начало arrow история arrow Персия arrow Согдиан
Согдиан PDF Печат Е-мейл

(423 г.пр.Хр.)

Ст. перс. Sogdyāna.

Персийски цар от династията на Ахеменидите. Известен още като Секундиан и Согдий. Значението на името е неясно. Царувал е 6 месеца и 15 дни. Син на Артаксеркс І и вавилонската му наложница Алокуна/Алогюне, без право на престолонаследие. За него има сведения у Ктесий [18, 47—50 (у Фотий. Персика)], доста несигурен автор. Сведения има също у Диодор Сицилийски [12, 71], който споменава, че е царувал 7 месеца и у Павзаний [кн. VІ, Елида ІІ, V.3], където авторът счита, че Согдиан е законен цар, за разлика от Дарий ІІ, който го сваля от престола.

Согдиан идва на власт чрез заговор след убийството на своя полубрат и законен наследник на престола Ксеркс ІІ. Артаксеркс І и Дамаспия умират в същия ден, когато Ксеркс е определен официално за престолонаследник. Погребани са с царски почести, но за престола проявяват претенции още двама негови полубратя, въпреки че нямат права на преки престолонаследници – Согдиан и Охус (бъдещият Дарий ІІ). Согдиан е поддържан само от братовчед си, синът на сатрапа на Вавилон Меностан и евнуха Фарнак. Властта му е призната единствено от Елам. Има сведения, че е убил и друг свой брат на име Багапас. Това предизвиква толкова силно недоволство във войската, че дори щедрите обещания за подаръци не помогат. Той безуспешно се опитва да привлече на своя страна Охус (тогава сатрап на Хиркания), като му предлага царската власт. Охус обаче подозира, че в Суза ще бъде убит и затова забавя пристигането си там. Той е засегнат от факта, че Согдиан се възцарява, понеже счита, че е с по-висш ранг от него. Все пак не е само син на вавилонска наложница на Артаксеркс, но и негов зет, защото е женен за дъщеря му Парюсатис, която също е и негова полусестра от Андиа, друга вавилонска наложница на баща му. Междувременно на негова страна минават началникът на конницата Арбарий, сатрапът на Египет Арксам (перс. Ашрама), както също влиятелният евнух и персийски благородник Артоксар.

Когато е обсаден от войските на Охус, Согдиан се предава с надеждата да бъде помилван, но е екзекутиран. Умира задушен в стая с гореща пепел, защото Охус му дава обещание, че няма да умре от меч, отрова или глад. Загиват и другите му двама поддръжници. Фарнак е екзекутиран като е пребит до смърт с камъни, а Меностан не дочаква екзекуцията и се самоубива в ареста.

Името на Согдиан не фигурира в местни писмени източници, вероятно защото не е интронизиран официално, подобно на брат си Ксеркс ІІ. По традиция, персийските владетели биват интронизирани в деня на Новата свещена година, която за персите е на 1-ви април. Ксеркс не доживява тази дата. Секундиан вероятно също не е могъл да присъства на официална интронизация, заради военната намеса на Дарий и неговите претенции за престола.

За историците обаче възниква и друг проблем. Времето от царуването на Артаксекс І до възцаряването на Дарий ІІ е много кратко, за да се вместят в него Ксеркс (45 дни) и Согдиан (6 месеца и 15 дни). Последната плочка в Нипур от царуването на Артаксеркс І е от 24-ти декември 424 г. пр. Хр., а най-ранната плочка в Нипурн с надпис за Дарий ІІ (Охус) е от 10-ти януари 423 г. пр. Хр. Вероятно Охус и Согдиан се обявяват за царе в същия ден, когато умират родителите им, въпреки че брат им Ксеркс ІІ вече официално е обявен за престолонаследник. Това предполага за кратко управление по едно и също време на трима царе на Ахеменидите.

Името на Меностан, сатрап на Вавилон и съзаклятник на Согдиан, фигурира с формата Manuštânu в прочутия архив на финансовата къща на семейство Мурашу (Murašû) в Нипур. То изчезва от записите на архива веднага след идването на власт на Дарий ІІ. Владенията му са предадени на Арташар (Artahšar), който вероятно е евнухът Артоксар (Artoxares), минал на страната на Дарий. Евнухът също прави опит да заеме с измама престола, но е разкрит и екзекутиран.

Веселка Манавска

 

Литература

Kitto 1841: Kitto, J. Palestine: the Bible History of the holy land. London, 1841 (p. 657).

Stolper 1985: Stolper, M. W. Entrepreneurs and Empire. The Murašû Archive, the Murašû Firm and Persian Rule in Babylonia. Leiden, 1985.

Zawadzki 1995-6: Zawadzki, S. The circumstances of Darius II's accession. – Jaarbericht Ex Oriente Lux 34 (1995-1996), 45-49.

Дандамаев 1983: Дандамаев, М. А. Политическая история Ахеменидской державы. Москва, 1985.

Эрлихман 2002: Эрлихман, В. В. Древний Восток и античность. Правители Мира. Хронологическо-генеалогические таблицы по всемирной истории.Т. 1. Москва.