начало arrow религиозност arrow Вяра и обредност arrow Ценностни изпитания
Ценностни изпитания PDF Печат Е-мейл
За да спечелят и да съхранят властта си, както и да дадат нужните гаранции и да докажат наличието на качества за степенното си усъвършенстване, тракийските царе трябва да преминат през редица ценностни изпитания (Ц. и.), да преодолеят всички препятствия, за да утвърдят своите достойнства и да регламентират положението си.

Тук е в сила постановката, че всяка победа носи основания за периодичното реактуализиране на техните възможности, мотивира насоките на управлението, пропагандира социалния им ранг и непобедимост, божествените им черти и едновременно с това възстановява реда и хармонията в природата и обществото - във вселената въобще, надвива хаоса и силите на смъртта и следователно е и така търсеният път към безсмъртието.

Цикличното обновяване на статута на династите най-общо се проследява в контекста на темата борба, в която се създават света и човека; борба - извор на необходимостта от подмяната на бъркотията с тържеството на равновесието в космоса, на вечното умиране и на новото раждане в по-висше състояние. В писмените извори това проличава добре чрез един текст на Конон за тракийския владетел Ситон. Понеже мнозина ухажвали дъщеря му, девойката и царството били определени, като награда за този, който победи царя в борба [FHG 1, 190].

asklepiosthrhors_472За местната среда Ц. и. се разкриват с подробности от обичайната за аристократите привилегия - лов (двубой). Тази всекидневна практика е вкоренена представа за благородническото съзнание. По отношение на върховния династ още Еврипид възкликва във Вакханки: Да, царят е ловец! [Eurip. Bakchen<!--[if !supportAnnotations]-->[RP2]<!--[endif]--> . 1189-1192]. Но и Резос е описан по същия начин в известието на Филострат, защото отглежда коне, въоръжен бил и се занимавал с лов [Philostr. 3, 16-17]. Впоследствие  най-красноречиви са оброчните плочки на Тракийския конник, където той най-често е ловец. 

Царският лов има широко разпространение и голям религиозно-идеологически диапазон на внушенията. В тракийското изкуство могат да се посочат редица случаи за конкретна ловна схватка и за борба с някакво животно. Такива са две апликации от с. Луковит, Ловешко, в които конникът напада с копието си лъв. При единия случай оръжието на ездача е вдигнато нагоре, а при другия е наведено надолу. letnizakonnikmechka_354Борбата се вижда и върху апликация от с. Летница , Ловешко, където конникът поразява с копието си изправилата се срещу него мечка., а в краката на коня лежи убития преди това вълк. Ловът присъства и върху отделните части на колана от с. Ловец , Старозагорско. Около дървото на живота, обозначено чрез лотосов цвят, се виждат симетрично разположени двама конници, които преследват с копията си глиган, но и двама приклекнали воини, които стрелят по него с лъкове.

По изброените предмети – всичките от ІV в. пр. Хр., ездачите носят ризници, шлемове, наколенници, оръжие. Те са облечени по модата на аристокрацията и отговарят на същностната характеристика на тракийския цар. Естествено, битката трябва да протича между равностойни противници и тази е причината срещу него да се изправя или лъв, или мечка, или вълк, или глиган.

За разлика от елинското, човекът в местното тракийско изкуство често се поставя в ситуации на Ц. и. Ако се има предвид владетелят и неговата власт, идеята възхожда към космогоничния мит за победата на бога или на легендарния божествен херой над силите на злото и за възтържествуване на силите на доброто. Обикновено в изкуството сблъсъкът на противоположните стихии получава израз чрез изображенията на борба и на победа над животни или над фантастични същества, заключили изворите на плодородието, пресушили източниците на водите, заловили в плен жените, потопили всичко живо в студената неизвестност на тъмнината. И след като в тракийския свят царят се схваща като земно въплъщение на бога – самият той живо божество, на едно първо равнище сцените на борбата на човека с животното и на победата над него могат да се изтълкуват като триумф и апотеоз на владетеля. Победа, която ще въдвори ред и сигурност.

Според изображенията върху един от набузниците на златния шлем от Бъйчени (дн. Румъния), от ІV в. пр. Хр., борбата с лошото начало – със змея, вече е приключила, защото той е представен като свита на кълбо змия под трона на династа. От своя страна той седи на него в пълния блясък на величието си с ритон и фиала в ръце и с лък на облегалката, за да чества подвига си.

С орел и ритон в ръце заема престола и повелителят върху наколенника от Аджигьол (дн. Румъния) от ІV в. пр. Хр.Изглежда той също е надвил змея, поради представянето му по-горе като конник, въоръжен с лък и застиналата пред него змия.

