начало arrow държавност arrow Държавност: тракийските царства arrow Бизантион
Бизантион PDF Печат Е-мейл
Бизантион (Bàz£ntion, Buz£ntion, Byzantion, Byzantium)

Тракийско селище (дн. гр. Истанбул), върху което е основана през 660/659 г. пр. Хр. мегарска колония, преименувана на Константинопол от Константин I Велики след преместването на столицата на Римската империя в Бизантион (Б.). Споменато е още от Херодот. Най-разпространената писмена традиция посочва като основател на града Бизас. Запазена е версия, която разказва, че основателка на града е Фидалейя, дъщерята на владетеля на района Барбизиос, който я подтикнал към това дело. Бизас станал цар на града, според тази версия, след като се оженил за Фидалейя. Това легендарно сведение е съхранило средиземноморска митологема за възкачването на престола чрез сватба с царската дъщеря, която се основа на приказки с този сюжет в балканския фолклор. Константинополската Пàтрия e оказала силно влияние върху съхраняването на легендата в устния фолклор на балканските народи. Всички сведения подчертават автохтонния произход на първия основател на града.

На север Б. граничи със Златния рог, а на  юг - с  Пропонтида. Още от ранни времена градът е с отлично пристанище. Стратегическото му положение на входа на Черно море допринася за развитието на оживена търговия. Б. контролира износа и вноса на зърнени храни, както и на други суровини и на роби от черноморските земи. Като мост между два континента Б. има голямо политическо значение. За да устоява на нападенията на многобройните съседни трак. племена, градът е укрепен с яки крепостни стени. Държавно-политическото му устройство е подобно на устройството на неговата метрополия Мегара. Отначало то е олигархическо. След кратковременно персийско присъствие през 478 г. пр. н. е. Б. е превзет от войските на спартанския регент Павзаний, но скоро след това влиза в ръководения от Атина Първи морски съюз и плаща годишен данък от 15 таланта (1 атически - ок. 26 kg скъпоценен метал), сума, която в някои периоди нараства. До 476 г. пр. н. е. в Б. се сменят няколко олигархически режима, докато Кимон (атински държавник ок. 510 - 450 г. пр. н. е.) успява да спечели града за Атина и да установи демокрация. Градът запазва и някои от своите държавни институции, характерни за мегарските колонии. Гражданите се делят на фили (племена) и на по-малки отделения, наречени стотни (хекатонстади). Епонимен (по името, на който се нарича годината) и най-висш магистрат е хиеромнемонът, който едновременно с това е и първожрец. В надписите от Б. се говори за градски съвет (буле) и народно събрание (демос), както и за колегия на стратезите. Среща се и типичният за мегарските колонии базилевс. Споменава се и комисия на петнадесетте, излъчвана от съвета. 

В Б. се почитат възприетите от неговата метрополия култове, но с течение на времето в пантеона му се забелязват и тракийски влияния.

През 411 г. пр. Хр. Б. отпада от Атинския морски съюз, а през 409 г. пр. Хр. е превзет от Алкивиад. През 403 г. пр. Хр. спартанският военачалник Клеарх установява в Б. такъв терористичен режим, че ефорите (надзорниците) в Спарта го осъждат на смърт, но той се спасява чрез бягство при претендента за персийския престол Кир Млади (брат на Артаксеркс ІІ - 404-359 г. пр. Хр.). През 390 г. пр. Хр. Б. е завладян отново от атинския пълководец Тразибул и влиза в състава на Втория Атински морски съюз. През 340/339 г. пр. Хр. градът е обсаждан безуспешно от Филип ІІ Македонски. През 220 г. пр. Хр. Б. воюва с о. Родос заради наложеното мито на всички кораби, които минават през Босфора. По време на войните, които Рим води срещу  на Филип V (200-197 г. пр. Хр.), Антиох ІІІ Сирийски и Персей, Б. е на страната на римляните и затова е обявен от тях за свободен и федериран град (civitas libera et foederata). По време на управлението на император Веспасиан Б. е анексиран от Рим, а при Септимий Север - наказан строго заради заставането на страната на претендента за римския престол Песцений Нигер (176 г.). Император Каракала полага грижи за възстановяването на града. През 268-270 г., по времето на император Клавдий ІІ Готски (337-361 г.), Б. е сериозно застрашаван от набезите на готите. През 330 г. Константин Велики премества столицата на империята в Б. и дава на града своето име. Издигнатата по времето на император Теодосий ІІ стена между Мраморно море и Златния рог - един от най-големите строежи през античността - е запазена почти напълно и досега. От християнските постройки най-известна е голямата дворцова църква Св. София.

 Христо Данов; Валерия Фол

 

Литература:

Dagron, G. 1984: Constantinople imaginaire. Presses Universitaires de France. Paris, p. 61-98 с извори, коментар и лит.

Fol, V. 2000: Byzas-Byzantion: une métaphore historico-culturelle. - In: Thracia 13. Studia in memoriam Velizari Velkov. Serdicae, 101-106.