начало arrow история arrow Персия arrow Артаксеркс I
Артаксеркс I PDF Печат Е-мейл

(464 – 424 г.пр.Хр.)

(ст. перс. Artaxšaçrā, със значение “чието царуване е чрез истината”, ст. гр. 'Artaxšrxhs MakrÒceir, лат. Artaxerxes Longimanus).

 Син на Ра – лично име;

      

ˁrtšsš — Артахшасса (перс.) — Артаксеркс 

Персийски цар от династията на Ахеменидите. Син на Ксеркс І и Аместрис (дъщеря на Отанес, един от седемте заговорници, с които Дарий І заел престола). Известно е, че от съпругата си Дамаспия има трима синове – Ксеркс ІІ, Согдиан, Дарий ІІ и една дъщеря на име Парюсатис. Общо имал 17 синове от наложниците си, които са включени във вавилонските Alogune. Елините го наричат Макрохеир (Дългоръки), защото дясната му ръка била по-дълга [Plut. Artox. 1.1.]Полукс го обяснява със символиката – управлявал праведно, защото дясната му ръка била по-дълга от лявата [Poll. Onomastikon 2.151]. Преди да стане цар бил управител на Бактрия. Флавий Йосиф го нарича Кир, което вероятно е името му преди да се възкачи на престола [Flavius Josephus. Jew. Ant. 11.6.1]. Артаксеркс І Артаксеркс І заема престола след заговор на началника на дворцовата стража Артабан и евнуха Аспамитрас. Детайлите не са много ясни, но в 465 г. пр. Хр. Ксеркс І е убит от дворцови служители по време на дворцови размирици в двора. Заговорниците обвиняват за неговото убийство престолонаследника Дарий, като го докарват до самоубийство. Това осигурява възкачването на престола на А. І, което официално се води от 464 г. пр. Хр. от ерата на вавилонския Набонасар (започващ през декември 465 г. пр. Хр.; на 4-та година от 78-та Олимпиада). Двамата заговорници обаче са екзекутирани няколко месеца по-късно по заповед на нововъзцарения Артаксеркс І. С помощта на Мегабиз (съпруг на сестра му) той успява за няколко месеца да се отърве от всички замесени в заговора. Като следствие на тези смутове, в Бактрия избухва въстание, което вдига неговия брат Хистасп (сатрап на Бактрия), с претенции за престола (Diod. 11.69.2). За да предотврати други аспирации към трона, нарежда да избият всичките му братя.

Около ок. 460 – 455/4 г. пр. Хр. в Египет започва въстание, ръководено от либийския цар Инар. Чичото на Артаксеркс І Ахенем, тогава сатрап на Египет, събира войска и започва настъпление срещу въстаниците. В решаваща битка при Папремиса персите претърпяват поражение, а Ахемен загива в боя. Египтяните изпратили с подигравки трупа му на Артаксеркс. По молба на Инар атинският съюз изпраща 200 кораба. Първо флотата разграбва Кипър, след което навлиза в делтата на Нил и разбива персийския флот. След това обсажда Мемфис, където персийският гарнизон е обсаден за една година зад т. нар. „Бяла стена”. По време на обсадата обаче атиняните понасят големи загуби. В 456 г. пр. Хр. Артаксеркс изпраща на помощ сирийския сатрап Мегабиз, който начело на силна сухопътна армия разбива метежниците и атинските им съюзници и отново възвръща за персите Мемфис. Инар успява да избяга и да се задържи за около още половин година в западната част на Делтата, на о. Просопитида, където е обкръжен. В 454 г. пр. Хр. персите издигат дига, с която свързват острова със сушата и успяват да го превземат. Инар с част от елините се предава, но по-късно е убит. По същото време 50 съюзни атински кораби отплували за Египет, без информация за ставащото. Когато акостират, са разбити от персите и финикийския флот, а персийската власт над Египет е възстановена. За нов сатрап е назначен Аршама, внук на Дарий І, наречен Сарсам от Ктесий. В Либия и западно от Нил обаче египетското въстание не е потушено. Там се затвърждава Амиртей, един от съюзниците на Инар. Херодот известява, че персите по-късно признават властта над тези земи на Финир и Павсирис, синове на Инар и Амиртей, под опеката на персийския сатрап.

В 450 г. пр. Хр. започва метеж и сирийският сатрап Мегабиз, същият, който помага до този момент на А. Той завзема Кипър, но когато атиняните започват опити да си го върнат, се помирява с персийския цар. Скоро след това А. успява да привлече на своя страна Темистокъл, стар противник на баща му, който по-късно управлява Магнезия, Лампсак и Мюис като ги защитава от гръцките нападения. В 469 г. пр. Хр. флотилия от 200 кораба на Делоския съюз, предвождани от Кимон, предприема освобождаването на Кипър, но този опит не успява, защото не е подкрепен от местните жители. По-късно Делоският съюз изпраща 60 кораба в подкрепа на египетските въстаници. С част от корабите Кимон се отправя към кипърския град Китий и го обсажда. По време на обсадата му обаче се разболява и умира. При Саламин малък атински флот пресреща значително по-големият персийски и постига победа над персите. По суша армията на елините също постига победа, но тези резултати осигуряват само безопасно отстъпление. Следва период на патово противоборство и за двете страни, което приключва с подписване на мирен договор в Суза (т. нар. Калиев мирен договор от 449 г. пр. Хр.). В този договор Персия се задължава да не поддържа войски и флот в Средиземно море както също да изтеглят войските си от Мала Азия. Атиняните от своя страна трябва да оставят Кипър, да преустановят подкрепата си за йонийските градове, както и да върнат корабите си от Египет. Формално те се признават и за поданици на персийския цар. Враждата с Елада продължава, но с по-слаб интензитет. Усложняване на отношенията с Атина и непрекъснатите въстания за самостоятелност на отделни области в самата Персия, принуждават А. І да смени тактиката на своята дипломация като започва да финансира противниците на атинския съюз и по-точно Спарта. Така успява да настрои различните полиси един срещу друг, което води в крайна сметка през 431 г. пр. Хр. до избухването на т. нар. Пелопонеска война.