Изображенията върху горните паметници преследват и определено социално-политическо внушение. На едно второ равнище борбата като Ц. и. за царя и изходът от двубоя с животното определят принадлежността на господството и съдбата на монарха, живота или края на неговото управление. Показателна в това отношение е историята с Олинт, брат на Резос. Той влиза доброволно в схватка с лъв, но не успява да го победи, не преминава нужното Ц. и. и не се домогва до властта. Неуспехът коства загубата на трона [FHG 1, 190 sq.]. Любопитна е и случката, разказана от Павзаний, по повод на Лизимах. Веднъж Александър ІІІ Велики го затваря в яда си в клетка заедно с един лъв, но след като го намира надвил звяра, започва да го цени високо като един от най-добрите македони [Pausan. 1, 9, 5-6].

По всяка вероятност борбата като Ц. и. се отразява и зооморфно в тракийското изкуство. Думата е най-вече за паралелните антропоморфни и зооморфни апликации от с. Луковит, където в две от композициите конник напада лъв, а в останалите две лъв захапва елен.  Смисловата равнозначност на сцените е напълно допустима като всяка една превежда другата на собствения си език и засвидетелства съществуването в тракийското изкуство през ІV в. пр. Хр. един двоен код за разкриването на религиозно-идеологически представи.

Изображенията на лъв, който напада елен или бик, са доста популярни и се срещат още върху апликация от Враца<!--[if !supportAnnotations]-->[RP9]<!--[endif]--> , върху апликацията от Летницаletnizaelenygrifon_472 върху две от каничките на съкровището от с. Рогозен, където жертвата върху едната е кошута, върху съд от съкровището от с. Борово , borovobowl_354където грифон напада сърна – всички паметници от ІV в. пр. Хр., а и върху някои други, като например апликацията от с. Долна Козница, Кюстенделско, от края на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр., където лъв се нахвърля върху сърна.

Сцената не е уникална и е популярна в изкуството на народите от древния Изток, на иранците <!--[if !supportAnnotations]-->[RP15]<!--[endif]--> от епохата на Ахеменидите, на скитите и на саките, на елините, а също и на траките. Най-напред тя се появява в Шумер и в предноазиатския регион служи за характеристика на чисто астрални явления. В течение на дългия си живот<!--[if !supportAnnotations]-->[RP16]<!--[endif]-->  борбата на лъва с бика или с елена получава и социално-политическа натовареност и заедно с вярата и надеждата в плодородието, които носи, служи за възвеличаване и прослава на царя – има и династическа натовареност.

При това, замяната на лъва с грифон, орел или друг местен хищник, а на елена или на бика от други тревопасни, е естествена в хода на годините и съобразно различните географски райони, тъй като застъпените варианти може би са взаимозаменяеми поради тъждеството си. Такива са изображенията върху дъната на две чаши от Аджигьол<!--[if !supportAnnotations]-->[F17]<!--[endif]-->  и на тези от Железни врата<!--[if !supportAnnotations]-->[RP18]<!--[endif]-->  (дн. Сърбия), където с някои варианти грифон напада глиган, а също върху дъното на една от чашите от съкровището от с. Рогозен, където най-вероятно вълк, захапва глиган, върху района  между селата Маломирово и Златиница, където два грифона разкъсват бик, като изделията пак са от ІV в. пр. Хр.  zlatinizariton_472

Появата на такива изображение в тракийското изкуство от V в. пр. Хр. нататък и особено през ІV в. пр. Хр., е в зависимост от потребностите на обществото от подобни композиции, които по примера на ахеменидския Иран да обосноват идеята за свещения и непобедим владетел и неговата мощ. В този смисъл ловът може да се разглежда като олицетворение на династа – герой<!--[if !supportAnnotations]-->[RP21]<!--[endif]--> , който на едно трето равнище демонстрира в схватката качествата си за преодоляване на Ц. и., за вечното съзиждане и за възраждане чрез унищожение. Двубоят и щастливият изход от него са гаранция за реактуализирането на господството му и за бъдещето на династията. Едновременно с това те са и убедителни основания и своеобразна форма на безсмъртие, увенчано със славата на извършените подвизи.

Фактически царят и лъвът са принципно идентични, защото те са върховните сюзерени в обществото и в животинския свят. Ето как звярът пристъпва дори сам върху златния нагръдник от Башова могила при с. Дуванли, Пловдивско, от V в. пр. Хр., за да го обозначи. bashovanagradnik_354 Тракийското разбиране на описаните сцени разкрива не толкова прякото им заимстване от съседните етно-културни общности, колкото процесът на реинтеграция на едно подтекстово съдържание с оглед на нуждите на аристокрацията. Възприемането им не е еклектизъм, а отговаря на собствените потребности.

