начало arrow държавност arrow Етносите arrow Мосюнойки/мосинойки/мосинеки
Мосюнойки/мосинойки/мосинеки PDF Печат Е-мейл

Мосюн/мосин, мосюнос/мосинос, Мосюнополис/Мосинополис е тракийски топоним в Европейска Тракия, който има своето съответствие като етноним мосюнойки/мосинойки/мосинеки в Азиатска Тракия.

Според Ксенофонтовия Анабазис (Xen. Anab. V, 3; V, 4, 1-2) мосюнойките/мосинойките/мосинеките населяват земите и крайбрежието на Южното Черноморие/Северна Анатолия, западно от полиса Керасунт (дн. Гиресун в Турция), за който той казва, че е гръцки полис на морето, апойкия на синопците (Xen. Anab. V, 3, 2).

В западната част на Страната на мосинойките е известен етнонимът на тибарените (Xen. Anab. V, 5, 2; V, 5, 19-21; Apoll. Rhod. Arg., ІІ, 1010-1014), чиято етносната държава е в северната крайбрежна морска част на Пафлагония – между Котиора (вер. дн. Орду) и Керасунт (дн. Гиресун), приблизително в средата – по крайбрежието, при днешния гр. Буланджак.

Етносът на мосинойките, обаче, е разделен на две враждуващи части (Xen. Anab. V, 4, 1-4) и както пояснява Ксенофонт тая страна (=Мосинойкия), половината е неприятелска, а половината приятелска, спрямо елините, разбира се (Xen. Anab. V, 5, 1-2).  Борбата между тях, се оказва, че е за владеене на главния град – на столицата/престолнината, която е и най-голямата им крепост (Xen. Anab. V, 4, 15).

Прави впечатление, че те – мосинойките – имат свой проксен (=застъпник и покровител) – на име Тимеситей – в полиса Трапезунт (Xen. Anab. V, 4, 1-2). Елинът Тимеситей несъмнено добре е познавал делата им, за да може да бъде техен застъпник и защитник на техните интереси, в споменатия полис. Това личи и от неговата взаимоизгодна – и за двете страни – дипломация между едните мосинойки и елините на Ксенофонт. Впрочем, по-нататъшната пълна характеристика на етносната държава на мосинойките, която дава Ксенофонт, несъмнено се дължи не само на неговото лично наблюдение на терена и пряко участие в събитията, но и на онова, което той, без съмнение, е научил от Тимеситей за своите противници и съюзници на чужда земя. Тимеситей е и преводачът при дипломатическите преговори (Xen. Anab. V, 4, 4), което ще рече, че той добре е знаел и езика на този тракийски народ.

Ксенофонт сключва симахия, тоест военен съюз, с едните мосинойки срещу другите – за да могат неговите войници безпрепятствено да продължат пътя си на запад към Европа и Елада (Xen. Anab. V, 4, 8-11). При договарянето на военните задължения на двете съюзни страни, става ясно, че съюзниците мосинойки  поемат ангажимент, освен да воюват срещу техния общ враг – другите мосинойки, също така да осигурят кораби и хора, които да помогнат на войската на Ксенофонт (Xen. Anab. V, 4, 10).

Кораби – означава, в случая, че съюзните мосинойки, имат и пристанища за своите кораби. Тези пристанища се намират западно от полиса Керасунт.

Плавателните съдове,  с които мосинойките се явяват на другия ден са 300 на брой. За тях е употребен терминът плойа моноксюла. В тези плойа моноксюла са качени по трима вóйни, от които по двама слизат с оръжието си за участие в сухопътна войскова операция, а всеки трети, който е останал, прибира сам плавателния съд (Xen. Anab. V, 4, 11-12).

От цитирания пасаж става ясно, че мосинойките притежават не модерни кораби, с каквито плават елините от полисите, а архаични, спрямо Ксенофонтовото време, плавателни съдове.

