции.

Според този прелестен разказ, Р., преди да отиде на помощ на Троя, преминал през много страни, покорявайки ги и налагайки им дан. По време на тези пътувания той достигнал до град Киос (град във Витиния, на дълбокия залив Кианос на Пропонтида - дн. Gemlik, на 29 км от Бурса и недалеч от Истанбул; някои антични автори го бъркат с Хиос), привлечен от славата на една красива девойка там, наричана Аргантоне (§36.1):

Lšgetai dS kaˆ `R»son, prˆn ™j Tro…an ™p…kouron ™lqe‹n, ™pˆ poll¾n gÁn „šnai prosagÒmenÒn te kaˆ dasmÕn ™pitiqšnta. œnqa d¾ kaˆ e„j K…on ¢fikšsqai kat¦ klšoj gunaikÕj kalÁj ('Arganqènh aÙtÍ Ônoma).

Тя нямала склонност към присъщите на жените занимания, нито към живота у дома, но бродела с тълпа от кучета на лов, не допускайки никого до себе си. Когато Р. стигнал до онова място, не се опитал да я получи насила, но за да спечели доверието й, споделил, че и той като нея мразел компанията на други хора. Очарована от това, тя му повярвала и го допуснала до себе си (§36.2).

След като минало известно време, А. се влюбила силно в него. Първоначално, от свенливост тя не споделяла своите чувства, но когато нейната страст станала по-силна, намерила кураж и му споделила любовта си. И тъй като Р. изпитвал същите дълбоки чувства към нея, двамата се оженили (§36.3).

Когато, обаче, Троянската война започнала и троянци го повикали на помощ като техен съюзник, А. -  поради огромната си любов или понеже знаела какво ще се случи с него! - не искала да го пусне. Но той отишъл в Троя и там, в битка при реката, сега наречена Р. по неговото име, бил ранен от Диомед и умрял (§4). Тук в разказа на Партений се прокрадват внушения за евентуални пророчески умения на А., което хармонира и на пророческите функции на Р. в Еврипидовата концепция за хероя. Прави впечатление и отклонението от Омировата версия за смъртта на тракийския цар, според която той загинал без да е влязъл в битка с противника [вж. Резос].

Когато чула за неговата смърт, А. отишла на мястото, където те за първи път се съчетали, и бродейки наоколо, викала постоянно „Резос, Резос" (e‹j tÕn tÒpon, œnta šm…gh prîton aÙtù, kaˆ perˆ aÙtÕn ¢lwmšnh qam¦ ™bÒa toÜnoma toà `R»sou ...). Накрая, отказвайки всякаква храна и вода поради огромната си скръб, се споминала и ™x ¢nqrèpwn ¢phll£gh (§36.5) [Martini 1902: 90-92]. Според класификацията на самия Асклепиадес от Мирлеа, разказът за А. и Р. е ƒstor…a, а не màqoj.

А. е спомената отново от Стефан Византийски в Етника и от историка Ариан в неговата Витиниака. Стефан Византийски съобщава накратко етиологичния мит за произхода на името на планината Аргантона от това на съпругата на Резос:

Steph. Byzant., s.v. 'Arganqènh: Ôroj Mus…aj ™pˆ K…J, ¢pÕ 'Arganqènhj `R»sou gunaikÒj...

За разлика от него, Ариан [FGrHist III, 594, Frg. 40 - у Eustath. ad Dionys. 809] въвежда генеалогичния мит за произхода на епонимите на тракийските племена тини и мизи в Азия:

'ArrianÕj fhsin, ÓtiQunÕj kaˆ MusÕj uƒoˆ Ãsan 'Arganqènhj, ¼tij kalÒn ti crÁma nÚmfhj Ãn, ¢f' ïn QunÕj mSn Qun…an o„k…saj ¢f' ˜autoà çnÒmase, Musoˆ dS ™pˆ Musù çnom£sqhsan”.

