начало arrow държавност arrow Етносите arrow Бебрики
Бебрики PDF Печат Е-мейл

Етнонимът бебрики е характерен за малоазийските тракийски области Битиния/Витиния и Мизия, както твърдят  специалистите. Той би могъл да бъде сравнен с древния европейски тракийски етноним бриги. Това се подсказва и от Херодот, който съобщава, че навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като именно те – бригите, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги (Hdt. VII, 73). Така бригите стават синоним на фригите, а както се знае от Аполоний Родоски и други антични автори фригите са траки долиони.

Народностното название бебрики се представя най-вече от Аполоний Родоски (295–215 г.пр.Хр.), който в своята Аргонавтика, като разказва за аргонавтите, които плавайки по южния бряг на Мраморно море (от запад на изток), с пристигането си на южния/югозападния бряг на Битинския полуостров, научават най-напред за високомерния цар на бебриките, Амикос, син на нимфата битинката Мелия и Посейдон... Царят слиза до кораба и... им казва, че те, като странници от морето, трябва да знаят установеното правило, а именно, че чужденци, които идват при бебриките, заминават след като се преборят с ръце с него... Следват боеве..., в следствие на които царят на бебриките е убит... (Apoll. Rhod. Arg. 2, 1-135).

Hезависимо от негативната оценка на епика-поет за бебриките, то е несъмнено, че става дума за царство на бебриките, чийто цар се нарича Амикос, който като син на Посейдон и битинската нимфа Мелия има божествен произход. Този цар на Бебрикия не е гостоприемен към чужденците, нещо повече, той на практика ги избива. Тук изглежда, че за времето от втората половина на ІІ/началото на І хил.пр.Хр. към VІІІ/VІІ в.пр.Хр., този цар на Бебрикия, като син на Посейдон, властва във водите на своето крайбрежие, в източната част на Мраморно море, с което пречи на аргонавтите да минат през Боспора/Босфора, за да влязат в Черно море, а като син на битинката Мелия, подчертава принадлежността на бебриките към битините. Тоест, бебриките у Аполоний, които очевидно контролират влизането в Протока от южната му страна, се оказват югозападна част от траките битини в Северозападна Мала Азия.

Точно името бебрики, обаче, е поставено неслучайно от Аполоний, защото така представено названието има съзвучие с беброкос, биброско, което на старогръцки е със значение изяждам, поглъщам и е несъмнен знак за отрицателна характеристика на това местно население, бебриките, които избиват чужденците, тоест това означава, че те не позволяват на елините да минат през Протока. Тук, очевидно, за времето от втората половина на ІІ/началото на І хил.пр.Хр., преди и към VІІІ/VІІ в.пр.Хр., се регистрира открита враждебност на местното анатолийско, тракийско, крайбрежно население, чийто произход е свързан с битинската нимфа, към чужденците елини. И чак след победата на аргонавтите над цар Амикос те спокойно влизат и плават в Боспора/Босфора. Логично е да се заключи, че в посочените векове бебриките, тоест битините, контролират плаването (влизането и излизането) в Протока от южната му страна.

През ІІІ в.пр.Хр. Битинското/Витинското царство има активна политическа история, за която Аполоний не може да не знае, тъй като е неин съвременник. Това е епохата на четирима последователни царе на Битиния: Зипойтес (328–280 г.пр.Хр.), Никомед І (280–ок. 255 г.пр.Хр.), Зиелас и братя (ок. 253–ок. 242 г.пр.Хр.),  Зиелас самостоятелно (242–230 г.пр.Хр.) и Прусий І (ок. 230–ок. 183 г.пр.Хр.), които се налагат успешно над елински полиси по крайбрежията на царството си, като например: Хераклея Понтийска на южния бряг на Черно море, както и Астакос, Киера, Тиос, Никея, Киос, Мирлея в източната част на Мраморно море. Но поради представяното в неговата поема по-ранно време, Аполоний ще каже просто Битинската земя/страна (Apoll. Rhod. Arg. 2, 164-177) и в югозападната ù част ще постави някакъв враждебен местен народ, който нарочно ще бъде наречен бебрики, които, обаче, несъмнено са самите битини/витини, които са лоши спрямо елините, тъй като реално, по времето и пред очите на самия Аполоний Родоски, завладяват споменатите елински полиси.

