начало arrow език и надписи arrow Топоними arrow Тракийската топонимия
Тракийската топонимия PDF Печат Е-мейл

Сред тракийския езиков материал, с който разполагаме, основна част представлява ономастиката (лични, божески, племенни и географски имена), докато нарицателните – глосите – са само няколко десетки, запазени у различни антични автори. Двете най-многобройни ономастични категории са антропонимията (личните имена) и топонимията (географските имена).  

Тракийската топонимия фактически е тази, която очертава границите на тракийското езиково пространство. Тя е разпространена в цялата източна част на Балканския полуостров – от Карпатите до Егейско море и от Черно море до басейните на Морава и Вардар, както и в северозападна Мала Азия. Известна ни е от два вида източници – античната литература и старогръцките и латинските епиграфски паметници.

 

Литературни извори

Те започват от Омир и стигат до края на Античността, а в отделни случаи имаме споменавания и от византийската епоха. Това са повече от сто автори, сред най-известните от които са Омир, Хезиод, Алкей, Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Хекатей, Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Аристотел, Демостен, Аполоний Родоски, Полибий, Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари, Тацит, Вергилий, Овидий, Павзаний, Клавдий Птолемей, Амиан Марцелин, Йорданес, Прокопий (за конкретните топоними в тяхната хронологическа последователност виж Janakiewa 1984; Янакиева 2016).

В най-ранния литературен източник – Омировите поеми – се срещат сравнително малък брой тракийски географски названия, разположени главно по егейския бряг на Тракия и няколко селища и реки в северозападна Мала Азия. След началото на Гръцката колонизация, с увеличаването на контактите между елини и траки, гръцките историци и географи научават все повече за вътрешността на страната и предават в съчиненията си и много географски названия – имената на големите тракийски реки Istros, Hebros, Strymon, Nestos, Agrianes, на притоците на Истрос  Oiscos, Athrys, Noes, Artanes, Brongos, планините Haimos, Rhodope, Pangaios, Scombros,   езерата Bolbe и Prasias и названия на десетки селища.

През римската епоха във връзка с урбанизацията и строителството на пътища сведенията за тракийските селищни имена се увеличават още повече. Най-много са те у Птолемей (над 100) и в римските пътеводители (също над 100), като сега още повече се увеличават названията от вътрешността на страната и от областите отвъд Дунав. Последният късноантичен автор, който съобщава голям брой тракийски селищни имена, е Прокопий.

 

Надписи

Може да се приеме като хипотеза, че две жителски имена, които се срещат в микенските таблички с линеарно писмо Б от Пилос, са производни от тракийски селищни имена. В такъв случай това биха били най-рано засвидетелстваните тракийски топоними. Многобройни селищни имена се съдържат в старогръцките и латинските надписи от цялата тракийска територия. В посветителни надписи на различни божества се споменават родните места на посветителите, а в надгробните надписи – на  починалите и техните роднини. Редица богове носят локални епитети, производни от името на селището, в което са почитани, и благодарение на тях всъщност научаваме самите селищни названия.

 

Хронологични пластове

Най-старият пласт тракийска ономастика е топонимията, образувана със суфиксите -ss- и -nth-. Известни са около 40 такива речни, планински и селищни имена от Тракия. Тези два словообразувателни модела са характерни за най-древната индоевропейска топонимия на целия Балкански полуостров и Мала Азия. Към тях принадлежи и значителен пласт субстратна апелативна лексика в старогръцки език, както и някои от известните ни тракийски глоси – bolinthos и bonassos. Същевременно около 70 топонима и повече от 10 първи или втори съставни части на двуосновни имена имат лексикални съответствия в топонимията на южната и западната част на Балканския полуостров и в Мала Азия. Някои от тях са образувани със суфиксите -ss- и -nth-. Целият този пласт в южната част на полуострова може да бъде датиран преди идването на гърците, т.е. преди началото на II хилядолетие пр.н.е. Редица признаци на родство между тракийския език и предгръцкия субстрат (наричан също пелазгийски), както и липсата на друга индоевропейска ономастика в Тракия, дават основание началният момент на поява на тази най-ранна тракийска топонимия да се датира също в IV-III хилядолетие пр.н.е.

Към следващ хронологичен пласт може да бъде отнесена появата на двуосновните селищни имена с втора съставна част -bria. В. Бешевлиев въз основа на анализа на първите им съставки предполага принадлежността на два от топонимите – Mesambria и Selymbria – към най-стария пласт тракийска топонимия, другите обаче причислява към два по-късни пласта. Не е възможно да се датира появата на всяко едно име. Като цяло обаче въз основа на данни от различно естество – сведението за Poltymbria като по-старо име на Енос (име, което се среща още в Илиада), митологични и археологически данни – появата на този тип имена може да бъде отнесена към втората половина на II хил.пр.н.е. Те са най-ранните измежду тракийските двуосновни селищни имена.

