начало arrow царе arrow Митологични царе arrow Барбюз(и)ос
Барбюз(и)ос PDF Печат Е-мейл

Митичен тракийски владетел на земите в устието на Понта, баща на Фидалейа (Φιδάλεια), съпругата на Бизас. 

Йоан Малала [Ioannes Malalas 13, 320, 20 – 13, 321, 5] добавя към името му характеристиката „топарх и пазител на този емпорион” (τοῦ τοπάρχου καὶ φύλακος τοῦ αὐτοῦ ἐμπορίου). В митологичните традиции за възникването на Бизантион тъкмо Б., а не Бизас доминира като инициатор за основаването на града, а Фидалейа е неговият реализатор и строител, въпреки че градът  получил името си от новия си цар Бизас, следвайки древната средиземноморска митологема за възкачването на престола на чужденеца-херой след успешно ценностно изпитание и брак с царската дъщеря. В разказа на митологичната версия в Пасхална хроника (съставена към 7 в.) изрично е указано, че „царят на Тракия Бизас се оженил за споменатата Фидалейа след смъртта на баща й” [Chr. Pasch. 265, 12-40; cf. 265b, 284d, 285a.b, 322c.d]. 
Според Дионисий Византийски (2 в.сл.Хр.) в неговото съчинени Anaplus Bospori или De Bospori navigatione – Пътуване през Босфора или За навигацията на Босфора [frg. 18-22, pp. 28-30 Müller] Бизас бил отгледан от тракийския владетел при устието на Понта: Βαρβύσης δὲ ἐπὶ ϑάτερα κατὰ βορέαν ἄνεμον. Τοῦτον οἱ μὲν τροϕέα καλοῦσι Βύζαντος. В един от вариантите Б. дори е кормчия в похода за Златното руно на Язон, т.е. един от аргонавтите: οἱ δὲ Ἰάσονι καὶ τοῖς σὺν αὐτῷ Μινύαις ἡγεμόνα τοῦ πλοῦ. Това сведение до някъде съответства на отнасянето на Бизас към времето на аргонавтите у Диодор Сицилийски [Diod. Sic., 4.49.1-2] и изглежда е част от загубен митологичен вариант за възникването на Бизантион, поставящ го в тясна връзка с похода на Язон и неговите спътници.  
Ваня Лозанова

Литература:

Янакиева 2010: Св. Янакиева. Тракийската хидронимия. София, 2010.
Detschew 1976: D. Detschew. Die trakischen Sprachreste. Wien, 1976
Dőnmez 2006: Dőnmez, Ş. The Prehistory of the Istanbul Region: A Survey. – ANES 43, 2006, 239-264
Georgacas 1947: G. Georgacas. The Names of Constantinople. – Transactions and Proceedings of the American Philological Association, Vol. 78, 1947, 347–367. 
Gilles 1729: P. Gilles. The Antiquities of Constantinople. Trans. John Ball, London, 1729.
Gyllius 1561: P. Gyllius. De Bosporo Thracio libri tres, Lyon 1561. 
Lozanova, V. Barbysios or the Birth of Byzantion. – Orpheus 21, 2013 (под печат)
Müller 1861: C. Müller. Geographi Graeci Minores. Vol. II, Parisiis, 1861.
Oberhummer 1897: E. Oberhumme. Barbyses. – RE, Bd. 3.1, Stuttgart, 1897, 5-6.
Oštiр 1929: K. Oštiр. Vorthrakischer Ursprung des Wortes Βυζάντιον. – In: Deuxième congrès international des études byzantines, Belgrade 1927. Belgrade, 1929, 23-25.
Örgen 1984: Örgen, E. De Chaisemartin, N. Les documents sculptés de Silahtarağa. Paris 1984.
Svoronos 1889: J. N. Svoronos. Νομίσματα ἀνάλεκτα. – Ἐφ. ἀρχ. 3, 1889, 74–77, Pl. 1,1-2.
Tomaschek 1980: W. Tomaschek. Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung. Wien, 1980, II, 2.
Wescher 1874: C. Wescher. Dionysii Byzantii De Bospori Navigatione. Parisiis, 1874.