начало arrow държавност arrow Етносите arrow Одриси
Одриси PDF Печат Е-мейл
'OdrÚsai, 'OdrÚshj, 'OdrÚs…thj, Odrysae, Odrusae

Наименованието Одрис, Одрюс, Одриос, Одрюйос се среща още в линейното писмо Б върху надписи от Кносос на о. Крит и от Тива (континентална Гърция) като топографско и етническо обозначение, но смисълът му засега не е изяснен. В края на VІ - началото на V в. пр. Хр. на политическата карта на древна Европа се появява и царството на одрисите.

От Херодот насетне названието им се отнася за траките, които обитават територията, простираща се по теченията на реките Тонзос (дн. р. Тунджа) и Хеброс (дн. р. Марица) до Егейско море.

Атинският историк Тукидид  съобщава, че царството им е най-голямото и най-мощното в Европа между Адриатическо и Черно море. За тях основно сведения има у Херодот [Hdt. 4, 89-93], Тукидид [Thuc. 2, 29; 2, 95-98], Ксенофонт [Xen. Anab. 7, 2, 32], Полибий [Polyb. 23, 8, 4], Страбон [Strabo. 7 fr. 48] и др. 

Литература:

Фол, Ал. 1972: Политическа история на траките от края на ІІ хил. до V в. пр. н. е. София

Порожанов, К. 1998: Общество и държавност у траките средата на ІІ - началото на І хил. пр. Хр. (в контекста на палеобалкано-западномалоазийската общност). (=Studia Thracica, 6), София: 18-20.

Янакиева, С. 2007: Лексикална идентичност между тракийски хидроними и етноними. - СпБАН, 4: 51-56, 53-54. 

Валерия Фол

 

Одрис се разчита като топографско (местно) и етносно име от ХV – ХІІ в.пр.Хр. в линеар Б от Кносос (о. Крит). Одрисите се споменават от Херодот (4, 92), по повод похода на персийския цар Дарий І срещу скитите, когато той минава през земите им. Тракийски етнос одриси, с епоним Одрис, е добре известен от антикварната литература.

Първоначалната територия, която заемат одрисите, се простира най-общо от завоя на р. Тонзос (Тунджа) при Кабиле (Ямбол) до долното течение на р. Хеброс (Марица). Там е ядрото на организираната от тях държава. Тя е материализация на по-старите държавностроителни тенденции и традициите от втората половина на ІІ хил.пр.Хр., когато е и времето на ранната Микенска Тракия.

Одриската държава е наричана от античните автори с термина базилея, което означава царство.

Това царство е раннокласово държавно обединение с ясно изразена двусъставна социална структура. Отношенията на господство и на подчинение се поляризират между групите на аристокрацията и на свободните общинници. Царете управляват еднолично и се обграждат със съвет от приближени, в който, според Тукидид, влизат т.нар. родовити люде и парадинасти, т.е. родовата по роднинство и служебна аристокрация. Ранната одриска държава (края на VІ – средата на ІV в.пр.Хр.) няма постоянна столица, а владетелите всяка година извършват ритуална царска обиколка чрез своите резиденции, поради необходимостта да налагат със сила своята власт върху постоянно изменящата се територия на страната и да пресичат опитите за сепаратизъм.

Царете секат монети, които се използват на пазара, но преди всичко се натрупват под формата на съкровища. В много активна циркулация са елинските монети (на елинските крайбрежни полиси), дарейките (златни персийски монети) и кизикените (монети от електрон на малоазийския мраморноморски полис Кизик). Върху основните средства за производство най-вероятно съществуват следните форми на собственост: общинна, царска, храмова, частна. Общинната е преобладаваща; царската е водеща и определя облика на обществото; храмовата е не особено разпространена; частната вероятно се разпростира най-вече върху стадата животни, поради което нейната роля  е важна, но не е особено значима.

Войската на Одриската базилея се състои от конница и пехота. Селяните-общинници, обикновено са пелтасти, тоест леки пехотинци, които са въоръжени с щитове, копия и къси мечове. Основната ударна сила е тежката конница. Тя се формира от аристокрацията и е въоръжена много добре с копия, мечове, ризници, шлемове, наколенници.

