начало arrow галерия arrow Фото галерияРелигиозностБоговете
Галерия
Най-гледани | Последно добавени |
Предишен материал Следващ материал

Сабазий - мраморен релеф от Филипопол
Описание:

Този паметник, датиран към ІІІ в., е без аналог в изображенията на Сабазий.

В него разказът, разположен в две изобразителни полета, вписани в едикула, пре-потвърждава  прехода хтонично-соларно в Хероса с фригийската шапка и шишарка в ръката, (само)жертвения бик под краката на коня, разкъсван от кучето (или хищна птица според някои изследователи), разположен в долното ниво, докато горното е организирано около фригийския (по иконографски признаци) Сабазий, стъпил на главата на жертвания овен, увенчан с шишарки. До него е представен Хермес - едно отлично назовавана на връзката със смъртта, самата смърт, като хтонична идея, като път към безсмъртието. Връзката Хермес - Сабазий е много сигурно документирана в паметниците. Значимата роля, която играе Хермес/Меркурий в Сабазиевата обредност като nuntius - известител, предизвестител, е много ясно доловима в гробницата на сабазиастката Вибия, родственица или съпруга на сабазиевия жрец Vincentius, която той извежда пред съда на шестима мъже в качеството си на Psychopompus. Същата роля явно е отредена на Хермес и в надгробния релеф от Coloe, Мала Азия, където богът съпровожда самия Сабазий. Връзката Хермес-Сабазий е представена и в двата надписа от Никополис ад Иструм. Наблюденията върху образните паметници на Сабазий и детайлното осмисляне на всички символи, дават възможност чрез отделните елементи от сабазиевата образност да се възстанови целият Омиров химн, посветен на Хермес. Връзката Сабазий-Хермес е един много интересен феномен, който явно все още очаква своето изследване.

Хтоничният бог върху филипополския релеф се движи от смъртта към новия живот, отдолу нагоре в семантичните полета, и заема най-високото място като става уранически бог/бог-космократор, по сполучливото за епохата определение на Тачева-Хитова. Това определение на бога като kosmokrator е възприето и от други автори, като този, който управлява хората в ежедневието им и техните души.

Четенето на изобразителния текст през литературните сведения носи идеята за почитането на Аполон и Дионис в единството на дуалния Сабазий. Това е процес, който в Тракия започва още през ІV в. пр. Хр. и приключва през І в. пр. Хр. - І в., когато се появяват изображенията.  Той напомня сведението на Александър Полихистор (цитиран у Макробий) относно почитането на Аполон и Дионис в дуалния Сабазий. Той бил честван с великолепна религиозност (magnifica religione celebrant), а на върха Зилмисос бил вдигнат кръгъл храм с отворен покрив в средата. [Macrob. Sat. I, 18] Този цитат ни връща към Херодот [Her. VII, 111] относно светилището на Дионис, поддържано от бесите, споменато и у по-късни автори. Въпросите около търсенето и особено около не-намирането на този връх и храм имат един проблем: върхът Зилмисос най-вероятно не е ороним, а доктриналната позиция на дуалния бог. Между ІV в. пр. Хр. (когато започва дългата епоха на профанация на орфическата доктрина и нейната постепенна елинизация, според Ал. Фол) и І в. пр. Хр. тракийската орфическа доктрина преобразува своята Дуалност и достига Единството (не единственост!) в името Сабазий. Този е Сабазий, обхващащ соларната и хтоничната хипостаза на дуалния Бог, видимия и невидимия свят, блестящо засвидетелстван у Александър Полихистор.

Паметникът от Филипопол свидетелства за съществуването на пряка връзка, динамично дискутирана в изследванията върху тракийската религия, между култовете на Сабазий и Хероса в Древна Тракия, потвърдена в ръката от слонова кост от с. Красен (Добричко), където миниатюрното изображение на конника е разположено в орехова черупка.

Трябва да се отбележи, че принадлежността на релефа от Филипопол към паметниците, свързани със Сабазий, не е приемана единодушно. Един от най-големите изследователи на Сабазиевия култ - E. Lane го поставя сред несигурните свидетелства, тъй като този тип изображение е непознато от други паметници на Сабазий, а самият релеф няма епиграфско потвърждение на принадлежността му.

Литература:

Tsontchev D. Un monument de syncrétisme religieux en Thrace. - RA, XLIV, 1954: 15-20.

Picard Ch. Sabazios - dieu Thraco-Phrygien: expansion et aspects nouveaux de son cult. -RA, II, 1961: 139-140

CCIS (=Corpus Cultus Iovi Sabazii) II = Lane E. N. 1985. The other monuments and literary evidence. Brill: D3

Johnson Sh. E.. The Present State of Sabazios Research. In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt II 17, 3, 1984, Berlin - Ney York: 1592

Lane E. N. Towards a Definition of the Iconography of Sabazius. - Numen, 27, 1, 1980: 25-26

Тачева-Хитова М. История на източните култове в Долна Мизия и Тракия V в. пр. н. е. - ІV в. от н. е. София, 1982: 267-270, ІІІ 17;

Фол А. Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. София, 1994: 286-288