Името е напълно идентично с това на притока на Истър в Европейка Тракия (вж. повече при Артанес № 1). То е включено от Д. Дечев в „Тракийските езикови остатъци" (Detschew 1957: 28-29). Й. Тишлер е склонен да го определи като "малоазийско", но с грецизирано окончание по модела на гръцките лични имена на -£nhj. Той отбелязва и формалната прилика със ст. гр. ¢rt£w, ¢rt£nh, но смята, че извеждането от старогръцки е семантично неубедително (Tischler 1977: 34). Все пак Тишлер има известни колебания и включва 'Art£nhj в списъка на тракийските имена, като поставя обаче въпросителна (пак там, с. 166). Заради пълната идентичност с притока на Истър, както и поради принадлежността на витините към тракийския етнос, можем да приемем и витинското название за тракийско.
Литература
Detschew D. 1957: Die thrakischen Sprachreste. Wien.
Tischler J. 1977: Kleinasiatische Hydronymie. Wiesbaden.
Светлана Янакиева