Не бива да се забравя, че в местното изкуство лъвът е и животното, противопоставяно на династа. Той задължително трябва да се<!--[if !supportAnnotations]-->[RP24]<!--[endif]-->  убие (надвие), поради необходимостта да се устои <!--[if !supportAnnotations]-->[RP25]<!--[endif]--> престола, да се обновят и увеличат неговата сила, младост, възможности.

Сега идва ред на Херакъл, който върху различни паметници на торевтиката<!--[if !supportAnnotations]-->[F26]<!--[endif]-->  също е в схватка – най-често с (Немейския) лъв. Такива са две апликации от Панагюрище <!--[if !supportAnnotations]-->[RP27]<!--[endif]--> от втората половина на ІV в. пр. Хр., върху които прославеният елински герой е представен по каноните на елинската иконография. Същевременно отново от там и пак от това време е известна друга фалера, върху която образът му е различен.<!--[if !supportAnnotations]-->[RP28]<!--[endif]-->  Най-напред, в отличие от Елада, неговата фигура е облечена в дълъг хитон и, според характерната за Изтока схема, торсът е във фас, докато лицето и краката са в профил. Освен това Херакъл не се бори с животното – в случая глиган (Еримантския), а го води след себе си, в противоположност на елинските паметници, където той е винаги в двубой със своите противници. Композицията се усложнява от факта, че в неговата компания се включват още лъв-грифон и сирена – най-вероятно персонификация на Великата богиня-майка, която гарантира триумфа му в състоялата се битка.

Очевидно, тук не става дума за контаминация на местни с чисто елински образи – за следване на чужди образци, още повече, че за разлика от т. нар. класически стил, сюжетът или сюжетите в тракийското изкуство третират баланса между една или друга природна сила, както и равновесието между човека и божествата. Коренно различните светогледни системи предлагат и напълно несъответстващи идейни структури, което ще рече, че в разгледаните паметници не може да се говори за почит и за вяра в чисто елинския герой. Всичко показва, че изображенията му се преосмислят на местна почва и притежават значителна собствено тракийска натовареност.

Върху друга апликация от Стара Загора около борещия се срещу (Немейския) лъв Херакъл, се виждат два лъва (лъвове-грифони или крилати лъвове). Макар и от V в. пр. Хр., металното украшение разкрива, че семантичната връзка с предходните времена не се прекъсва. Тук героят пак е облечен и надделява над звяра, като го пробожда с нож – особено показателно за източната трактовка на сюжета, понеже в елинското изкуство той просто го удушава. Всъщност, в този канон попада апликацията<!--[if !supportAnnotations]-->[RP30]<!--[endif]-->  със сцена на борба между Херакъл и (Немейския) лъв от Долна Козница, Кюстендилско, от края на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр.

Ако не се изпуска предвид, че антропоморфните изображения в тракийското изкуство не толкова олицетворяват отделни божества или легендарни герои, колкото служат за прослава на царя, при случаите с Херакъл е явно, че като сътворят неговата фигура и специфичните му черти, местните майстори предлагат представите си за силата и могъществото на своите династи. Това е валидно и за паметниците, изпълнени в чисто елински стил. Готовата иконографска щампа е използвана като допълнителна мотивировка за всестранността и неприкосновеността на властта, получена по пътя на преодоляването на Ц. и. чрез борба и победа.

Интерпретацията съвпада с аналогичното тълкуване на представянията на Херакъл в изкуството на скитите. Там той е отъждествен с героя-родоначалник, а схватката с лъва или с грифона олицетворява най-типичния от подвизите му – тържеството над силите на злото и мрака. По този начин и при траките сцените с борбата му съвпадат смислово с непримиримия сблъсък на царя със смъртта на едно четвърто равнище. Те са метафори за нейното преодоляване, извършено в името на живота, на съхранението и на възраждането, на регенерационния процес, на новото и повторението на един вечен обновителен цикъл, който в крайна сметка опира до идеята за безсмъртието.

Подобна е символиката и на борбата на владетеля с глиган, подробно разработена като сцена върху колана от с. Ловец. Сюжетът присъства и върху една от каничките от съкровището от с. Рогозен от ІV в. пр. Хр., jug159cennostnoizpitanie_472където се вижда и ликът на Великата богиня-майка, която ще осигури успешния лов и победата над животното. Възможно е точно нейното копие да е пронизало вече шията му.

