начало arrow история arrow Персия arrow Дарий III (Кодоман)
Дарий III (Кодоман) PDF Печат Е-мейл

335 – 330 г.пр.Хр.

стперс. Dārayavahuš, със значение държащ доброто, добронравен, стгрц. Δαρεῖος, лат. Darius

Заема престола на 45 години. Представител на страничен клон на царския род (братовчед на Артаксеркс ІV). Син на Арсам Останан и Сигигамбис. Внук на Дарий ІІ и съпруг на Статира. От децата му са известни синовете Сасан І и Охус, и дъщерите Статейра и Дрипетида. До поемането на властта е сатрап на Армения с име Кодоман. Поставен е на престола от придворни, след убийството на братовчед му и семейство му от главния везир евнухът Багоас/Богес. В началото на царуването си потушава вълнения в Египет и отново го присъединява към Персийската държава. На него се пада горчивата участ да е последният законен цар на Ахеменидската държава. След убийството на Филип ІІ (336 г.пр.Хр.), престолът на македонската държава е зает от сина му Александър, известен като Александър ІІІ Велики. Още на следващата година той започва подготовка за война с Персия. Отзовава в Европа изпратения през 338 г.пр.Хр. от баща му Филип ІІ Парменион с 10 000 армия в Мала Азия и през 334 г.пр.Хр. го връща в Анатолия, през Дарданелите, начело на 35 000 армия и 160 кораба, предоставени от елинските съюзници. Персите не успяват да отразят удара. Александър слиза в Илион (Троя), за да се присъедини към основната армия. Предводителят на елинските наемници при персите Мемнон (брат на Ментор Родоски), ги съветва да се изтеглят дълбоко в сушата и да унищожават всичко след себе си (скитската тактика при Дарий І), но сатрапите решават да дадат генерално сражение. Първото сражение е при р. Граник (близо до брега на Хелеспонта), в което сатрапът на Лидия и Йония Спитридат ранява с копие Александър, но македонската кавалерия решава изхода на битката. Армията на Дарий изоставя на бойното поле елинските наемници, от които 2 000 са пленени и много избити. След завземането на морските бази по малоазийското крайбрежие, Александър се отправя към Сарди, столицата на Лидия, дадена му без бой. След нея се присъединяват също Фригия и елинските градове. За разлика от баща си, Александър поддържа демокрацията. Среща съпротива единствено в Халикарнас и Милет. Лятото на 333 г.пр.Хр. Александър навлиза в Киликия, където местния сатрап се придържа към тактиката препоръчвана от Мемнон. Александър обаче оставя болните и ранените в Иса и преминава по южното крайбрежие към Сирия, докато в същото време Д. се придвижва от север и достига Иса, където избива ранените от македонската армия. Македонският цар незабавно се връща за среща с персийската армия (октомври 333 г.пр.Хр.). Александър начело на тежката кавалерия разбива десния фланг на персийската пехота и се насочва към центъра на помощ на елинските наемници. След пробив се отправя директно към Д., който слиза от колесницата, захвърля царските отличителни знаци, за да не го разпознаят и, яхайки кон, бяга от бойното поле преди края на битката. Персите отстъпват в безпорядък. В плен на македоните попада семейството на царя – майка, жена, две дъщери и малолетния му син. След поражението Персия губи цяла Мала Азия. Александър се отправя към Сирия и Финикия, за да унищожи базите на персийския флот. Някои градове се предават сами, дори в ръцете на македоните попада походната хазна на Д. ІІІ (2 600 таланта – ок. 78 тона сребро). Царят праща писмо, в което моли за сключване на договор за съюз и дружба, и за освобождаване на семейството му, но Александър отказва. Докато македонският цар обсажда Тир, персите, начело с Набарзан правят опит да си върнат Мала Азия, но Антигон, назначен от Александър за сатрап на Фригия, ги разбива. При това положение Д. ІІІ е готов да отстъпи земите на запад от Ефрат и да даде за жена дъщеря си Статейра (вече в плен на македоните), както и да плати откуп в размер на 10 000 таланта сребро. Македонският цар отново отказва. След жестока разправа с опълчилите му се жители на Тир, Александър се насочва към Египет (есента на 332 г.пр.Хр.). Съпротива оказва само Газа, а жителите й също са жестоко наказани. Сатрапът на Египет Мазак се предава без бой. В Сирия за наместник е назначен Андромах, но жителите на Самария го убиват. Като разбират за настъпването на македонската армия част от тях се скриват в пещера в пустинята Вади-Далиа, но са избити до крак. Докато македоните се предвижват през Ефрат и Тигър, Д. ІІІ подготвя нова войска с подобрени колесници и със слонове. Срещата на двете войски е при Гавгамела (1 окт. 331 г.пр.Хр.). Въпреки че в началото персите имат частични успехи, Д. ІІІ отново бяга от полесражението, което обръща войската в бягство. Царят, заедно с някои от сатрапите и част от войската се оттегля в Мидийската столица Екбатана. Сатрапът на Вавилон Мазий, който се отличава в битката, се оттегля в своята сатрапия и посреща македонските воини като освободители, а Александър го оставя на поста наместник на Вавилон. В 330 г. пр. Хр. е превзета Суза, след нея Персида с Персеполис и Пасаргада – ядрото на Ахеменидската държава. Персеполис е разграбен, с изключение на дворците и богатствата в тях. За превозването им във Вавилон използват 10 300 камили. В края на май 330 г.пр.Хр. Александър в нетрезво състояние с факла подпалва двореца на Ксеркс. Когато македонската войска се насочва към Мидия, Д. ІІІ бяга в Източен Иран, като се надява да използва силите на Бактрия и други средноазиатски области, но е застигнат по пътя от Мидия за Партия (при дн. град Натанз). Дарий ІІІ е убит (329 г.пр.Хр.) от тримата сатрапи – Бесос, Сатибарзан и Барзентес, които успяват да се измъкнат. Има сведение, че пронизаният с копия персийски цар в предсмъртния си миг дал благословията си на македонския цар пред Поликрат. Александър взима царския пръстен, покрива го с плаща си, и изпраща тялото му в Персеполис, за да бъде почетен с царско погребение. Жени се за дъщеря му Статейра през 324 г.пр.Хр. в Опис, с което узаконява властта си над Персия.

Веселка Манавска