начало arrow царе arrow Митологични царе arrow Мелиас
Мелиас PDF Печат Е-мейл

Mελίαςмитологичен тракийски цар в региона на Златния рог, свързан с възникването на град Бизантион.

 

Фигурата му стои в центъра на мита за ценностното изпитание на основателя и херос-епоним на града Бизас и пророчеството на Аполон за избора на място за неговото построяване. Разказът се препредава в два взаимно допълващи се, макар и разминаващи се в детайлите варианта. В най-пълен вид той е съхранен у Хезихий, следващ традициите на местната Константинополска патриа/Πάτρια Κωνσταντινουπόλεως (Patria Constantinopoleos, 3–13, 17–20, 22–23). Според нея Бизас бил роден от любовта на Посейдон и дъщерята на Ио, Кероеса. Отгледала го нимфата Бизиа. Момчето раснало сред дивите животни и варварите в планините на Тракия. Когато възмъжал, местните вождове му изпратили свои пратеници, за да му предложат съюз и приятелство. Мелиас, цар на траките, го предизвикал да се пребори с див звяр – един бик. Когато Бизас се завърнал с победа и покрит със слава, надвивайки дивия бик, той го жертвопринесъл на бащините си богове на мястото, където се сливат реките Барбизиос и Кидарос, т.е. при местността Семестра, наречена така по името на нимфата, отгледала майка му Кероеса, а според други версии – него самия. Но жертвоприношението било прекъснато от внезапно появил се орел, който грабнал сред пламъците на жертвения огън сърцето на дивото животно и отлетял чак до върха на полуострова при Босфора, точно срещу Хризополис (дн. Юскюдар – Üsküdar). Така боговете посочили на Бизас къде да основе своя град.

 

Hesych., fr. 4§11, p. 148 Müller: Ὡς οὖν καὶ Μελίας αὐτὸν τῶν Θρᾳκῶν βασιλεὺς ἐπὶ τὸν τοῦ ϑηρὸς ἆϑλον μετεπέμψατο, καὶ τὰς ἐξ αὐτοῦ δόξαν Βύζας ἀπηνέγκατο, τὸν ὑποταγέντα ταῦρον τῇ ἱερουργίᾳ προσϕέρων καὶ τοὺς πατρῴους ἐξιλασκόμενος δαίμονας, κατὰ τὴν τῶν εἰρημένων ποταμῶν σύμμιξιν, ἀετὸς ἀϑρόως ϕανεὶς τὴν καρδίαν ὑϕαρπάζει τοῦ ϑύματος, καὶ κατὰ τὴν ἄκραν τῆς Βοσπορίας ἀκτῆς ἀποπτὰς ἔστη ἀντικρὺ τῆς καλουμένης Χρυσοπόλεως

Историята почти дословно е препредадена в компилацията на Константинополската патриа , приписвана погрешно на Георгиос Кодинос (14 в.?). Единствената разлика е, че в нея Мелиас е наречен цар на Тракия вмето тракийски цар. Но още веднъж  мотиви от мита [Codinos, pp. 3-4 Preger] в силно съкратен вариант Псевдо-Кодинос е интерполирал в разказа за основаването на елинския емпорион Бизантион от аргосците, макар че в него птицата е гарван, свещената птица на Аполон, както във версията на Дионисий Византийски. Разказът изглежда е контаминация на поне два етиологически разказа – този за основаването на Бизантион (от аргосци) на Историческия полуостров на Босфора и друг, обясняващ наименованието на селището (τὸ χωρίον) Буколиа.

Codinos, De Orig. Const., pp. 3-4 Preger: ἐπεὶ οὖν κατὰ τὴν εἱμαρμένην  ἀϕίκοντο καὶ ϑυσίαν τοῖς ἐγχωρίοις ἐξιλάσκοντο δαίμοσι, κόραξ τῆς ἱερουργίας ὑϕαρπάσας βραχὺ μέρος εἰς ἕτερον μετέϑηκε τόπον, ὃς ἔχει τὴν Βοσπόρου προσηγορίαν, βουκόλου  τὴν τοῦ ὄρνιϑος ὑποδείξαντος πτῆσιν, ἀϕ᾽ οὗπερ καὶ Βουκολία ἐκεῖνο τὸ χωρίον ἐκλήϑη.

Вторият съкратен вариант разказва Дионисий Византийски (2 в.сл.Хр.) в съчинението си Anaplus Bospori или De Bospori navigatione Пътуване през Босфора или За навигацията на Босфора [Dionys. Byzant., §24, p. 12 Wescher: = fr. 18, p. 28 Müller]. В него знамението е изпратено от Аполон на водачите на апойкистите, които първоначално били решили да се установят в местността Семестра (Σημύστρα ), при сливането на двете реки Барбизиос и Кидарос. Там вече се намирало най-старото селище на Бизантион, което παρ λίγον πόλις εναι. Мотивът на ценностното изпитание на младия цар чрез лов на див бик липсва. Жертвоприношението се извършва от водачите на апойкистите (οἱ τῆς ἀποικίας ἡγεμόνες), които са идентифицирани най-общо като елини. Птицата, внезапно спуснала се сред пламъците на жертвения огън, е гарван – свещената птица на Аполон. Тя отнася парче от жертвеното животно до върха на Историческия полуостров на Босфора, където и бил основан елинският емпорион.  

