начало arrow религиозност arrow Тракия и траките в митологията arrow Филис / Филида
Филис / Филида PDF Печат Е-мейл

Phyllis, Phyllida, Phillida, Φυλλίς, Φυλλίδα

вж. Филис в Селища, градове, резиденции; 

вж. Филис в Хидроними 

 

Тракийска принцеса, дъщеря на тракийски цар – според коментара на Сервий към Вергилиевата Еклога (Serv. ad Ecl. 5. 10) – по име Ситон, който е епоним на племето ситони; а според Аполодор (Apollod. 4. 6. 16) – на царя на бизалтите.

Овидий (Ov. Rem. 605; Her. 2) я нарича Ситонида (Sithonis), което се интерпретира като бащино име, а не като индикация за принадлежност към племето на ситоните, но събитията са поставени в Бизалтия. В Героини (Ov. Her. 2. 1) поетът я характеризира като Родопейа:

Hospita, Demophoon, tua te Rhodopeia Phyllis
ultra promissum tempus abesse queror
.

В една епиграма Антипатер от Тесалоника (Anth. Gr. 7. 7. 705) казва:

Амфиполис, гробница на едонската Филис, който мият Стримон и великият Хелеспонт, всичко останало от теб са руините на храма на Брауронската Артемида и оспорваната вода на твоята река. Виждаме го него, за когото Егеидите (т.е. атиняните) се бориха толкова дълго, лежейки като откъсната от скъпоценен пурпур дрипа на единия  бряг

Пак във втората поема от Героини Овидий (Ov. Her. 2) ѝ приписва Ликург за баща.

Втората реч на Есхин За фалшивото посолство (Aeschin. 2. 31)  и схолиите към нея (Schol. ad Aeschin. 2. 31) назовават баща ѝ Филандер, Киасос или Телос.

В своите поеми, обединени в Легенда за добрите жени, към 1385 г. Джефри Чосър, който следва Овидий, прави Филис дъщеря на Ликург (Amy 1965: ст. 2425), което повтаря и Джон Гауър, привършващ същата година своята дълга поема Confessio Amantis (Gower 1980: 4, 738).

Според Аполодор (Apollod. 4. 6.16) Филис станала жена на Демофон, син на Тезей от Федра, един от войните, които влезли в Троя с Троянския кон. Това се случило, когато героят се връщал от войната и спрял в Тракия в земите на бизалтите.

Тъжната история е разказана в детайли от Овидий във втората поема на Героини (Ov. Her. 2; вж. Ars 2. 353; Tr. 2. 437), елегическа поема под формата на писмо от Филис до нейния съпруг Демофон. От нея става ясно, че Демофон попаднал в Тракия, защото буря разбила неговата флота и Филис му помогнала да бъде възстановена, предоставяйки му пристан и подслон, а и своята любов. Но още на следващия ден след сватбата младоженецът трябвало да поеме към дома, за да помогне на своя баща, обещавайки, че ще се върне колкото е възможно по-скоро, за да вземе Филис със себе си. Тя му дала сандъче и му казала, че съдържа тайнство на Рея и да не го отваря, докато не загуби всякаква надежда да се върне при нея в Тракия (Serv. ad  Ecl. 5. 10). Но Демофон забравил за съпругата си и се заселил на Кипър. А Филис всеки ден отивала до морския бряг в напразна надежда, че ще види платната на кораба му. Някои казват, че ходила до брега девет пъти в деня, в който той ѝ обещал да се върне, от което мястото било наречено Еннеа Ходой (Девет пътя).

Според  Аполодор (Apollod. 5. 6. 16),  когато Демофон потеглил към дома след много клетви, че ще се завърне скоро, Филис го придружила чак до местността Девет пътя. Накрая умряла от скръб или се обесила (Hygin. Fab. 59; 243). Там, където я погребали, близките ѝ ѝ построили гробница и пораснало бадемово дърво, на което листата растели сухи и не цъфтяло. На нейно име листа на гръцки били наречени фила/φύλλα (Serv. ad Ecl. 5. 10; Hygin. Fab. 59). Един ден Демофон отворил сандъчето от любопитство, но онова, което видял, било толкова ужасяващо, че той скочил на коня си и препуснал в див бяг, докато паднал на собствения си меч и умрял (Apollod. 4. 6. 16-17; Ov. Her. 2).

