Единствените данни за реката дължим на Плиний Стари: Flumina in Hebrum cadentia Bargus, Syrmus (Plin. NH 4, 50). В. Томашек, а след него и Д. Дечев смятат, че има още едно сведение, като предполагат, че в текста на Антониновия пътеводител Orudisza ad Burgum (IA 175, 4) вместо Burgum трябва да се чете Bargum. Това предположение е неприемливо, тъй като селището Orudisza се намира някъде по течението на р. Тунджа, докато Bargus е приток в горното течение на Марица.
Първият опит за идентификация на Плиниевия Баргус принадлежи на Х. Киперт, който предполага, че това може да е един от днешните притоци на Марица - Тополница или Луда Яна, което е възприето от О. Оберхумер и от Кацаров, и Дечев, докато Б. Геров е избрал Тополница. Й. Заимов предполага, че това може би е античното име на Ели дере или Чепинска река, десен приток на Марица, което не е подкрепено със сериозни аргументи.
Въпреки че и Тополница, и Луда Яна също са хипотетични, тъй като у Плиний няма посочен никакъв сигурно локализиран обект в непосредствена близост, вероятността да е някоя от тях е голяма заради географската им близост до Стряма (вж. Syrmus) и споменаването на двете реки Bargus и Syrmus заедно. Сведението за двете реки е могло да достигне до егейското крайбрежие при осъществяването на контактите на населението на Горнотракийската низина с егейските елински апойкии - полисите Маронея, Тасос и Аполония, археологически и нумизматични данни за които има от емпориона Пистирос, селището при с. Васил Левски и някои по-малки селища в поречието на р. Стряма. В някой от полисите то трябва да е било записано по някакъв повод и да е попаднало в някаква локална история, от където е достигнало и до Плиний. С много голяма степен на сигурност може да се смята, че Bargus е Тополница (по-подробно вж. у Янакиева 2009: 48-49).
За името вж. Баргус № 1.
Литература
Detschew D. 1957: Die thrakischen Sprachreste. Wien, p. 43.
Kiepert H. 1894: Formae orbis antiqui. Berlin, 17. Text A 15.
Oberhummer E. 1897: Bargus. - In: RE 3, col. 15.
Tomaschek W. 1894: Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung. II. Die Sprachreste. Wien, 2, 94.
Zaimov J. 1963: Quelques particularités des noms thraces en Bulgarie. - LB 6, р. 82.
Геров Б. 1978: Плиний Стари като извор за тракийските земи. - Филология 3, с. 15, бел. 96.
Кацаров Г., Д. Дечев. 1949: Плиний Стари. Превод на откъси и коментар. - В: Извори за старата история и география на Тракия и Македония. София, с. 268, бел. 82.
Янакиева С. 2009: Тракийската хидронимия. София, 48-49.
Светлана Янакиева