Dionys. Byzant., §24, p. 12 Wescher = fr. 18, p. 28 Müller: Σημύστα γε μὴν ἐκινδύνευσε παρ᾽ λίγον πόλιν εναι∙ ἐν ταύτῃ γὰρ κατέϑεντο τῆς πόλεως τὴν κτίσιν οἱ τῆς ἀποικίας ἡγεμόνες. Λαμπομένων δὲ τῶν ἱερῶν, κόραξ ἁρπάσας ἐκ μέσης τῆς ϕλογὸς ἔνια τῶν μηρίων καὶ εἰς ὕψος ἀϕεὶς, ἐπὶ τὴν Βοσπόριον ἄκραν ἐϕέρετο. Τοῦτο πρὸς Ἀπόλλωνος εἴκασαν τὸ τέρας οἱ λοιποὶ τῶν Ἑλλήνων. Φράζει δ´ αὐτοῖς βουκόλος ἀνήρ, ἀπὸ σκοπῆς ϑεασάμενος, ὅποι κατέϑετο τῶν ἱερειῶν τὴν ἁρπαγήν· οἱ δ´ εἵποντο τῷ σημείῳ.

Рефлексии от мита за ценностното изпитание, на което Мелиас изпратил Бизас, може да се потърси евентуално в монетосеченето на Бизантион, което предлага монетни типове, сечени от сребро между 5 и 4 в.пр.Хр., с изображение на бик в ход наляво, стъпил върху делфин.

Бизантион, ок. 340-320 в.пр.Хр.;

Мушмов 3215 сиглос или хемидрахма

с изображение на бик в ход на ляво, стъпил върху делфин, над тях - монограм

http://www.wildwinds.com/moushmov/byzantium.html

Бизантион, сребърна хемидрахма, ок. 387-340 г.пр.Хр.; 
Мушмов 3218; Schoenert-Geiss-830-832; 
предната част на бик върху делфин в ход на ляво; пред тях – монограм/тризъбец 
http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/byzantium/i.html 

Митът е бил изглежда актуализиран и реинтерпретиран в контекста на основаването и освещаването на Константинопол от император Константин I Велики. Описвайки колебанията на императора в избора на място за града, който да нарече на свое име, П. Жил разказва как той достигнал до Халкедон, където наченал строителни дейности. Но бил пренасочен от орлите, които често пренасяли малки камъчета или връвчици на майсторите от там във Византион, където трябвало да бъде построен Константинопол. Но това, уточнява П. Жил, изглежда е разказ, зает от Дионисий Византийски, който съобщава, че Бизас основал Бизантион на мястото, наречено Семестра, при сливането на реките Кидарус и Барбизес. И не орел, а гарван сграбчил парче от жертвеното животно сред пламъците и отнасяйки го на полуострова на Босфора, посочил на Бизас да основе Бизантион тъкмо на това място.

Д. Дечев е включил името на Мелиас в своя компендиум от тракийски езикови остатъци, асоциирай го обаче с наименованието на Мелиастите (Μελιασταί), жреците на Дионис, и с това на Мелийските нимфи [Hesiod., Theog., 187]. Към тях бихме могли да добавим и името на океанидата Мелиа (Μελία)Μελία съпруга (и сестра) на царя на Аргос Инахос (епоним на едноименната река) и майка на Ио [Herodot., 1, 1; Apollod., 2, 1,1,и сл.; Hezych., s.vμελία; Tzetzes ad Lycophron., 177]. Нейната фигура, освен всичко останало, е тясно свързана с култа на Аполон [Pausan., 9, 10, 5-6; срв. Herodot., 1, 52]. Тези взаимоотношения биха позволили вторичното съотнасянето на фигурата на Мелиас към аргоския митологичен кръг, породил и генеалогичните отношения около раждането на основателя на Бизантион, Бизас. 

Ваня Лозанова-Станчева

Литература:

Лозанова В. Бюзас/Зевксипос Хелиос и преосноваването на Бизантион История, 3, 2010, 9-19.

Мушмов Н. Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе. София, 1912.

Fontenrose J. EPython: A Study of Delphic Myth and Its Origins. Berkeley, Los Angeles, London, 1959. 

Gilles P. The Antiquities of Constantinople. Trans. John Ball, London, 1729.

Preger T. (Ed.). Scriptores originum Constantinopolitarum. vol. 2, Leipzig, 1907 (Patria Constantinopolis).

Sear D. Byzantine Coins & Their Values. London, 1987

Schönert-Geiss E. Die Münzprägung von Byzantion. I: Autonome Zeit. Berlin/Amsterdam, 1970.

Schönert-Geiss E. Die Münzprägung von Byzantion. II: Kaiserzeit. Berlin/Amsterdam, 1972.

Stoyas Y. Two Peculiar Thracian Coin Issues: DANTHLHTWN and MELSA. – In:  Collection of Еssays in Honour of Ilya Prokopov, Tyrnovo, 2012, 143-174

Wescher C. Dionysii Byzantii De Bospori Navigatione. Parisiis, 1874.