Според друга версия (Serv. ad  Ecl. 5. 10) Демофон се върнал в Тракия, но Филис вече била мъртва, обесвайки се, и се била превърнала в бадемово дърво. Когато Демофон го прегърнал, то започнало да се разлистя и цъфти. Има различни версии и относно дървото, в което Филис се превърнала, защото лешникът дълго бил наричан nux Phyllidos.

В поемата Шах на любовта (на каталонски Scachs d'amor, ст. 680), съставена от Франси де Кастелви, абат Бернат Фенолар и Нарцис де Виньолес и публикувана във Валенсия (Испания) през 1474/5 г., метаморфозата на тракийската принцеса в бадемово дърво се асоциира с двата вида бадеми, които ражда бадемовото дърво: някои сладки, други – горчиви, и това означава, че любовта съдържа и радост, и болка(Westerveld 1991)

Античната традиция не е единодушна по отношение на смъртта на Демофон в Кипър. Според трагедията Хераклиди на Еврипид той станал цар на Атина, наследявайки властта от баща си.

В историята, разказана от Лукиан (Luc. Salt. 40), Филис станала съпруга не на Демофон, а на неговия брат Акамант, което повтарят Цецес в коментара си към Ликофрон (Tzetz. 495) и схолиастът към Втората реч За фалшивото пратеничество на Есхин (Schol. ad Aeschin. 2. 31).

Есхин споменава като доказателство за първоначалното придобиване на местността Девет пътя от атиняните мита, че един от синовете на Тезей, Акамант, получил тази местност и региона около нея като зестра от своята жена. Той подчертава, че това не е легенда, а реалност от неговото настояще, което внушава хипотезата за евентуален династичен брак, скрепил договореностите между атиняни и местните тракийски предводители на антиатинската съпротива заради основаването на Амфиполис, недалеч от местността Деветте пътя.

Схолионът към същата реч на Есхин споменава още, че Демофон имал от Филис двама сина – Амфиполис и Акамант.

Колутус от Ликополис, чиято поетична дейност процъфтявала в края на 5 и началото на 6 в., прави ясни алюзии с историята на Филис в своята единствено достигнала до нас поема Отвличането на Елена (Colluth. 202), имитираща Омир и Нонос. В поемата се разказва историята на Парис и Елена от сватбата на Пелей и Тетида до пристигането на Елена в Троя. В своя път от планината Ида през Хелеспонта, покрай Исмарското езеро и тракийския Пангей, Парис съзира гроба на Филис, която обичала своя съпруг, и деветте кръга на нейния път, по който бродела и плачела, очаквайки завръщането на съпруга си Демофон от Атина. 

Ваня Лозанова-Станчева

Литература:

Amy, E. F. (Ed.) 1965: The Text of Chaucer's Legend of Good Women. New York.

Dilts, M. R. (Ed.) 1992: Scholia in Aeschinem. Stuttgart – Leipzig.

Dindorf, G. (Ed.) 1852: Scholia Graeca in Aeschinem et Isocratem. Oxoni.

Gower, J. 1980: Confessio Amantis. Ed. by Russell A. Peck. Toronto, Buffalo, London.

McKinley, K. L. 2011: Gower and Chaucer: Reading of Ovid in late medieval England. – In: Clark, J. G., Coulson, Fr. T., McKinley, K. L. Ovid in the Middle Ages. Cambridge, 197-230

Stadtmiiller, H. (Ed.) 1906: Anthologia Graeca. Vol. 2. Leipzig.

Paton, W. R. 1917: The Greek Anthology. With an English Translation by W. R. Paton. Vol. 2. London.

Westerveld, G. (Ed.) 1991: The Poem Scachs d’amor (1475). First Text of Modern Chess. Alkmaar.