начало arrow галерия arrow Фото галерияРелигиозност
Галерия
Най-гледани | Последно добавени |
Предишен материал Следващ материал

Плоча, Разлог
Описание:

Плоча, Разлог

Материал: камък

Датировка: 15-13 в. пр. Хр.

Национален исторически музей - София

Плочата е част от група изолирани до момента паметници. Открити случайно, те иконографски стоят много близо до микенските надгробни плочи, но на практика нямат паралели в Тракия.

Върху плочата в нисък релеф е изобразена несиметрично спрямо центъра итифалическа мъжка фигура, слънчева ладия с две змийски глави и спирален орнамент. Тази изключително сцена напомня сведението на Херодот за почитания от траките итифалически Хермес, в когото царете се клели и от когото изкарвали своя произход. [Her. V 7] В иконографията от Разлог може би се крие обяснението за Хермес, който съчетава връзката с Отвъдното и Слънчевата представа, която дарява безсмъртие и благославя царската власт. 

Плочата е открита вторично вградена в постройка, датирана към Желязната епоха, заедно с други плочи с релефни орнаменти, които са видени от част от изследователите като стилизирани женски вулви.  20 години по-късно в същия район е открита друга група релефни плочи, върху една от които е изобразена ладия със 7 човешки фигури - гребци(?).

Дискусията около датировката и предназначението, както и около интерпретациите на орнаменталната система и сцени на плочите продължава. Като се вземат предвид безспорните аналогии с микенските надгробни стели, би могло границите на тяхното датиране да бъдат поставени между 15 в. пр. Хр. и 13 в. пр. Хр.

Плочите са принадлежали, най-вероятно,  на ранно мегалитно тракийско светилище-гробница (като се съди по иконографската концепция). Тази хипотеза се подкрепя и от наличието на могилен некропол в района на находките. Това са едни от най-ранните собственотракийски паметници, свързани с култа към итифалическия бог, култа към Великата богиня - женското начало и нейния Син-Слънце.

Изработени под влияние на Егейската орнаментална система и художествени концепции от епохата на шахтовите гробници от кръг А, те са безспорно доказателство за континуитета в рамките на Егейския етнокултурен кръг. Открити са в стратегическа местност - долината на р. Места (др. Нестос), едно от най-високите проходими места в тази част на Древна Тракия. Това е зоната на триречието Струма (др. Стримон) - Места - Вардар (др. Тонзос), т. е. най-важните пътни артерии на Балканите, които свързват р. Дунав (др. Истрос) със Средиземноморието, те маркират посоките на движение на идеите, което никога не е еднопосочно, в тази зона на контакти.

 

Тончева Г. 1984. Монументални скулптурни паметници от къснобронзовата и ранножелязната епоха в България. In: Thracia VI: 71-85

Фол В. 1993. Скалата, конят, огънят. София: 66-68

Гергова Д. 1996. Обредът на обезсмъртяване в древна Тракия. София: 83-84

Бонев А. 2003. Ранна Тракия: формиране на тракийската култура - краят на второто-началото на първото хилядолетие пр. Хр. (= Разкопки и проучвания, ХХХІ). София: 78