В Библията [Книга за Естер], А. І се свързва с историята за еврейката Естер (Хадаш/Адаса), която той избира за жена, и която измолва спасение за евреите. Тя е отгледана от ортодоксалният книжник Ездра, който е назначен от А. І за служител по еврейските въпроси. Естер получава името Дамаспия, според Ктесий [Ctesias F 15], която ражда законния му наследник и правоприемник Ксеркс ІІ. Сведението за царицата се среща само у Ктесий. По време на неговото царуване е разрешено на част от евреите да се завърнат в Израел начело с Ездра. Друго сведение го свързва с възстановяване стените на Йерусалим [Ezra 7:13-28], което е по времето на пророците Ездра и Неемий. Неемий бил виночерпец на царя, от когото измолил възстановяване на стените на града.

Въпреки въстанията и липсата на обширни териториални завоевания, централната власт запазва своята цялост и сила. Като строител на А. ІІ приписват завършването на тронната зала в Персеполис („залата на 100-те колони”). От негово време са запазени много надписи върху камък и сребърни съдове. След опожаряването на двореца Ападана в Суза, той построява по-малък в единия край на същия терен. Предполага се, че е негов портретът на северната врата на тронната зала в Персеполис. От негово време датира и архива на финансовата къща „Мурашу и син” в Нипур, която се води по правила, валидни и днес за финансовите дела. Предполага се, че копираният и в Египет зороастрийски календар за пръв път тогава официално е обнародван. От скално изсечените гробници в Naqš-e Rostam втората отляво обикновено се идентифицира като тази на Артаксеркс I.

След управление от 41 години Артаксеркс І и жена му Дамаспия внезапно умират в един и същи ден, в разцвета на силите си. Денят на смъртта му е засвидетелстван във вавилонски документ, където е даден като 29-тия ден от 11-ия месец от 41-та година на управлението му [BM 33342; вж. MW Stolper, AMI 16, 1983 [1985], стр 223-36]. Датата вероятно се основава на вавилонския Набонасар, но изворите показват известно объркване. Ктесий например дава 42 години царуване, а Диодор 40. Вероятно обръкване се получава заради официалните интронизации на царе, които по традиция се извършват в деня на Свещената нова година (1 април). Датировката се усложнява и от съмнително краткото царуване на Артапан преди Артаксеркс І, когото историците не причисляват към списъка с царете, и на Согдиан след него. Царската двойка е погребана с царски почести близо до Персеполис.

Веселка Манавска

 

Литература

Cardascia 1951: Cardascia, G. Les archives des Murašû. Paris, 1951.

Babylonian Chronology 626 B.C. – A.D. 75. Brown University Press, 1956 (p. 17-18).

British Museum Catalogue. Arabia, Mesopotamia and Persia, London, 1922 (pls. XXIV. 24-28).

Gauthier 1916: Gauthier, H. Le Livre des rois d'Égypte, IV, Cairo 1916 (=MIFAO 20) (p. 152).

Ghias Abadi 2004: Ghias Abadi, R. M. Achaemenid Inscriptions (in Persian). Tehran, 2004 (p.129).

Jacoby 1923 – 1958: Jacoby, F. Die Fragmente der griechischen Historiker. Berlin.

Olmstead 1948: Olmstead, A. T. History of Persian Empire. 1948 (p. 289-290).

Schmidt 1953: Schmidt, E. F. Persepolis I. Chicago, 1953 (p. 98-99).

Schmitt 1986: Schmitt, R. Artaxerxes. – In: Encyclopædia Iranica. http://www.iranicaonline.org/articles/artaxerxes-throne-name-of-several-persian-kings-of-the-achaemenid-dynasty. Originally Published: December 15, 1986. Last Updated: August 15, 2011. This article is available in print. Vol. II, Fasc. 6, pp. 654-655.  Retrieved 12 March 2012. 

Stolper 1985: Stolper, M. W. Entrepreneurs and Empire. The Murašû Archive, the Murašû Firm and Persian Rule in Babylonia. Leiden, 1985.

Taqizadeh 1938, 1952: Taqizadeh, S. H. Old Iranian Calendars. London, 1938, and BSOAS 14, 1952 (p. 603-11).

The Book of Daniel. Montex Publish Company, By Jim McGuiggan 1978 (p. 147).

Дандамаев 1983: Дандамаев, М. А. Политическая история Ахеменидской державы. Москва, 1985 (с. 319).

Тураев 1935: Тураев, Б. А. История древнего Востока. Т. 2. Ленинград, 1935.

Эрлихман 2002: Эрлихман, В. В. Древний Восток и античность. Правители Мира. Хронологическо-генеалогические таблицы по всемирной истории.Т. 1. Москва.

Nehemiah 2:1-9.

Plutarch. Artaxerxes, l. 1. c. 1. 11:129.

Plutarch.Themistocles, Part II.

Xenophon. Hellenica, II, 1.

 

Портретът на северната врата на тронната зала в Персеполис

http://en.wikipedia.org/wiki/Artaxerxes_I_of_Persia