начало arrow език и надписи arrow Топоними arrow Мелиас
Мелиас PDF Печат Е-мейл

залив (Mελίας κόλπος) един от заливите на южното крайбрежие на Златния рог с Херос-епоним митичния тракийски цар Мелиас.

Заливът на Мелиас (Mελίας κόλπος), според Дионисий Византийски, се опирал в дългата крайбрежна ивица Кюкла (τὰ Κύκλα; евентуално – Κύκλια) и се намирал на южното крайбрежие на Златния рог [Dionys. Byzant., fr. 12, p. 24 GGM Müller: = Dionys. Byzant. §17, p. 8 Wescher]:

Τὰ Κύκλα δέ ἐκδέχεται Mελίας κόλπος, εὔϑηρος μὲν ὡς οὐχ ἕτερος∙ ἐν ἅπασι γὰρ δὴ πάντων περίεστι∙ ταῖς δὲ ἀνατεινούσαις ἄκραις καὶ τοῖς ὑπ᾽ ἀμϕότερον ὑϕάλοις ἕρμασι συγκλειόμενος. Ὠνόμασται δὲ ἀπό τινος ἥρωος ἐπιχωρίου, καὶ ἔστι περὶ τὴν ἄγραν τῶν ἰχϑύων ὡς ἐπὶ πλεῖστον ἀναμάρτητος.

Според Дионисий заливът бил считан за богат на дивеч, както никой друг и неизчерпаем по отношение на риболова. В преразказа на Дионисий у П. Жил заливът бил наречен по името на местен херой, което позволява наименованието да бъде асоциирано с митологичния тракийски цар Мелиас, изпратил Бизас, основателя на Бизантион, на ценностно изпитание – лов на див бик.

Страбон (7, 6, 2) сравнява Златния рог на еленски рог, който се разклонява в множество заливчета. Отвъд скалите, наречени Скиронидес, Дионисий описва дълъг равен бряг при третата долина (от изток на запад в Златния рог – б.м.) и четвъртия хълм, който се смятал за забележително място за риболов, защото бил много дълбок и пълноводен. Той бил наричан Кикла (τὰ Κύκλα; евентуално – Κύκλια), защото елините били обградили там варварите… Отвъд Кикла било заливчето Мелиас, известно място за риболов, обградено с няколко скали и хребет на носа, надвесен над морето. В края на залива имало място, наречено Кепос (Κπος) заради земята, която била особено подходяща за градини.

Ваня Лозанова-Станчева 

Литература:

Лозанова В. Бюзас/Зевксипос Хелиос и преосноваването на Бизантион –  История, 3, 2010, 9-19.

Мушмов Н. Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе. София, 1912.

Fontenrose J. E. Python: A Study of Delphic Myth and Its Origins. Berkeley, Los Angeles, London, 1959

Gilles P. The Antiquities of Constantinople. Trans. John Ball, London, 1729.

Preger T. (Ed.). Scriptores originum Constantinopolitarum. vol. 2, Leipzig, 1907 (Patria Constantinopolis).

Sear D. Byzantine Coins & Their Values. London, 1987.

Schönert-Geiss E. Die Münzprägung von Byzantion. I: Autonome Zeit. Berlin/Amsterdam, 1970.

Schönert-Geiss E. Die Münzprägung von Byzantion. II: Kaiserzeit. Berlin/Amsterdam, 1972.

Stoyas Y. Two Peculiar Thracian Coin Issues: DANTHLHTWN and MELSA. – In:  Collection of Еssays in Honour of Ilya Prokopov, Tyrnovo, 2012, 143-174

Wescher C. Dionysii Byzantii De Bospori Navigatione. Parisiis, 1874.