Начална дата за появата на типа от десетина имена с втора съставка -diza е средата на I хил.пр.н.е., от когато датират сведенията за две селища у Херодот и Хеланик. За друг тип двуосновни имена – тези с втора съставна част -dava/-deva – данните на античните автори и историята на сведенията им (Liv. 44. 26. 7 за 169/168 г. пр.н.е. за Desudaba и Iord. Rom. 221 за Pulpudeva) сочат поява в последната четвърт на I хил.пр.н.е. Те получават голямо разпространение – около 45-50 имена – през следващите векове.

Само за римската епоха, предимно в надписи и по-малко в литературни източници, са засвидетелствани селищните названия с втора съставка -para (голяма група от около 40 имена), както и по-малобройните (по 5 до 10 названия) групи с втори съставни части -cella, -storon и -dina.

Двуосновните селищни имена с втори съставни части -bria, -diza, -dava/-deva, -cella, -storon и -dina се използват като аргумент в дискусията за и против разделянето на тракийското езиково пространство на два езика – (същински) тракийски и т.нар. дако-мизийски.

 

Субстратни имена от тракийски произход

Съвременната топонимия на Балканския полуостров напълно потвърждава старото правило на ономастиката, че от всички местни имена най-устойчиви са речните и особено – имената на по-големите реки. Не само в България, а и в съседните страни, в райони, в които в древността се е говорил тракийски език, и до днес много реки носят тракийските си названия, напр. Струма, Места, Искър, Осъм, Тимок, Янтра, Стряма, Тунджа, Олт, Муреш, Нишава, Ергене и др. По-малко са запазените имена на селища (Пловдив, Несебър, Виза), а единици – имената на планини (Родопа, Карпати), но за последните е малък самият брой засвидетелствани от Античността тракийски имена.

 

Значение на тракийската топонимия 

Наред с всички други остатъци от тракийския език топонимията е важен източник за установяване на езиковите му характеристики – фонетични, морфологични (макар и много ограничено), словообразувателни и лексикални. Особено голямо е значението на топонимията за проследяването на историята на езика (доколкото това е възможно) и свързаната с нея история на тракийския етнос. Както беше посочено по-горе, най-старият пласт тракийска топонимия представлява най-стария пласт индоевропейска топонимия в Тракия и заедно с родствения му пласт предгръцка топонимия в южната част на Балканите свидетелства за настаняването на индоевропейските племена на целия полуостров най-късно в IV-III хилядолетие пр.н.е. Заедно с това той показва и общи лексикални и словообразувателни елементи с топонимията (езиците) в Мала Азия, особено в западната ѝ част.

В следващите хилядолетия тези общи елементи постепенно намаляват, което личи добре в разпространението на двуосновните тракийски селищни имена, чиито втори съставни части вече се срещат само в тракийското езиково пространство. Този факт вероятно може да се тълкува като все по-голямо раздалечаване между тракийския и другите езици.

Не по-малко е значението на топонимията за изследването на финалния етап от съществуването на тракийския език. Тракийската топонимия се запазва до края на Античността, като в сравнение с нея гръцките и латинските имена на селища са малък процент, а при речните този брой е нищожен. Тези факти, които се подкрепят и от други данни, показват, че въпреки употребата на старогръцки и латински в администрацията на Римската империя и като писмени езици в областта на културата, тракийският е останал говоримият език за огромната част от местното население. Възприемането на значителен процент топоними, особено речни имена, от новодошлите славяни говори за продължителен езиков контакт между двата етноса.

Светлана Янакиева

Литература:

Георгиев, В. 1977: Траките и техният език. София.

Дечев, Д. 1952: Характеристика на тракийския език. София.

Дуриданов, И. 1976: Езикът на траките. София.

 

Янакиева, С. 2009: Тракийската хидронимия. София.

 

Янакиева, С. 2016: Тракийската топонимия до края на I хил.пр.Хр. – Thracia 21, 307-329.

Beševliev, V. 1972: Zur Chronologie der thrakischen Siedlungsnamen. – In: Actes du IIe congrès international d’ études sud-est européennes. Athènes, 277-286.

Detschew, D. 1957: Die thrakischen Sprachreste. Wien.

Duridanov, I. 1984: Thrakische Eigennamen in den Linear A- und B-Texten. – In: Contributions au IVe congrès international de thracologie. Sofia, 110-117.

Duridanov, I. 1985: Thrakische Eigennamen in den mykenischen Texten. – Linguistique Balkanique 28/1, 5-12.

Janakieva, S. 2014: Thrakisch und DakischSprachen oder Dialekte? – Orpheus 21, 21-38

Janakiewa, S. 1984: Zur Chronologie der thrakischen Siedlungsnamen mit zweitem Wortbestandteil -bria. –  In: III internationaler thrakologischer Kongress (Wien), Bd. I, 250-253.

Poghirc, C. 1976: Thrace et daco-mésien: langues ou dialectes? –  In: Thraco-Dacica. Bucureşti, 335-347.

Russu, I. 1969: Die Sprache der Thrako-Daker. Bucureºti.

Van Soesbergen, P. 1979: Thracian personal, ethnic and topographic names in Linear A and B. – Kadmos 18/ 1, 26-39.

Velkova, Ž. 1986: The Thracian Glosses. Contribution to the Study of the Thracian Vocabulary. Amsterdam.