Според този фрагмент на Ариан, Тюнос/Тинос и Мюзос/Мизос били синове на красивата нимфа А. (тук името на бащата не е споменато). Тюнос станал епоним на тините, а Мюзос - на мизите. Повтаряйки същата история на друго място [FGrHist III Fr 36,  p. 593 = Eustath. аd Dionys. 322], Ариан добавя:

o†tinej Musoˆ Ñnom£zontai À ¢pÕ Musoà toà DiÕj À ¢pÕ ™tšrou Musoà uƒoà 'Arganqènhj tÁj genna…aj, tÁj Ñresib…ou

Разказът на Ариан е цитиран от Евстатий в коментара му към Дионисий Периегет [Eustath. ad Dion. Per., 809, срв 805 - историята за Хюлас]. В това уточнение фигурата на Мизос като епоним на мизите се раздвоява посредством едноименния син на Зевс и този на А., категорично разграничавайки ги един от друг.

Характеристиката на А. като genna…aj (родовита, от знатен род) се интерпретира в контекста на традицията, че девойката произхождала от царски род. Затова пък характеристиката Ñresib…ou сочи на евентуалните й отношения с Дионисовата обредност и митология. Т. Панофка вижда в А. една лунна богиня от типа на Селене, придружена от своя паредър - слънчев бог (FanÒj) с пророчески функции [Euripid., Rhes., 355: (Резос) moi ZeÝj Ð Fana‹oj] [Panofka, T. 1855: 121-126]. Той я сравнява с Артемида и Аталанта като дева-ловец или планинска нимфа, напълно в съответствие с наименоването на планината с нейното име.

В контекста на тракийската царска идеология митологичната фигура на А. се схваща като богиня-господарка на животните и лова, богиня-майка, която властва над света на природата и чийто паредър е богът-ловец [Фол, Ал., Венедиков, Ив., Маразов, Ив., Попов, Д. 1981: с. 108].

Обвързването на А. и Р. от митологичен разказ в контекста на една Витинска история (Асклепиадес - Партений и евентуално Ариан), отнасяща го към локалната традиция на г. Киос [Steph. Byzant., s.v. 'Arganqènh], поставя въпроси около произхода на митологичната фигура на Р. в старогръцката литература и нейната първоначална географска локализация.

2). Аргантона (Arganthone, 'Arganqènh), Аргантонион (Arganqènion - Strab., 12.4.3; Suda, 3758) и Аргантонийска планина ('Arganqèneion Ôroj - Suda, 3758) - планина във Витиния [Ap. Rhod., I. 1178, вж. 1354; Strab., 12.4.3; Ant. Lib., 26.5; Eustat. ad Dion. Per., 809; Virgil., Ecl., 6.44; Solin, 42.2; Suda, 3758 s.v. ¢rganqènh], в чието подножие се намирал град Киос (често бъркан от античните автори при изписването с о. Хиос) и неговия удобен за пристан залив Кианос на Пропонтида. Той се е намирал на крайбрежието на Витиния, на ок. 110 км източно от Кизик и 45 км западно от Никея - и двата града асоциирани с подобни митологични фигури на жени, пристрастени към лова и самотния живот в природата (напр. Аура, Никея). Аполоний Родоски в поемата си Аргонавтика [Ap. Rhod., I. 11780] през първата половина на 3 в. пр. Хр. описва пристигането на аргонавтите до Кианидите, близо до Аргантонийската планина ('Arganqèneion Ôroj).

В разказа от Метаморфози на Антонин Либерал [26.2] за отвличането на красивия юноша Хюлас/Хилас (любимец на Херакъл) от изворните нимфи се споменава, че това се случило тъкмо, когато аргонавтите достигнали проливите към Понта и корабът им плувал по скалистото крайбрежие на (планината) А.

Стефан Византийски извежда недвусмислено името на планината от това на митологичната съпруга на цар Резос:

'Arganqènh: Ôroj Mus…aj ™pˆ K…J, ¢pÕ 'Arganqènhj `R»sou gunaikÒj

Изглежда на тази планина А. издъхнала, отказвайки всякаква храна и вода в мъката си по загубата на своя любим съпруг, въпреки че Партений [Parthen., Erot. 36] не уточнява локализацията на митологичните събития. Той споменава само обстоятелството, че след смъртта на Р. тя се оттеглила на мястото, където те за първи път се съчетали. Мотивът за самоубийството на мястото на първото любовно съчетаване е добре известен и от Енеида на Виргилий [Virgil., Aen., 4.496-497; 64.5-650]. В своя коментар към текста на Партений от Никея Дж. Лайтфут [Lightfoot: 556] долавя рефлексия на митологичния разказ за Хюлас/Хилас. Той вижда сходство и в ритуалния плач по/оплакване на митологичния герой [срв. Ap. Rhod., I. 1178; Strabo, 12.4.3; Ant. Lib. 26.5; Eustath. On Dion. Per., 809; Virg., Ecl., 6. 44; Solin., 42.2]. Остава въпросът, съществувал ли е локален мит за метаморфоза на плачещата нимфа в извор/река. За някои специалисти плачещата нимфа напомня на майката на Резос - музата, оплакваща го в края на Еврипидовата трагедия Резос.

3). Аргантона (Arganthone, 'Arganqènh; 'Arganqèneioj kr»nh) - извор (или река) в подножието на едноименната планина, чийто епоним била нимфата А., съпруга на тракийския цар Резос [Ap. Rhod., I. 1178; Strab., 12.4.3; Ant. Lib., 26.5; Eustat. ad Dion. Per., 809; Virgil., Ecl., 6.44; Solin, 42.2]. Лексикографът Суда споменава за „клине на Аргантона" ('Arganqèneioj kl»nh), което някои коментатори смятат, че е грешно изписване на „извор (kr»nh) на Аргантоне" [Suda 3758 s.v. 'Arganqènh: ... 'Arganqèneioj kl»nh някои коригират в kr»nh]. Също и:

Sinylus, SH 725: MÚsion ¢pÚonta par¦ ·Òon 'Arganqènhj ...

Тъй като фигурата на А. се появява и в съчинения със заглавие Метаморфози, остава въпросът, съществувал ли е локален мит за метаморфоза на плачещата нимфа в извор/река по подобие на Аура у  в неговата поема Дионисиака [Nonn., Dionys. 48. 447 - 448]. Съмненията се пораждат от несъответствията в митологичните модели, тъй като А. не била нито насилена (за разлика от много други митологични фигури на хероини - ловци тя загубва своята невинност без кризис, в законен брак), нито изоставена от своя любим, което обикновено е прецедент за метаморфозата.

Ваня Лозанова

Литература:

Фол, Ал., Венедиков, Ив., Маразов, Ив., Попов, Д. 1981: Фол, Ал., Венедиков, Ив., Маразов, Ив., Попов, Д. Тракийски легенди. С., 1981, с. 108

Borgeaud, Ph. 1991: Borgeaud, Ph. Rhésos et Arganthoné. - In: Borgeaud, Ph. (Ed.) Orphisme et Orphée en l' honneur de Jean Rudhardt, Genève, 1991, 51-59

Edmonds, J. M. and Gaselee, S. 1916: Edmonds, J. M., Gaselee, S. (Ed.) Longus, Daphnis and Chloe. Parthenius, Love Romances. Translated by Edmonds, J M and Gaselee, S. Loeb Classical Library Volume 69. Cambridge, MA. Harvard University Press. 1916

Lightfoot, J. L. 1999: Lightfoot, J. L. (Ed.) Partenius of Nicaea: Extant Works Edited with Introduction and Commentary. New York, 1999

Martini, E. 1902: Martini, E. (Ed.). Mithographi Graeci. II. 1. Suppl. Partenius. Leipzig, 1902

Panofka, T. 1855: Panofka, T. Rhesos und Arganthone. - Archäologische Zeitung 30, 1855, 121-126

Rohde, E. 1895: Rohde, E. Zu Parthenius (Cap. 36). - Rhein. Museum 49, 1895, 624-625

Lightfoot, J. L. 1999: http://books.google.bg/books?id=1zPA0J0JhJIC&pg=PA557&lpg=PA557&dq=Arganthone&source=bl&ots=QwkoIijFP_&sig=HbJus2sS3tkU_VK4er6mdE1PFeE&hl=bg&ei=mdzwTYP4F4Ps-gax4625Aw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=7&ved=0CEgQ6AEwBg#v=onepage&q=Arganthone&f=false

 

http://www.theoi.com/Text/Parthenius2.html -

http://www.sigmabooks.gr/maps_en_enArgoEur.html - карта на маршрута на аргонавтите