М. Тачева оспорва изобщо съществуването на втора река с това име, понеже не било ясно коя е Хераклея в текста на Елиан. Тя смята, че Елиан е смесил сведения за мизите край Понта с такива за мизи край македоните, защото ако се свърже Аксий от неговия текст с Вардар, Хераклея можела да бъде Хераклея Линкестийска. Това предположение е невероятно, тъй като няма съмнение, че Елиановата Хераклея е същата, която се среща още и у Плиний Стари, при това с уточнението, че се намира между Калатис (Мангалия) и Бизоне (Каварна) (Plin. NH 4, 44). Свързване с другия Аксий – Вардар – е невъзможно и поради другите данни в текста на Елиан. Целият откъс разказва за мизите и техния начин на риболов в река Истър и близостта на Скития, Хераклея и река Аксий служи за уточняване на местоположението им. Също и митологичното отклонение на Елиан за извършеното там злодеяние от Медея, която убила брат си Апсирт, явно е свързано с митографски източник, следващ северния маршрут на връщане на аргонавтите, при което преследването им от Апсирт е по река Истър (напр. Apollod. 1, 9, 23–24). Съвкупността от тези сведения не оставя съмнение, че става въпрос именно за район в близост до дунавската делта, така че вторият Аксий правилно е идентифициран с реката при Черна вода, античното селище 'Ax…opa. При това селищното название очевидно е производно от речното.
За различните етимологични обяснения вж. Axius № 1.
Литература
Detschew, D. Die thrakischen Sprachreste. Wien, 1957, p. 19.
Tomaschek, W. Axios № 2. – In: RE, 2, 1896, col. 2630.
Георгиев, В. Траките и техният език. София, 1977, с. 32; 209.
Тачева, М. История на българските земи в древността през елинистическата и римската епоха. София, 1997, с. 260.
Янакиева, С. Тракийската хидронимия. София, 2009, 25–28.
Светлана Янакиева