Първият период от писаната история на държавата на одрисите се свързва с името на Терес, който според Тукидид (2, 29, 1-3), не е първият владетел въобще, а първият мощен цар на одрисите, което ще рече, че и преди него съществуват династи, като например – царя на траките Олор, чиято дъщеря Хегисипила става жена на тирана на Херсонес Милтиад Младия във времето 516-514 г.пр.Хр. (Hdt. 6,39-41|.

Терес І господства към края на VІ/началото на V в.пр.Хр. до към средата на V в.пр.н.е. След него на престола се изреждат синовете му Спарадок (448–444 г.пр.Хр.) и Ситалк (444–424 г.пр.Хр.), при когото Одриското царство властва по крайбрежията на Егейско, Мраморно и Черно море; то е виждано като най-голямото в Европа: от Абдера, при устието на р. Нестос (Места) на Егейско море, до р. Истрос (Дунав), на Черно море, както казват Тукидид (2, 97, 1-2) и Диодор (12, 50-51).

Следва синът на Спарадок Севт І (424–405/404 г.пр.Хр.), който далновидно концентрира външнополитическата ориентация на държавата в посока югоизток, с цел овладяване на стратегическия Тракийски херсонес.

Медок/Амадок І (405/404–387/386 г.пр.Хр.) и Хебризелм (387/386–383/382 г.пр.Хр.) са подир Севт І като продължават неговата външнополитическа линия.

Сетне на престола сяда Котис І (383/382–360/359 г.пр.Хр.), при когото царството се простира в огромните границите от времето на Ситалк, като добавя към тях и завладения стратегически Тракийски херсонес.

След смъртта на Котис І (убит през 359 г. от агенти на Атина), в Одриското царство се развиват бурни центробежни процеси. Могъщата повече от столетие базилея се разпада на три части. Това е логична последица на политическата криза, която разтърсва държавата и се съпровожда със сепаратизъм и децентрализация. Синът му Керсеблепт (359–341 г.пр.Хр.) не успява да задържи извоюваните позиции на баща си и остава да властва само в зоната на изток от р. Хеброс (Марица). Между р. Хеброс и р. Нестос управляват одриските династи, които не са царе, Аматок/Амадок (ІІ) (359–351 г.пр.Хр.) и Терес (ІІ?) (351–341 г.пр.Хр.). Между р. Нестос и р. СтримонБерисад (359–357 г.пр.Хр.), а от 356 до 341 г.пр.н.е. – синовете му начело с Кетрипорис.

След редица акции царят на Македония Филип ІІ (359–336 г.пр.Хр) побеждава отделните одриски владетели, пленява и взима като заложник син на Керсеблепт и към 342/341 г.пр.Хр. окончателно го сломява.

Независимо от това Одриската базилея продължава да съществува, но тежестта на нейния политически център отстъпва от властванията, които има над крайбрежията на Егейско и Мраморно море и остава да влияе предимно над крайбрежието на Черно море.

Така, от 340/331 г.пр.Хр. до края на ІV в.пр.Хр. над одрисите царува Севт ІІІ. Назованият по неговото име, модерен за времето си, силно укрепен град с царска цитадела и занаятчийски квартал Севтополис (днес на дъното на язовир Копринка), край гр. Казанлък, е блестящата и уникална столицата на Одриското царство.

Данните за следващите векове са доста оскъдни и говорят за прояви на отделни династични домове, сравнително ограничени във времето.

Надпис от Месамбрия от края на ІV/началото на ІІІ в.пр.Хр. (IGBulg. I, 307) свидетелства за одриско династическо семейство, представено от парадинасти или субпарадинасти, спрямо одриския царски двор. В него се изреждат имената на владетелите Мопсиестас, Тарутинас, Медистас, Котис, Садалас.

През ІІІ в.пр.Хр., по монети, в района на Енос, се локализира династът Скосток (278/277–250 г.пр.Хр.), наричан тиран на Енос.

Отново през ІІІ в.пр.Хр., по монети, от завоя на река Тунджа и Бургаския залив до Хиерон орос на юг/югоизток, се локализират владенията на династа Адей (270/260–245/240 г.пр.Хр.), разположени западно, югозападно и южно от Келтското царство.