Плойа моноксюла обикновено се превежда като лодки/ладии еднодръвки, но може да се тълкува също и като едномачтови кораби. Впрочем, единият превод-тълкуване не отрича, а по-скоро допълва другия. Очевидно е, че щом в тях се качват само по трима души, то това наистина са малки, вероятно с една мачта, лодки/ладии, които може да са от едно дърво, но може и да са строени по древния способ от дъски, за които сполучливо се използва и терминът пироги. Предназначението им несъмнено е свързано, преди всичко, с поминъка на крайбрежното население, най-вече – риболова.

Количеството на ладиите/пироги 300 не оставя съмнение, че почти всяко семейство, или по-скоро – всяко семейство-домакинство, което живее на морето, има такава ладия. Впрочем, никъде не се казва, че това са всичките ладии на мосинойките! Изглежда, техният брой е бил доста по-голям, щом те с лекота  осигуряват бройката 300 още на следващия ден, след сключването на военния съюз.

Етнонимът на траките мосинойки – изглежда съзвучен на мос(с)ин, юнос, о, което на старогръцки означава дървена кула или дървена къща/постройка с вид на кула. В този случай, очевидно една от най-впечатляващата очите на елина и военачалника Ксенофонт характеристика на този тракийски етнос, са дървени кули на територията, която той обитава и владее.

Освен впечатлилите Ксенофонт дървени кули в земите на мосинойките се откриват и други важни характеристики за тяхното общество и държавност.

Първо, оказва се, че мосинойките имат граница (Xen. Anab. V, 4, 2). Тази граница е не толкова и само между етноси, колкото между социално-политически организации.

Освен държавна граница мосинойките имат морска флота от 300 ладии, на които са качени 900 вóйни. Едва ли, това е числото на всички годни да носят оръжие в Мосюнойкия. Но дори и така да се пресметне, като се има пред вид, че съотношението между войската и населението на една антична държавна организация е, колкото и да е условно, 1 : 4, то се оказва, че този социален организъм се представя минимум от 3 600 – 4 000 души жители. Впрочем, такава е и приблизителната бройка и на населяващите всяка една от елинските апойкии в Черно море. Това означава, че по брой на населението мосинойките са поне колкото един съседен елински полис, какъвто е Керасунт, например. Тоест, от чисто демографска статистическа гледна точка, минимумът население за съществуването на държавност у мосинойките, без съмнение,  е налице.

Това организирано общество (на мосинойките) излъчва сухопътна армия, която има следните характеристики (Xen. Anab. V, 4, 12-14):

-Боен ред от по 100 вóйни, които имат защитно и нападателно въоръжение.

-Защитното – включва щитове, плетени във форма на бръшлянов лист, които са покрити със сурови бичи кожи, и кожени шлемове, които били подобни на пафлагонските и имали кичур пера в средата във формата на тиара.

-Нападателното – е представено от дълги дървени копия с метални върхове, които се държали в дясната ръка; и още – от двойни железни брадви.

-Бойците са облечени в направени от дебело платно хитони, които са къси – с дължина над коленете – за да позволяват бързо и безпрепятствено движение на краката.

Тази така добре организираната в боен ред и въоръжена войска влиза в атака под командата на своя пълководец, с песен и в такт. Отстъплението също е организирано (Xen. Anab. V, 4, 23-25).

На друго място (Xen. Anab. V, 4, 15) се оказва, че мосинойките имат свой метрополис, тоест главен град с укрепен акропол. Метрополисът е защитен от специално постороена за целта, извън чертите му, крепост. Именно укреплението в главния град се оказва спорната зона между едните и другите мосинойки, защото който  владеел укреплението имал право да властва над всички мосинойки.

Според Ксенофонт (Xen. Anab. V, 4, 26) в главния град, на една височина в града, в мосинос/мосюнос, което ще рече според гръцкото възприемане в дървена кула живее базилевсът, тоест царят, когото всички хранят и пазят. Царят не пожелал да напусне дървената кула и изгорял заедно с нея.

Очевидно, въпросната дървена кула на високо място в метрополиса, е била особено важна, за цялото общество на мосинойките, щом царят не я напуска, дори и с цената на живота си, а най-вероятно и защото там се е намирало общото за тях светилище. След като царят загива, пада и цялата крепост хорúон (Xen. Anab. V, 4, 27).