Така, под бебрики би трябвало да се разбира наричане на югозападната част на траките битини/витини, които обитават в североизточната част на Мраморно море, по югозападните брегове на Битинския полуостров, от южната страна на Боспора/Босфора, от които зависи преминаването през Протока.

Освен от Аполоний Родоски бебриките са споменавани и от още няколко антични автора, които потвърждават местоположението и характеристиките на тази етнополитическа организация като тракийска.

Страбон (64 г.пр.Хр.–21 г.сл.Хр.) казва, че от  мизите (в Европа – К.П.) произхождат мизите, които по негово време живеят между лидите, фригите и трояните; а самите фриги са бриги, тракийски етнос, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините, витините и тините.. и мариандините. (Strab. 7, 3, 2). Пак Страбон коментира, че земите около Кизик до Практиос са били заселени от фриги, а тези около Абидос от траки; а преди тези два народа, от бебрики и дриопи; а земята след тях била заселена от трери, които също са траки... (Strab. 13, 1, 8). Географът изрежда етносите по южния бряг на Пропонтида: фриги, траки, бебрики, дриопи, трери, като накрая пояснява, че те също са траки, което ще рече че и предходните етноси са тракийски.

Впрочем, самият Страбон говори за трудността да се очертаят границите между битините/витините, фригите, мизите, долионите около Кизик, мигдоните и трояните и заключава, че всички тези етноси са тракийски, защото траките обитават отсрещната страна и защото хората от двете страни не се различават много помежду си (Strab. 12, 4, 4).

Аполодор (ок. 180–109 г.пр.Хр.) в Митологическа библиотека, накратко препредава Аполоний като преразказва как аргонавтите… от Мизия пристигнали в земите на бебриките, управлявани от Амикос, син на Посейдон и битинската/витинската нимфа...... (Apollod. 1, 9, 18-20).

И така, бебрики е назоваване на население, което, най-вероятно, е част от траките битини/витини, в източния край на южното крайбрежие на Мраморно море, разположено на южния/югозападния бряг на Битинския полуостров; тези траки – бебриките – се оглавяват от цар с името Амикос. Те са представени със свои обреди, които, обаче, са свързани с контрола на мореплаването в техните води и опазването на бреговете им от чужденци. Тези води и брегове представляват южната част на стратегическия проток Боспор/Босфор. Това несъмнено сочи, по това крайбрежие на Мала Азия, наличие на тракийско царство на бебриките, което държи властта за преминаването през Протока, за времето от края на ІІ/началото на І хил.пр.Хр. до VІІІ/VІІ в.пр.Хр.

                                               Калин Порожанов

 

Литература:

Габелко 2005: Габелко, О. Л. История Вифинского царства. Санкт-Петербург, 525-526.

Попова 2013: Попова, Р. Thraco-Bithynica: извори и историография. Проблеми на изследването. – In: Тракийската култура – неделима част от европейската цивилизация. Сборник, посветен на 80-годишнината от рождението на проф. Александър Фол. Враца, 73-79.

Спиридонов 1993: Спиридонов, Т. Бебрики. – In: Кратка енциклопедия Тракийска древност. София, 34.

Ruge 1897: Ruge, W. Bebrykes. – In: Real-Encyclopädie der Classischen Altertumswissenschaft. Stuttgart, 3, 180-181.

Vassileva 1995: Vassileva, M. Thracian-Phrygian cultural zone: The Daskyleion evidence. – Orpheus, 5: 31.