През ІІІ в.пр.Хр. между 277 и 213 г.пр.Хр. около Бизантион в  Тракия се разполага Келтското царство. Макар, че съществува малко повече от половин столетие, то се вписва в процесите на епохата, свързани с децентрализация и с опитите си за налагане над елински полиси и вземане на данъци от тях, какъвто е случаят с Бизантион (Polyb. 4, 46), както и за осигуряване на сигурност на пътуващите в Понта търговци (Polyb. 8, 25), подобно на одриския цар Котис І от средата на ІV в.пр.Хр..

В средата на ІІІ в.пр.Хр., в района на Бургаския залив, се появява цар Котис (ІІ?) със син Рескупорис, с хронология 250–225 г.пр.Хр. (IGBulg. I, № 389), който Котис може да е наследник на Садалас от Месамбрийския надпис, като очевидно хронологически наследява и Адей и Скосток, при което не е изключено властта му на юг да достига крайбрежието на Хиерон орос и Енос.

През първата половина на ІІ в.пр.Хр., между 171 и 167 г.пр.Хр. се появява одриски цар Котис (ІІІ?) син на Севт (ІV?), който има син Битюс, за когото не се знае със сигурност дали е царувал. Не е изключено този Котис (ІІІ?), син на Севт (ІV?), да е наследник – внук на Рескупорис, син на Котис (ІІ?) от IGBulg. I, № 389.

Около средата на ІІ в.пр.Хр., с името Терес (ІІІ?) е известен владетел в Югоизточна Тракия, недалеко от Бизантион (Liv.Tit. 45, 42), който е женен за дъщеря на македонския цар Филип V (Diod. 32, fr. 15, 5) и несъмнено е цар щом през 148 г.пр.Хр. дарява Андриск с царска диадема.

Около и след средата на ІІ в.пр.Хр. в Югоизточна Тракия, около Пропонтида, са регистрирани имената на владетелите Диегилис и синът му Зибелмий. Според Диодор Диегилис е цар на траките (Diod. 33, fr. 14-15), а според Страбон той е цар на кените, който напада гръцките градове по Пропонтида и опожарява Лизимахия (Strab. 13, 4, 2).

 

В края на ІІ и началото на І в.пр.Хр., чрез надпис (Robert J. et L., 1972, N 284, p. 423-424) от Бизанте (дн. Текир даг) и по монети тук е регистриран владетелят Мостис (ок.125–86 г.пр.Хр.), със собствена ера на летоброенето. Неговият най-висш сановник (вероятно началник на монетния му двор) неслучайно се нарича Садалас.

Началото на т.нар. Одриско-астейска или само Одриска династия, се приема, че е от около 100 г. пр.Хр., от която година е известен Котис І (ІV?), който е съюзник на римляните срещу Митридат.

Наследилият го Садалас І (ок. 87/86 – ок. 75 г.пр.Хр.) е син на Котис І (ІV?).

През І в.пр.Хр. е известен един друг Котис ІІ (V?) – цар на одрисите, (57–48 г.пр.Хр.).

Той е наследен от сина си - царя на траките Садалас ІІ (48–42 г.пр.Хр.).

Котис ІІІ (VІ?), син на Садалас (ІІ) и Полемократия е одриски цар, който управлява през втората половина на І в.пр.Хр., починал преди 16 г.пр.Хр.

Раскупорис/Рескупорис ІІІ, син на Котис ІІІ  и на дъщеря на сапейския владетел Котис (ІІ), е убит около 11 г.пр.Хр. от жреца Вологез. Тук се преплитат двете династии: одриско-астейската и одриско-сапейската. Така, макар Раскупорис/Рескупорис ІІІ да е от одриско-астейската династия, той е ІІІ, защото преди него е чичо му Раскупорис/Рескупорис ІІ, който е втори, но от одриско-сапейската династия. Така, чрез сливане на двете династии, приключва самостоятелността на одриско-астейската.

 

Началото на  последната т.нар. Сапейска или Сапейско-одриска династия се поставя преди 48 г.пр.Хр. от друг един Котис (І), който има синове Раскупорис/Рескупорис (І) и Раскос.