При разграбването на къщите (Xen. Anab. V, 4 , 27-29) се откриват следните хранителни припаси: сухар; жито, прибрано заедно със сламата; делфиново месо, осолено в амфори; делфиново масло в глинени съдове. Тук във връзка с несъмнения морски поминък на мосинойките е важно допълнението на Ксенофонт, че те използвали в ежедневието си делфиновото масло така, както елините маслиновото; имало още кестени и вино. Очевидно, че освен в житното земеделие и в лозарството мосинойките са били особено активни в морето – в конкретния случай в делфинобоя – щом за зимнина са осолявали делфинско месо и са ползвали делфиновото масло в ежедневието си. Впрочем, тази практика е известна до края на 60-те години на ХХ век и по Българското Черноморие.

Видно е още, че главният град е двусъставен. Горната му част се представя от акропола с дървената кула – резиденция на базилевса/царя, а долната – с жилищата на тези, които хранят и пазят своя владетел. От Xen. Anab. V, 4, 30-31 става ясно още, че в страната на мосинойките има и други крепости и други градове. Несъмнено, тук Ксенофонт използва термина хорúон с неговото значение на укрепено място. Прави впечатление наличието и на други градове, наричани от него полиси. Колко са тези други градове не става ясно, но очевидно са повече от 2-3 щом се дават и приблизителните разстояния между тях (80 стадия по около 183 м = 14 км и 640 м, приблизително 14-15 километра).

В крайна сметка, територията и морското крайбрежие, владени от мосинойките – врагове на елините – съвсем не са малки и реално отговарят на представата за териториално етносно държавно образувание, от раннокласов тип. Това се потвърждава и от факта, че тези халиби, били малко на брой и подвластни на мосинойките (Xen. Anab. V, 5, 1-2). Тоест, част от халибите са подвластни на мосинойките, което ще рече, че етносната държава на мосинойките, се разширява като надхвърля своите етносни граници и започва да се проявява като империя. Това явление, по това време, ни е познато при траките одриси в Европейския Югоизток и траките битини/витини в Анатолийския Северозапад.

Важни данни за мосинойките дава и Аполоний Родоски (Apoll. Rhod. Arg., ІІ, 1015-1029), който като разказва за плаването на аргонавтите по Южното Черноморско крайбрежие, от запад на изток, съобщава, че след Страната на тибарените,  в Страната, където живеят мосюнойките има Хиерон орос (=Свещена планина); че те живеят в дървени къщи, от които този народ има своето име; че те имат странни обичаи и закони – да спят с жените си на земята; че техният цар правораздава прав на множеството...

Прави впечатление, че мосюнойките имат своята Свещена планина, което насочва към вяра, свързана с Великата богиня-майка. Тук, асоциацията с Хиерон орос на траките в Северното Мраморноморие, наречена от тях по местното име на Богинята Ганиада, е несъмнена.

Особено важен е и фактът, че мосюнойките имат свои обичаи и закони. Те имат цар, който правораздава. Това, несъмнено се казва от Аполоний Родоски за да се различи правораздаването в полисните държави, добре познато на елините, от правото и правораздаването в една етносна раннокласова държава, каквато е Царството на мосюнойките.

Тук, разбира се, е търсена куриозност, спрямо елинското възпитание, в това, че мъжете спели с жените си на земята. Но, в контекста на казаното за Свещената планина и Великата богиня-майка, може да се изтълкува като профанизиране на местен обред, свързан с култа към Земята-майка – Богинята на Всичкото.

Литература:

Detschew, D. Die Thrakischen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 311-312.

Порожанов, К. Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета (в десет етюда). Издателство Рал-Колобър. София,  2012  (=Thracia Antiqua, 11), 163-164; 180-185.

Koromilâ, M. Oi Ellhneß sth Maurh falassa ˜pó tën ™poxë toû Xalkoû Šß tíß ˜rxéß toû 20ou aœýna. Afëna, 1992, 73-212.

 

Калин Порожанов