начало arrow история arrow Персия arrow Кир ІІ
Кир ІІ PDF Печат Е-мейл

559 - 530 г.пр.Хр.

стперс. Kuruš; стгрц. Κῦρος, предполагаемо значение слънцеподобен

Син на Камбиз І и мидийската принцеса Мандана, внук на мидийския цар Астиаг, съпруг на Касандана от Персия, от която има синове - Бардис и Камбиз, и дъщери - Атоса и Артюстоне (съпруги на бъдещия цар Дарий І). Вероятно има и други деца, защото Херодот разказва, че синът му Камбиз се жени за две от сестрите си и по време на Египетския поход убива едната. След смъртта на баща си, К. ІІ се заема да отстрани подчинението на персите от мидите. В цилиндъра от Сипан на вавилонския цар Набонид (556-539 г.пр.Хр.) има сведение за разгрома на многочислените уманмади (сборно наименование на скити и миди) и пленяването на цар Астиаг (Иштумегу). Победата над Мидия през 550 г.пр.Хр. отваря път за завладяване и подчиняване на всички малки и големи царства в региона - на запад до Средиземно море и Хелеспонт, а на изток до река Инд. Титулуван е в надписи като Цар на царете. Управлението на такава огромна многоетнична държава му се удава благодарение на проявата на владетелска търпимост към покорените народи и религиите им, както и отваряне на възможности за стопанско развитие. Предоставя властта на местните аристокрации, с което си осигурява спокойствие в завладените територии. Освобождава юдеите от вавилонски плен и възстановява Йерусалим, като така си осигурява тяхната подкрепа, срещу заговорите на разложената и корумпирана персийска аристокрация. Изгражда сложна мрежа от пътища и въвежда успешен модел на централизирана държава, чрез сатрапии, работещи в полза на поданиците. К. ІІ организира административно управлението като разделя държавата на четири главни области - Пасаргада, Вавилон, Суза и Екбатана. Регионалната им автономия е подкрепена финансово с организиране на система от сатрапии. Сатрапията е административна единица, организирана на географски принцип, ръководена от сатрап (цар/губернатор), който е с васални функции към главната местна власт и се отчита пред нея. Главната местна власт, от своя страна, се отчита пред централната власт. При траките в Югоизточна Европа този принцип заляга в основата на административното деление на парадинастични и суб-парадинастични области в Одриското царство (кр. VІ - ср. ІV в.пр.Хр.), известни в по-късните извори като стратегии. Реформира армията като създава постоянен военен корпус от 10 000 добре обучени войници, известни като безсмъртните. Създава система от пътища и въвежда пощенска система в цялата империя, наречена Chapar Khaneh. Загива в битка с масагетите, при река Сър Даря (Централна Азия) през декември 530 г.пр.Хр. Животът на К. ІІ е описан от Херодот, а неговият идеал за управление е представен в Киропедия на Ксенофонт и е приет за идеал на част от елинската аристокрация. Наследен е от сина си Камбиз ІІ.

Веселка Манавска