От богат гроб в Пейчова могила при с. Старосел, Хисарско (ІV в. пр. Хр.), е известен златен пръстен<!--[if !supportAnnotations]-->[RP33]<!--[endif]-->  с изображение на конник, който пак пробожда с копието си глиган.

Върху ритон, открит между селата Маломирово и Златница (ІV в. пр. Хр.), двама млади воини убиват звяра с копия, подпомагани от кучета.

Най-много впечатляват стенописите от гробницата при с. Александрово, Хасковско (средата на ІV в. пр. Хр.), където между сцените с лов на елени са разположени тези, в които дивечът е глиган – съответно по северната и по южната стена на камерата. Този от север е гонен от пешак и пресрещнат от конник, а две копия вече са го проболи. Към него се нахвърлят и две кучета и гол дебеланко, който с двете си ръце замахва над главата си с двойна брадва. Този пък от юг е преследван от конник, а пешакът стои срещу животното. Предварително метнато копие също е проболо крака на жертвата малко над копитото. Тези анонимни, незнайно откъде запратени оръжия, създават впечатление, че ловците са подпомагани свише от божествени сили. По всичко изглежда, отново думата е за Великата богиня-майка, независимо че присъствието ù в стенописите така или иначе липсва. Точно тя закриля и подпомага успешното преодоляване на Ц. и. от царя. Та нали звярът е преследван, защото опустошава земите, посевите и реколтата, заплашва плодородието. Това е противникът, който трябва да се надвие, за да се осигури благополучието. Там между

Възможно е също, бронзовата скулптура на глиган в почти естествена големина, ранен в шията зад ухото, от гробницата при с. Мезек<!--[if !supportAnnotations]-->[RP36]<!--[endif]--> , Свиленградско (V в. пр. Хр.), действително да е част от цяла композиция, защото победата над него постоянно реактуализира владетелските способности, печели господството, но също така е способ за преодоляването на смъртта, за вечното възраждане и за безсмъртието.

Димитър Попов

Литература<!--[if !supportAnnotations]-->[F37]<!--[endif]--> :

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP1]<!--[endif]-->М. б. препратка към Царско изпитание?

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP2]<!--[endif]-->Цитирането!!!!

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP3]<!--[endif]-->За илюстрация – няколко плочи на конника

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP4]<!--[endif]-->Снимки на двете апликации

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP5]<!--[endif]-->Снимка – Апликация с мечка. Текст към апликацията?

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP6]<!--[endif]-->Снимка – коланът от Ловец. Текст?

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP7]<!--[endif]-->срещу воина-аристократ?

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP8]<!--[endif]-->Снимките от Луковит – вероятно една до друга, за да се илюстрира текстът

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP9]<!--[endif]-->Снимка?

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP10]<!--[endif]-->Начелник ли е или само апликация?

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP11]<!--[endif]-->Снимка!

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP12]<!--[endif]-->Кои са двете? Аз знам една, върху която лъвица напада кошута!

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP13]<!--[endif]-->Снимка

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP14]<!--[endif]-->Снимка на апликацията

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP15]<!--[endif]-->Иранците или ираните?

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP16]<!--[endif]-->М. б. да се добави “сцената”, за да стане ясно кое има дълъг живот

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[F17]<!--[endif]-->Аджиггьол – ще влезне ли в каталога? Снимка!

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP18]<!--[endif]-->Снимка!

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP19]<!--[endif]-->Снимка на гобелето!

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP20]<!--[endif]-->Снимка на ритона, за който предполагам, че става дума

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP21]<!--[endif]-->Герой или херой?

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[F22]<!--[endif]-->Башова могила – ще има ли отделни статии за различни могили към основна категория „Могила”?

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP23]<!--[endif]-->Снимка на нагръдника

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP24]<!--[endif]-->да бъде убит?

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP25]<!--[endif]-->отстои?

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[F26]<!--[endif]-->Торевтика – два линка към: тракийска торевтика; понятие торевтика

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP27]<!--[endif]-->Снимка!

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP28]<!--[endif]-->Снимка на фалерата от Панагюрище

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP29]<!--[endif]-->Снимка

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP30]<!--[endif]-->Снимка

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP31]<!--[endif]-->Снимка на колана - отново

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP32]<!--[endif]-->Снимка

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP33]<!--[endif]-->Снимка на пръстена

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP34]<!--[endif]-->Снимка

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP35]<!--[endif]-->Снимка - купол

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[RP36]<!--[endif]-->Снимка на глигана

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->
<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]--><!--[if !supportAnnotations]--><!--[endif]-->

 <!--[if !supportAnnotations]-->[F37]<!--[endif]-->Ще има ли литература?

<!--[if !supportAnnotations]-->
<!--[endif]-->