През 40-те г. на І в.пр.Хр. Раскупорис/Рескупорис (І) се проявява като съюзник на Помпей срещу Цезар през 48 г.пр.Хр., а през 42 г.пр.Хр., при Филипи, като съюзник на Брут и Касий, за разлика от брат си Раскос, който се проявява като съюзник на Антоний и Октавиан.

Между 42 и 31 г.пр.Хр. е Котис ІІ, син на Раскупорис/Рескупорис (І). Негови синове са Ройметалкас/Реметалкас (І) и Раскупорис/Рескупорис (ІІ).

Ройметалкас/Реметалкас (І) умира ок. 14 г.сл.Хр.

Раскупорис/Рескупорис (ІІ), който като чичо е настойник на децата на убития от него през 19 г.сл.Хр. син на Ройметалкас/Реметалкас (І) - Котис ІІІ,  тракийски цар, но и самият той е убит от римляните.

Дъщеря на сапейско-одриския цар Котис ІІ има брак с одриския (одриско-астейски) владетел Котис ІІІ, от който се ражда (последният?) одриски (одриско-астейски) владетел на име Раскупорис/Рескупорис (ІІІ), който е убит около 11 г.пр.Хр. от жреца Вологез.

Ройметалкас/Реметалкас (ІІ), който е цар от 19 г.сл.Хр., е син на чичото-убиец Раскупорис/Рескупорис (ІІ).

Ройметалкас/Реметалкас (ІІІ), синът на убития от чичо си Котис ІІІ, получава образование заедно с римския император Гай Цезар Август Германикус, известен с прозвището Калигула (37–41 г.). Той е последен тракийски владетел от сапейската/сапейско-одриска династия, който е цар след 19 г.сл.Хр. до 45 г., когато е убит. През 45 г. Тракийското царство престава да съществува и е анексирано към Римската империя от император Клавдий (41–54 г.), чрез създаването на нова римска провинция, неслучайно наречена Тракия.


 Литература:

Михайлов 1972: Михайлов Г. Траките. София, 1972.

Петков 2011: Петков Пл. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европейския Югоизток между 230/229 г.пр.Хр. – 45/46 г.сл.Хр. Издателство ФАБЕР. София, 2011.

Попов 1999: Попов Д. Тракология. ЛиК. София, 1999.

Порожанов 1992: Порожанов K. Одриси. – В: Кратка енциклопедия Тракийска древност. Издателство „Аргес”. София, 1992, 200-201.

Порожанов 1998: Порожанов K.  Общество и държавност у траките средата на ІІ – началото на І хил. пр. Хр. (в контекста на палеобалкано-западномалоазийската общност). Рал-Колобър. София, 1998 (=Studia Thracica, 6).

Порожанов 2011: Порожанов K.  Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина, от края на VІ век до 41 г.пр.Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски”. Благоевград, 2011 (=Studia Thracica, 14).

Фол 1972: Фол, Ал. Политическа история на траките. Края на второто хилядолетие до края на пети век преди новата ера. Наука и изкуство.София, 1972.

Фол 1975: Фол, Ал. Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха. Наука и изкуство.София 1975

Фол, Спиридонов 1983: Фол, Ал., Т. Спиридонов. Историческа география на тракийските племена до ІІІ в.пр.н.е .Атлас. Издателство на Българската академия на науките.София, 1983. 1.1, 47-48; 1.2, 77.

Юрукова 1992: Юрукова, Й. Монетите на тракийските племена и владетели. Том І, Издателство „Петър Берон”. София, 1992.

Callatay 1991: Callatay, F. Le roi thrace Mostis et une surfrappe d’un Alexandre Tardif de Mesmbria (Planche II). – Ruvue Belge de Numismatique et de Sigiligraphie, CXXXVII, 1991, 37-45.

Detschew 19762: Detschew, D. Die Thrakischen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 336-338.

Robert, J. et L. 1972: Robert, J. et L. Bulletin Epigraphique. – Revue des Etudes Grecques, tome LXXXV, Nos 406-408, Societe d’edition “Les belles lettres”. Paris, 1972, p. 423-424, N 284.

Soesbergen 1979: Soesbergen, P. G. van. Thracian Personal, Ethnic and Topographic Names in Linear A and B. – Kadmos, 18, 1979, 26-39. 

Калин Порожанов