начало arrow галерия arrow Фото галерияРелигиозностБоговете
Галерия
Най-гледани | Последно добавени |
Предишен материал Следващ материал

Сабазий – ръка от слонова кост от с. Красен, Добрич
Описание:

2 в.

Размери: вис. 11 см; шир. 1,5 см

Местонахождение: ИМ Добрич

В основата на изящно изработената ръка от слонова кост са моделирани акантови листа, а в изпънатите пръсти държи орех, от който е запазена половината, в която е изработено миниатюрно изображение на конник, убиващ с копие мечка. Независимо от малките размери, изображението в черупката е изключително прецизно, а действията на Хероса са предадени експресивно.

Чрез акантовите листа, символизиращи огъня - проекция на слънцето на земята, е визуализирана соларната същност на бога. Сюжетът в ръката от Красен обаче е усложнен с изображението, поместено в едната половина на ореха, към която е била прикрепена чрез миниатюрна панта(?) другата половина на черупката и с щифт (?) се е придържала затворена, както е отбелязано от всички изследователи, занимали се с този паметник.

В основата на ръката е направен отвор. Може да се допусне, че чрез щифт ръката е била прикрепяна във вертикална позиция, подобно на ръцете, изобразени върху олтара в пластината от емпорион Ампуриас на югоизточното крайбрежие на Иберийския полуостров.

В отделни изследвания е допуснато паметникът да е езически прототип на раннохристиянските реликварии (Горбанов 1985: 233-236); потърсено е обяснение на затварянето на ореховата черупка в сцената лов на мечка, която е интерпретирана като недостъпна за очите на всеки. Основание за последното съждение е открито в отсъствието на сюжета в произведенията на тракийските торевти и скулптори. (Ботева 2003: 94-95)  

Ръката на Сабазий от Красен е свидетелство, което потвърждава хипотезата, че този тип паметници са участници в обредното действие (преди години е допуснато тя да е носена от жреците по време на церемонии и мистерии, което потвърждава нейното култово предназначение), когато с действието  отваряне вярващите са съ-изживявали богопоявата, а със затварянето се е съ-преживявало сътворяването на Космоса. Посредникът в тези  drèmena е Херосът, представен в момент на изпитание, както в мраморния релеф от Филипопол. 

Изводите, които паметникът от Красен позволява, са в няколко посоки:

1. Най-вероятно паметниците на Сабазий, в частност бронзовите ръце, са обредни участници в свещенодействията, посветени на бога, където те се явяват предмети-посредници/ qÚsqlai, вярвани от посветените като самата богопоява. Тази хипотеза открива основание от една страна в представените ръце върху олтара от пластината на Ампуриас. От друга - във функционирането й чрез действието отваряне-затваряне, т. е. в някакъв момент тя е била разтваряна и Богът се е появявал пред взора на вярващите. Познаваме още 4 подобни паметника - две пластини от Берлинския антиквариат (CCIS ІІ: №№ 81, 82), тази от Ампуриас (CCIS ІІ: № 85а), ръката от музея в Балтимор (CCIS І: № 61).

2. Това би означавало, че този тип предмети не са изработвани специално за погребение, а са служели приживе. След смъртта те отново вероятно изпълняват функцията на предмети-посредници, които назовават новия статус на посветените - обезсмъртяването.

Бележка: ръката на Сабазий от слонова кост не е включена в Corpus Cultus Iovi Sabazii!

Ружа Попова 

Литература:

Бобчева Л. Нов паметник, посветен на култа на Тракийския конник. - Археология VІІ, (4), 1965: 35-37

CCET = Gozeva Zl. - Opperman M. Corpus Cultus Equitis Thracii. Brill, Leiden, 1979-1984: II-1, № 188а;

CCIS = Corpus Cultus Iovi Sabazii
I = M. Vermaseren. 1983. The Hands. Brill. Leiden (= EPRO 100, 1).
II = Lane E. N. 1985. The other monuments and literary evidence.
Brill. Leiden (= EPRO 100, 2)

Тачева-Хитова М. История на източните култове в Долна Мизия и Тракия V в. пр. н. е. - ІV в. от н. е. София, 1982: 258-262, ІІІ 7;

Горбанов П. Ръката от слонова кост от с. Красен, Толбухинско. В: Североизточна България - древност и съвремие. Първи национален симпозиум. София, 1985: 233-236

Ботева Д. "Лов на мечка" върху оброчните релефи на Тракийския конник (анализ на база данни). В: Известия на Катедра Българска история и археология и Катедра Обща история - ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград. № 1: Власт и социум. In honorem Prof. Margaritae Tačeva. Благоевград, 2003: 94-95;

Penkova E. Der thrakische Heros. In: Die Thraker. Das goldene Reich des Orpheus. Kunst- und Ausstellungshalle der Bundesrepublik Deutschland, Bonn, 2004: 314

Popova R. The Cult of Sabazios in the Northern Black Sea - via Thrace? In: Thrace in the Graeco-Roman World. Proceedings of the 10th International Congress of Thracology. Komotini-Alexandroupoli 18-23 October 2005. Athens, 2007: 492-499